Защо фондът за лечение изяжда своите деца
Защо фондът за лечение изяжда своите деца
Защо фондът за лечение изяжда своите деца
14.03
Петър Галев
Петър Галев
Експерт
Защо фондът за лечение изяжда своите деца

Защо фондът за лечение изяжда своите деца

Обективни и субективни проблеми разрушиха доверието в ЦФЛД

Отдавна Фондът за лечение на деца присъства в общественото пространство основно със скандали. През годините най-често те са свързани със:

  • Забавено или отказано лечение;
  • Тромави процедури;
  • Противоречива практика – при еднакви условия едни деца получават средства, а други – не;
  • Липса на прозрачност и обратна връзка;
  • Постоянни промени в административните правила;
  • Неясно (поне за обществения съвет) определяне на цените на различни консумативи и медицински изделия, които фондът плаща;
  • Обвинения към директорите с кулминация показният арест на Павел Александров, в чиято защита застанаха общественици и родители.

На този фон изобщо не е странно, че доверието във финансиращата институция е ниско. Сега се прибавя и спорът каква е ролята на обществения съвет и какви хора трябва да членуват в него – само лекари или и други представители.

Ако погледнем преди 2004 г., когато Фондът започна работа, ще си спомним необходимостта от постоянни кампании за набиране на средства за тежкоболни деца, които с помощта на неправителствените организации и медиите получаваха шанс за диагностика и лечение в чужбина.

Едва ли някой ще отрече, че за държава – член на ЕС това не беше нормална ситуация. Затова създаването на Фонда беше стъпка в правилната посока. Но идеята беше доста по-различна от това, което в крайна сметка се получи. По замисъл фондът трябваше:

  • Да набира средства основно от регулярни дарители;
  • Да изпраща деца с неизяснени, редки, тежки заболявания във водещи клиники по света;
  • Да финансира подобряване на детското здравеопазване у нас чрез привличане на водещи специалисти, които предават опита си на нашите лекари; да изпраща родни професионалисти в чужди клиники за придобиване на специфичен опит.

Какво всъщност се случи:

  • Даренията от граждани са пренебрежима част от средствата, с които фондът работи;
  • Държавата така и не намери механизъм за лесни месечни дарения чрез заявени от хората удръжки от заплати и пенсии. Представете си с колко пари щеше да разполага Фондът, ако два милиона работещи даряваха по 1 лев месечно и примерно два милиона пенсионери – по 50 стотинки…
  • Медиите така и не откликнаха в достатъчна степен да наложат смисъла и целите на фонда, да привлекат гражданите към дарителство. Но с охота отразяваха всеки истински или измислен скандал.

Но има и нещо друго:

Постепенно Фондът за лечение на деца се превърна в нещо като ВТОРА ЗДРАВНА КАСА. Основните суми отиваха и отиват за напълно тривиални от медицинска гледна точка разходи – винтове в ортопедията и клапи в неврологията; липсващи у нас лекарства и лечебни храни, но жизнено необходими за пациентите и т.н.

Т.е. институцията трябва да замести, при това по извънреден механизъм, отсъстващата от педиатричната грижа държава. Без обаче да има административния и професионален капацитет за това и без това да е задачата ѝ по закон.

При тази комбинация от вродени и придобити дефекти на Фонда за лечение на деца няма как обществото да е доволно от него. Ако ще администрацията и общественият съвет да си стъпят на челото, за да опитат да балансират между необходимото и възможното.

Нещата ще се оправят, когато се измисли реален дарителски механизъм, а дейността се управлява изцяло без държавна намеса. Но под контрола на съответните държавни институции.

*Авторът е дългогодишен член на Обществения съвет на фонда

Реклама

Мнения

14 мар 2017 14:22
Тихомир Ушев
14 мар 2017 14:22

Напълно съм съгласен, че ако има лесен начин да даряваме, много хора ще откликват. Но не трябва да е тромаво, с разни документации, хартии и т.н., нито с СМС-и. Например трябва еднократно да подпишеш, че искаш определена сума от заплатата или пенсията да отива като дарение за фонда всеки месец и след това чак другата година да се занимаваш отново. Едва ли някой ще се въздържи да даде левче на месец за тази кауза. Но трябва всичко да е описано след това в интернет. Колко души са дарили дадения месец, каква обща сума се е събрала, за кои деца колко пари са отишли и какъв е резултатът от лечението. Жалко е наистина, че медиите обръщат внимание по темата само ако има скандали. А ако вървят реклами, че може да се дарява, хората ще откликнат.