*Коментар на д-р Стойчо Кацаров, председател на Управителния съвет на ЦЗПЗ

Националният рамков договор за медицинските дейности беше обнародван в брой 24 на „Държавен вестник“ на 21 март и влиза в сила от 1-ви април. Макар нормативният акт още да не е влязъл в сила, се налага НЗОК и БЛС да започнат преговори за анекс. 

Промяната в Националния рамков договор е неизбежна и задължителна, заради влезлите в сила решения на Върховния административен съд, с които са отменени редица наредби. ВАС се произнесе окончателно и отмени Наредба №10 „За проучване на удовлетвореността на пациентите от медицински дейности, закупувани от НЗОК“. Окончателно беше отменена Наредба № 12 за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина” в частта ѝ за болничната медицинска помощ. 

Съдът отмени на първа инстанция 14 медицински стандарта и в следващите няколко месеца ще влязат в сила и окончателни решения на петчленен състав. 

Всеки момент се очаква окончателното решение на съда за отмяна на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, относно хоспитализацията и дехоспитализацията с пръстови отпечатъци. От месеци се очаква произнасяне на съда и по обжалваното Решение на Министерския съвет за утвърждаване на Национална здравна карта. 

Съдът отмени и Наредбата на Министерския съвет за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва договори. Съдът установи, че МЗ и НЗОК са подвели Министерския съвет, внасяйки неистински документи. При тези доказателства е по-логично МЗ да внесе материалите от административното дело в прокуратурата, отколкото да обжалва решението на ВАС пред петчленния състав, което би било просто загуба на време.

Споменатите нормативни актове са отразени и заложени в обнародвания НРД, защото по времето на преговорите са били действащи. След отмяната им от съда, те няма как да останат в рамковия договор и приложенията му.  

Очевидно, че нито удовлетвореността може да бъде измерена от социологическа агенция, нито да бъде отказано плащане на болница, заради липса на пръстов отпечатък, нито НЗОК може да прави подбор на болници, при отменена наредба за критерии за този подбор.

Промените в нормативната уредба са само една от причините за започване на преговори за изменение на НРД. Другата причина е необходимостта от промени в условията за осъществяване на болнична и извънболнична медицинска помощ и промяна в съотношенията между тях, необходимостта от промяна в цените на медицинските услуги, проблеми на диспансеризацията на болните с ревматологични заболявания, необходимостта от преоценка на фиксирания минимален престой, необходимостта от намаляване на административните бариери, ненужните изисквания, по-голяма гъвкавост на договарянето и на самите условия, въвеждане на възможности за аутсорсинг на медицински дейности, по-голяма гъвкавост при предписване и отпускане на лекарства. 

Измененията в нормативната уредба ще наложат не само анекс на НРД, но изменения в индивидуалните договори с лечебните заведения.  

Това е само маркиране на някои от по-важните проблеми за решаване. Повечето от тях изискват време, за това преговорният процес по НРД може би е най-добре да е перманентен, още повече, че в следващите няколко месеца ще излязат цяла поредица от съдебни решения, касаещи медицинските стандарти, което неизбежно налага промяна в алгоритмите на клиничните пътеки.    

Външните условия за започване на такива преговори са добри. В условията на служебен кабинет, намесата на политиците е ограничена, което е добра предпоставка за повече професионализъм. Отмяната на множество нормативни актове от съда не само не пречи, но напротив, създава отлични предпоставки за договаряне на нови, по-добри условия за медицинските дейности, които да улеснят медиците и да доведат до по-добро обслужване на пациентите.

*Мнението е публикувано на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).