При игнориране на първоначалните симптоми настъпват късни усложнения като падания, язви по краката, диабетно стъпало, които са много по-сериозни и могат да доведат до фрактури, ампутации и дори смърт при пациенти със захарен диабет.

Д-р Росен ИКОНОМОВ, невролог, началник на Отделението по неврология, УМБАЛ „Софиямед“

Диабетната невропатия е едно от най-честите усложнения на диабета. При нея е налице нарушаване на функцията на нервните влакна, което води до различни неврологични симптоми. Наблюдава се при над 50% от пациентите с диабет тип 1 и тип 2.

При диабетна невропатия могат да бъдат засегнати нерви в различни части на тялото, но най-често се засягат тези на долните крайници. При първи тип диабет засягането на нервите обикновено се проявява след дълги години на повишено ниво на кръвната захар. Обратно, при втори тип диабет то може да се развие само след няколко години на лош контрол или дори да се открие преди поставяне на диагнозата захарен диабет. При игнориране на първоначалните симптоми настъпват късни усложнения като падания, язви по краката, диабетно стъпало, които са много по-сериозни и могат да доведат до фрактури, ампутации и дори смърт при пациенти със захарен диабет.

Причините за възникването на диабетната невропатия не са напълно изяснени.

Според класическите схващания една от причините за увреда на нервите е засягането на малките съдове, снабдяващи с кръв нервните влакна. Намесват се и биохимични механизми, при които повишената кръвна захар води до образуването на продукти, нарушаващи функцията на нервите и намаляващи способността им за възстановяване. Като причина за възникване на невропатията се посочва и повишеното ниво на свободните радикали, водещи до състояние, известно като оксидативен стрес. Не е изключено наличието и на автоимунен механизъм, който води до възпаление на периферните нерви.

Диабетната невропатия може да засегне сетивните, двигателните или вегетативните (автономни) нервни влакна.

При засягане на сетивните нерви пациентите се оплакват от изтръпване и мравучкане, чувство за парене или студенина в крайниците. При двигателните увреди се засягат нерви, отговорни за съкращението на мускулите и пациентите се оплакват от слабост в ръцете и краката, трудно изкачване на стълби и изпускане на предмети. При автономната форма са засегнати нерви, контролиращи функциите на различни органи и системи. Симптомите, които настъпват, варират в голяма степен – диария или запек, гадене и повръщане, коремни болки, аритмии, сърцебиене, нарушения в уринирането и половите функции, изпотяване. Често проявите са смесени.

Профилактиката и лечението на диабетната невропатия е от изключителна важност за болните от захарен диабет.

Ключово значение за лечението има стриктният контрол на кръвната захар. Това означава кръвната захар на гладно да се поддържа между 3,9 и 7,2 mmol/l, а след нахранване – до 10 mmol/l. Препоръчително е гликираният хемоглобин да е под 7%. Значение за забавяне на увреждането на нервите има и начинът на живот – поддържане на оптимално телесно тегло и кръвно налягане, редовна физическа активност, здравословен хранителен режим, отказване от тютюнопушенето и намаляване на приема на алкохол до минимум. Медикаментозното лечение включва витамини от група В, подпомагащи възстановяването на увредените нерви.

Много важно е приемането на алфа-липоева киселина.

Тя предпазва клетъчната мембрана от вредното въздействие на свободните радикали, подпомага превръщането на въглехидратите в енергия. Чрез намаляване на оксидативния стрес алфа-липоевата киселина нормализира нарушения кръвен ток и намалената скорост на нервна проводимост. Алфа-липоевата киселина е единственото патогенетично средство за лечение на диабетна невропатия. Медикаментът може да се прилага инжекционно във вид на интравенозни вливания или през устата. Съществуват комбинирани препарати с алфа-липоева киселина и витамини от група В – такъв на нашия пазар е „Алфа-липомакс“.