Туберкулоза

106 Последователи

Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което основно засяга белите дробове (в 90% от случаите), рядко други органи и системи - централна нервна система, сърце, очи, кожа, лимфни възли, кости и стави и други. В България най-често засяганата възраст е между 25 и 54 г, следвана от хората над 65 г. Важно е да се знае, че 

много често азсяга хората в активна, трудоспособна възраст, което води след себе си не само до сериозни медицински, но и до икономически загуби за страната. Позната е още като "жълтата гостенка".

Заразяване с туберкулоза

Основният начин на заразяване и при туберкулозата е въздушно- капковия. Реактивността на организма - приемник има значение за възникването и протичането и на двете  инфекции. Известно е влиянието на околната среда като климат, хранене, условията на труд и бит, и социалната среда върху съпротивителните сили на организма.  Ако сте имали контакт с туберкулоза преди 2 седмици, днес изследванията могат да не показват нищо. Защото бактерията попада в организма, но на нея й трябват между 4 и 8 седмици да предизвика промени в организма. Затова трябва да дойдат отново на преглед. Ако някой е боледувал в миналото, трябва да бъде особено внимателен, когато има продължителни белодробни и общи оплаквания.

Голяма значение за промените в реактивността на организма  имат и т.нар. вътрешни 

Рискови фактори

  • Възраст - в ранна детска и старческа възраст защитно - приспособителните механизми са по- слаби, поради анатомо-физиологични и имунни особености.
  • Хронични заболявания - диабет, алкохолизъм, хронични стомашно-чревни, вирусно- инфекциозни заболявания, които влошават имуната защита.
  • Автоимунни и имунодепресивни състояния - ревматоиден артрит, псориазис, цирозен колит, ХИВ, неопластични заболявания и други.
  • Медикаменти - Дълготрайна употреба на кортикостероиди и имуносупресори, които подтискат защитните сили.
    Някои хронични възпалителни белодробни заболявания и туморни процеси, които увреждат локалните защитни механизми.

Симптоми на туберкулоза

Класическите симптоми на активната туберкулозна инфекция са хронична кашлица с отделянето на кървави храчки (продължаваща повече от две седмици, въпреки антибактериално лечение), постоянно повишена температура, загуба на тегло, отпадналост, нощно изпотяване. Понякога болестта може да се развие незабелязано. Заболяването е предотвратимо и лечимо.Заболелите се оплакват от:

  • кашлица,
  • храчки,
  • отхрачване на кръв,
  • бодежи в гърдите

тези симптоми са придружени с:

  • повишена температура,
  • нощни изпотявания,
  • липса на апетит
  • загуаба на тегло,
  • следобедна отпадналост.

 

Изключително важна е продължителността на оплакване.В сравнение с пневмонията, която е белодробно е заболяване, което се развива за 2-3 дена, при туберкулозата оплакването трае над 2-3 месеца.

Диагноза туберкулоза

Диагностиката на заболяването е комплексна – въз основа на клинични,  лабораторни и рентгенови данни. При туберкулозна инфекция могат да се проявят симптоми, характерни за различни други заболявания, поради което неслучайно я наричат “великата имитаторка”. Възможно е клиничните ѝ  симптоми да са слабо изразени, да протича безсимптомно и да бъде установена случайно по време на рентгеново изследване по друг повод.

Тест за туберкулоза

Всеки тест за туберкулоза (ТБ) дава възможност рано и навреме да разкрием инфекцията, да защитим пациента и обществото, да се преборим с епидемията. Тестът T-SPOT®.TB използва методологията на ензимно свързан имуноспот метод (ELISPOT) за изброяване на чувствителните към M. tuberculosis Т-клетки чрез улавяне на интерферон-гама в близост до Т-клетките, от които е секретиран.

Лечение на туберкулоза

Лекува се от 6 до 12 месеца съобразно формата и изисква продължителен контрол. 

Туберкулоза и COVID-19

ТБК е инфекциозното заболяване с най-голяма смъртност преди Ковид19. Пандемията от Ковид 19 доведе до намаляване възможността за ефективна диагностика и лечение на ТБК. Над 1 млн пациенти по света, които е трябвало да се диагностицират и лекуват, са пропуснати, поради намаления достъп  и реорганизирането на здравните заведения, в които се осъществяваше навременното откриване, лечение и грижа за тези пациенти. В някои от най-засегнатите от ТБК страни броя на диагностицираните с ТБК инфекция е паднал на 41% от предходната година, връщайки ни в борбата с ТБК назад преди 12 години. Всичко това, само по себе си, води до повишено разпространение на ТБК инфекция.

