Простата

169 Последователи

Какво представлява простатата и какви са нейните функции? 

преглед простата


Простатната жлеза е орган, който е характерен само за мъжете. Намира се в тазовото дъно и е с формата на кестен, като основата й е обърната към основата на пикочния мехур, а върхът сочи пикочния канал – уретрата. Големината й варира между 3 и 3,5 см напречен диаметър и 2-2,5 см надлъжен. Обикновено има три дяла – два странични и един среден и тежи около 18 грама.  


Нейната функция е много важна и характерна. Тя отделя секрет, който съставлява 30% от еякулата (спермената течност) и съдържа в себе си както множество микроелементи, минерали, аминокиселини, лецитини, така и антитела, които предпазват сперматозоидите. Най-важното е, че тя придава алкален характер на спермата, който в условията на киселата среда във влагалището на жената поддържа жизнеността и подвижността на сперматозоидите. Ето защо при липса на простатна жлеза по нормален път не може да се извършва оплождане. Единственият вариант е асистирана репродукция.  


Простатната жлеза е необходима в много голяма степен за полово активните мъже. Заради простатата основният хормон в мъжкия организъм тестостерона под влияние на ензима пет алфа редуктаза се превръща в дехидротестостерон, който е активния тестостерон в мъжкия организъм.  

 

простата лечение

 


При каква възраст започват да протичат някакви нежелателни промени в нормалната й функция? 

Проф. Чавдар Славов, началник на Клиниката по урология със специфична дейност по андрология към УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ обяснява, че веднага след съзряването в простата започват процеси на хиперплазия (уголемяване) на т.нар. парауретрално разположени жлези, който се намират около пикочния канал. Във времето те нарастват, хипертрофират и това води до бъдещата доброкачествена простатна хиперплазия. Затова може да бъде открита и в значително ранна възраст – след 25-30 години. Нормално доброкачествена простатна хиперплазия се развива при мъже над 55 г.  

Кои са основните заболявания на простатата?  

Те се разделят на три групи: 

 

  • Възпалителни;  
  • Доброкачествени; 
  • Ракови.  

 

уголемена простата

 


Уголемена простата – доброкачествена простатна хиперплазия 

Това е хипертрофия на жлезите на простатата, които са разположени около пикочния канал. При самото уголемяване тя изтласква истинската простатна тъкан. Уголемената простата не означава, че все още има някакво заболяване. Това е състояние. Увеличавайки се, тя започва да притиска пикочния канал, което причинява определени комплексни симптоми на съхранение на урината и изпразване. Симптомите са: 

 

  • Често уриниране особено нощем; 
  • Изтъняване на струята; 
  • Невъзможност за уриниране. 

 

цистит простата

 

Причини за уголемената простата 

Най-често те имат генетичен характер. След съзряването на мъжа под въздействието на хормонални фактори започва хиперплазия, която може да нарасне, но не е задължителна при всички мъже. Основен рисков фактор е фамилната обремененост. Сред останалите са прекалената употреба на животински продукти, заседнал начин на живот, прекалена употреба на животински продукти и намалена сексуална активност.  

Кога се появява доброкачествена простатна хиперплазия? 

Най-често се открива във възрастта над 60 години, когато започва да дава симптоматика.  

Каква е диагностиката? 

 

преглед на простата

 


Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента с помощта на ултразвуково изследване. Възможно е и трансректално изследване чрез ректално туширане. По думите на проф. Славов то е задължително и се препоръчва във всички световни гайдлайни.  

Какво е лечението? 


„Уголемената простатна жлеза без симптоми е състояние, което може само да се наблюдава. Не е нужно да се прави някакво лечение. То се налага, когато започват симптомите“, казва проф. Славов.  


Най-широко разпространено е консервативното лечение. Част от него е фитотерапията при най-леките случаи, при която се използват екстракти от различни растения, като африканска дива слива, тиквено семе, суров боб и много други. Тя обаче задължително трябва да е съобразена с препоръките на уролог, съветва проф. Славов.

