Остри вирусни заболявания и имунитет

42 Последователи

Болка в гърлото, в мускулите и ставите, хрема, главоболие, липса на сили или отпадналост, висока температура, гадене – всичко това са симптоми на остро вирусно заболяване. Цитокините - малки клетъчни сигнални белтъчни молекули, които се отделят в организма в началото на всяка инфекция с цел да регулират имунния отговор, водят до появата на тези класически симптоми.

 

Инфекциите започват с инкубационен период, през който геномите се възпроизвеждат и инициират отговор на гостоприемника. Някои инкубационни периоди са кратки от един ден (грип, риновирус), което показва, че симптомите се получават чрез локално размножаване на вируса в близост до мястото на влизане. Средно от момента на заразяване до проявата на първите симптоми минават 2-4 дни. Има обаче инфекции, при които инкубационните периоди могат да продължат много дни (папилома вирус – 50-150 дни) или години (СПИН – 1-10 години).

 

Коронавирус

 

Преди появата на новия коронавирус един от най-неприятните вируси, които може да ни разболеят, беше този на грипа. Той има различни подвидове, които бързо се променят, мутират и така успяват да избегнат атаките на имунната система. В есенно-зимния период в обръщение са около 200 вируса, които причиняват простудни заболявания. Затова човек може да боледува два-три пъти през зимата със сходни симптоми. По-известните групи са аденовируси, коксаки, обикновени коронавируси (те причиняват около 30% от настинките), парагрипни, RSV и др.

 

Болести, характерни за детската възраст – шарките като морбили, рубеола, варицела и вече унищожената с ваксина вариола (едра шарка), също се причиняват от вируси.

Как става заразяването

По правило тези микроорганизми проникват по въздушно-капков път през носоглътката при близък контакт с болен. Продължително пребиваване в затворено помещение с повече хора, дишане на един и също въздух увеличава риска от предаване. Вирусите могат да оцелеят часове наред върху различни повърхности – дръжките на вратите, телефонни слушалки, маси, бюра, клавиатури и др. Изсушената от студения въздух навън и от парното вътре лигавица на носа и гърлото е входна врата за микробите. Може да се заразим едновременно с няколко вируса – някои протичат по-леко, а други – по-тежко. Ако имунната система е отслабена от предишно боледуване, новото заразяване ще се развие на по-благоприятна почва.

Какво представляват вирусите?

На латински думата “virus” означава отрова – става дума за микроскопичен патоген, който инфектира клетките в живите организми. Могат да се възпроизвеждат единствено като нахлуят в жива клетка. Вирусите са много малки, с размери 15 – 350 nm, и са видими само с електронен микроскоп. Съществуват милиони видове вируси, но до момента са идентифицирани около 5000 вида. Когато липсват ваксини, острите инфекции са трудни за контрол. Докато един заразен се почувства зле, вирусът вече се е разпространил в друг гостоприемник.

 

Вируси - как става заразяването

Защо някои хора се разболяват по-трудно и имат добър имунитет

Често чуваме да се коментира, че някои хора имат добър имунитет, а други – слаб. Като се изключат някои хора с имунодефицити (вродени или придобити), поддържането на добра имунна система – чрез правилно хранене (достатъчно протеини, витамини, микроелементи), подходяща физическа активност и баланс работа –почивка. 

 

Част от имунитета е вроден – имунните клетки на вродения имунитет (фагоцити) са създадени още преди нашето раждане, но друга част се придобива. Неговите елементи (В- и Т- клетки) придобиват способността да ни защитават, едва след като се срещнат и опознаят микробите (вируси, бактерии, гъбички). Тази имунна памет в някои случаи е доживот, но в повечето отслабва след определен период от време. С напредване на възрастта или при наличието на хронични заболявания имунният отговор постепенно отслабва, а това прави хората по-податливи на инфекции и дори на онкологични заболявания.

Антиоксидантите

Антиоксидантите са важни за имунната система нискомолекулярни съединения, които си набавяме с различни плодове и зеленчуци, но и чрез хранителни добавки.

Някои от по-известните са витамините А, С и Е, селен, ресвератрол (съдържа се в гроздето, някои ягодоплодни), глутатион и др. Ефектът им е свързан с неутрализирането на токсини, вредни вещества, които попадат в тялото от замърсената околна среда или пък възникват при метаболитните процеси в организма, при боледуване (вирусите отделят токсини).

Пробиотици в полза на добрия имунитет

Известно е, че голяма част от имунните клетки се намират в червата, където влизат в сложно взаимодействие с добри и лоши бактерии. Всеки човек е като една малка екосистема – в организма ни живеят около 2 кг бактерии. Инфекции, които засяга особено стомашно-чревния тракт, нарушават този баланс. Храната, стресът също оказват влияние. Добрите бактерии обичат прясна храна, богата на фибри, витамини и минерали, както и ферментирали продукти (кисело зеле, кисело мляко). Ако в менюто преобладават пица, сандвичи, чипс, пържени и мазни меса, полезните микроорганизми може да намалеят. Тогава на тяхно място се развиват патогени. Пребиотиците са вещества, с които полезните бактерии се хранят, а пробиотиците директно доставят в организма лактобацили, бифидобацили и много други.

 

Пробиотици за добър имунитет

Витамин D и имунитет

В контекста на пандемията все повече се говори за връзката между витамин D и имунитета. Доскоро той се споменаваше главно във връзка с остеопорозата и здравите кости. Днес вече се знае, че витаминът може да има хормоноподобно действие и играе важна роля за имунната система. За съжаление в студените месеци голяма част от хората изпитват дефицит, за който те не знаят, тъй като няма специфични симптоми. Витамин D се образува почти изцяло в кожата под влияние на слънчевите лъчи, много малка част се приема с храната. През зимата хората прекарват повечето време на закрито, а когато са навън, са добре увити в шалове и шапки. Затова и месеците в началото на годината – януари до март, са традиционно с по-висока заболяемост.

 

При остра вирусна инфекция организмът ни се нуждае от по-високи дози витамин D и ако запасите му са скромни, бързо възниква остър дефицит. Ако човек е в напреднала възраст, страда от високо кръвно, диабет или някакво сърдечносъдово заболяване, имунитетът не може бързо да се справи с инфекцията и може да се получат усложнения.

 

За да поддържаме имунитета си в сезона на настинките и грипа, а вече и на новия коронавирус, на помощ идват имуностимулиращите хранителни добавки, билките и витамините. Те могат да увеличат ефекта от здравословния начин на живот, да попълнят дефицита на определени вещества в храната (цинк, витамин С, пробиотици), да компенсират липсата на достатъчно слънце (витамин D) или да подпомогнат работата на отбранителните сили.

За добър имунитет

 

Публикации

С разум и без паника срещу пандемията
Remantadin
Remantadin
18.3.2021
С разум и без паника срещу пандемията