Важно е и да се отбележи, че туберкулозно болните, когато се разболеят от Ковид- 19,  са с три пъти по голям риск от смъртен изход, както поради наличните вече гореизброени фактори, така и поради засягането на беодробния паренхим от туберкулозния процес, което го прави по- лесно податлив и с по- малки възможности за справянето с нови инфекции.

 Латентна/скрита туберкулоза 
 

В човешкия организъм причинителят на ТБК може да съществува дълго време (в спящо състояние) и да се активира под влияние на неблагоприятни фактори, при което да се развие заболяването. Предполага се, че една трета от населението на Земята е инфектирано с туберкулозни бактерии, т.е. 2 млрд. души са с риск от развитие на заболяването туберкулоза. Латентната туберкулозна инфекция се дефинира като безсимптомно състояние при лица, инфектирани с туберкулозни бактерии, при които няма клинични, микробиологични или рентгенологични данни в подкрепа на активно туберкулозно заболяване. Тези хора не проявяват симптоми на активна ТБК и не са заразоносители, но са с повишен риск за развитие на активно ТБК заболяване и могат да станат източник на инфекция.

Лицата с повишен риск за прогресиране на латентна инфекция в активна ТБК са: HIV позитивни, новородени и деца под 5 г. възраст, лица, подложени на имуносупресивна терапия, лица с хронични заболявания, лица с поднормено тегло, пушачи и лица, злоупотребяващи с алкохол и наркотични вещества. Диагностицирането на латентната ТБК инфекция цели идентифицирането на тези лица, които следва да получат превантивно лечение или да подлежат на клинично наблюдение, като по този начин се намалява риска от развитие на активна ТБК в бъдеще или се спомага за ранното ѝ откриване и така се намалява разпространеното на ТБК инфекция.

 

диагностициране на туберкулоза

Последици от нелекувана туберкулоза 

 се разделят на две групи.

  • С ефект върху околните  -  разпространение на заболяването, пренасяне на заразата 
  • С ефект върху конкретния болен - продължителна температура, отслабване, обща отпадналост, храносмилателни разстройства, сърдечно-съдови нарушения, други инфекции, разрастване на неефективна тъкан в засегнатия орган с развитието на неговата недостатъчност (дихателна, сърдечно-съдова, бъбречна) и смърт.

 

Предпазване

Важно да знаем, за да се предпазим, е да спазваме рационален хигиенно-диетичен режим (двигателна активност, закаляване, балансирано хранене, избягване на физическо и психическо пренапрежение, избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества). Всички хронични заболявания трябва да бъдат под задоволителен контрол, в ремисия. Да се осъществяват профилактични прегледи и изследвания, и не на последно място – ваксинация.

Ваксина срещу тубуркулоза - БЦЖ

Основната мярка за предпазване (профилактика) от дадено инфекциозно заболяване, каквато е и туберкулозата, е ваксинирането. Профилактиката на туберкулозата се извършва с ваксината БЦЖ. Открита от  Calmette и Guerin през 1921 г, до днес тя е най добрата профилактика на заболяването.  България произвежда собствена БЦЖ ваксина от 1957 година.

БЦЖ ваксина

От 1951 година БЦЖ-ваксината е задължителна в България и се поставя на всички новородени. Имунизираните с БЦЖ ваксина деца не са защитени 100 %, поради особености в изграждането на имунитета.  Сложните имунологични феномени са в зависимост от възрастта на детето, период от време от имунизацията  /реимунизация/ и възникване на инфекция и т.н. Независимо от това имунизираните с БЦЖ ваксина преболедуват много по-леко и възможностите за пълно възстановяване са много по- големи. Така през последните 30 години случаите на турбекулоза в страната ни са намалели драстично.

Резистентност

Резистентността представлява способността на бактериите да оцеляват в присъствието на лекарствен продукт, който обичайно ги убива.

Проблемът пред съвременния контрол на туберкулозата е зачестяването на случаите с мултирезистентна туберкулоза (туберкулозни бактерии, които не са чувствителни едновременно на два от основните медикамента за нейното лечение) - предизвикателство от глобален характер, поради начина си на предаване, възможността за лесно придвижване на групи население и недостатъчните мерки за инфекциозен контрол. Предшестващото, но неефективно лечение, особено приложението на нестандартизирани лечебни режими за туберкулоза е важна предпоставка за развитие на лекарствена резистентност.  По данни за СЗО 3.5 % от новите случаи и 20.5 %  от тези с предшестващо лечение през 2013 г са с мултирезистентна туберкулоза. 

 

Публикации

...