Простата - лечение с Палминтон

 

Според него не бива пациентът да се самолекува на база реклама в медиите, защото е възможно на фона на уголемената простата да се развива и карцином. Това са две независими състояния, но не са изключени случаи на комбинация.  

 

Част от консервативното лечение са алфаблокерите, които са най-широко използваните. Те водят до отпускане на мускулатурата в шийката на пикочния мехур и облекчават симптомите. Проблем е, че това лечение е симптоматично. Докато се приемат медикаментите, симптомите изчезват, но спре ли се, могат да се завърнат.  

 

Третата група са т.нар. инхибитори на пет алфа редуктазата, които превръщат тестостерона в дехидротестостерон. Те водят до подобряване на функцията на уринирането. При тях има вариант във времето да се намали обема на простатата. Неудобството на този тип медикаменти е, че при по-младите мъже може да се стигне до нарушения в еректилната функция и либидото, но не е задължително.  

 

Има и комбинирани препарати - алфаблокери с инхибитори на пет алфа редуктазата. 

 

Хирургическо лечение се налага при:  

 

  • Остра ретенция (задържане); 
  • Хронична задръжка на урината; 
  • Уринарна инфекция;  
  • Кървене; 
  • Изконсумирана сила на мускула, който свива пикочния мехур.  

Платинен стандарт в САЩ е биполярната резекция. Все повече се налага и лазерната енуклеация, а не вапоризация, казва проф. Славов. Предимно се използва тулий лазер, който има най-къса вълна на проникване и е най-безопасен. 


„Зеленият лазер вече не е толкова актуален в световната практика. Предпочита се използването на лазерна операция при пациенти, които имат нарушения в хемостазеологията – такива, които са на антикоагулантна терапия, заради някакви заболявания. Съотношението между биполярна резекция и лазерната терапия е 80 към 20“, допълва той. 

 Отворената операция, т.нар. простатектомия, също се използва, макар и доста по-рядко. 

 

 простатит

 


Простатитите - Възпалителни заболявания на простатата 

Простатитите са обикновено остри и хронични. Острите са сравнително редки, но са с най-драматичната симптоматика и клиника. Те са в състояние да доведат до развитието на уросепсис, което е едно от най-тежките инфекциозни усложнения. При него не се извършва туширане, за да се постави диагнозата, защото е много болезнено и може да се получи дисеминация на инфекцията, при която микроорганизми могат да попаднат в кръвта. Най-честите бактериални причинители са ешерихия коли и ентеробактер, а също някои гъбички и хламидии. 

 

 Хроничният простатит е класифициран в няколко групи: 

 

  • Хроничен бактериален простатит; 
  • Хроничен небактериален; 
  • Асептичен простатит. 

Това е много сериозно заболяване, което влияе на психиката на пациента и води до еректилна диксфукция. Затова трябва да се лекува правилно. Най-честата симптоматика е: 

 

  • Дискомфорт;  
  • Парене при уриниране;   
  • Болка и тежест в тазовото дъно;  
  • Болки по крайниците.  

 

цистит

 

Диагнозата се поставя изключително с микробиология. Не бива да е посявка от еякулат, а от простатен секрет. Еякулатът се взима след мастурбация, при която нормално по кожата на пениса и в частност на перпуциума се съдържат микроорганизми. Те могат лесно да попаднат в еякулата и от там да замърсят пробата, като дадат фалшиво-позитивен резултат. Затова се прави изследване на простатен секрет, който се взима с ректален масаж.  


Лечението е в зависимост от наличния причинител. Използват се съответните антибиотици, прави се антибиограма, като най-подходящи са преминаващите през кръвно тъканната бариера на простатната жлеза от групата на хинолоните.  

Много полезен е лечебният масаж на простатната жлеза, както и балнеопроцедурите. Важно е да се укрепва психиката на пациента и да му се обясни, че лечението е продължително и изисква време. При неправилно лечение простатитът може да стане хроничен и да се появи отново след месец-два. При правилното се постига пълно излекуване.  
 

Публикации

...