Артрит
Артритът е хронично, прогресиращо автоимунно заболяване, като
все още няма обяснение за неговото възникване.
Какво представлява артритът
Според учените се отключва от имунната система, която не съумява да разпознае тъканите на тялото като нормални, затова ги атакува и поразява ставите. В резултат на това се разрушава структурата на хрущяла, костите, сухожилията и връзките, което може да доведе до постоянна деформация и инвалидизиране. Ревматоидният артрит е най-често срещаното възпалително ставно заболяване. Характеризира се със симетрично възпаление на ставите на ръцете и краката и прогресиращ, необратим, хроничен ход при забавена диагноза и лечение.Повечето хора го развиват във възрастта между 25 и 50 години, като близо 50% от тях стигат до трайни увреждания.
Видове артрити
Възпалителните ставни заболявания имат над 100 различни форми. Най-разпространеният вид е остеоартритът, следван от ревматоидният артрит, подаграта, анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев), ювенилен хроничен артрит, псориатичен артрит и др.
Симптомите
могат да са възпаление на ставите, придружени от треска, обрив по кожата, анемия, възпаление на обвивката на сърцето и/или белите дробове. Характерни признаци са:
· Поява на ставен оток и болка, по-силна през втората половина на нощта и затихваща през деня;
· Сутрешна скованост - продължителна;
· Повишена температура до 38 градуса;
· Ерозивен артрит – образуване на костни дефекти (кисти и ерозии) в границите на ставния ръб вследствие разрушаване на ставния хрущял и под-хрущялната костна тъкан;
· симетричното възпаление на ставите на ръцете и краката.
Упорити гъбички по ноктите също могат да насочат към артритна болест.
Кой може да се разболее
Хората от всяка възраст могат да се разболеят от ревматоиден артрит, като най-често се проявява между 35 и 55 години при жените, между 40 и 60 г при мъжете. Децата също боледуват като в детска възраст заболяването се нарича ювенилен хроничен артрит. Ревматизмът е по-характерен за младите хора, като с напредване на възрастта по-често уврежда сърдечните клапи и по-рядко ставите.
Ревматизъм
Наименование, с което често бива наричан ревматоидния артрит и описва различни видове и форми на ставни заболявания, чиято симптоматика се изразява в болки, подуване, схващане на мускули, сухожилия, стави и ставни връзки. Често не става въпрос за ставни проблеми, а за грешен имунен отговор след прекарани инфекции или при автоимунни заболявания. Нелекувани тези състояния мокат да увредят трайно сърцето, бъбреците, костите и кожата.
Каква е разликата между артрит и артроза
Артритите се характеризират с възпаление на ставите, околоставните меки тъкани или на други органи, както е при колагенозите например. Те не могат да бъдат излекувани напълно, защото причинителят обикновено е неизвестен и неуточнен. Артрозата е т.нар. „шипова болест“, при която е характерно изтъняване на ставния хрущял и намаляване на междуставното пространство. При нея възникват необратими промени в качествата на ставните и околоставните тъкани и структури вследствие на възрастта или други професионални и механични фактори. Гъвкавостта и еластичността на ставния хрущял намаляват и по костния край се появява ръб под формата на шип. Пълното оздравяване не е възможно.
Артрит при деца
Ювенилният хроничен (ревматоиден) артрит (ЮХА) е възпалително ставно заболяване при децата, което се придружава с богата клинична картина. Среща се още като детски ревматоиден артрит. Често протича непредсказуемо и при неправилно и ненавременно лечение води до деформация на ставите и дори инвалидизация.
Прояви:
· леко повишена температура;
· възпалени лимфни възли;
· възпаление на вътрешни органи: далак, черен дроб, сърце и др. възпаление на 1 до 4 и над четири стави;
· безпричинна раздразнителност или понижено настроение;
· променена стойка – поради болката детето променя стойката си.
При навременно и адекватно лечение ЮХА при децата може да бъде напълно излекуван, без да премине към ревматоиден артрит. Поради растежа децата, за разлика от възрастните, имат голяма възстановителна способност на съдове и органи.
Болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит)
е основен представител на серонегативните спондилартропатии. То е хронично възпалително ставно заболяване, за окето е характерно възпалението на гръбнака (спондилит) и на сакроилиачните стави, разположени между опашната и тазовите кости (сакроилиит). При някои болни може да се развие асиметричен артрит на ставите на ръцете и/или на краката – промените са изразени по-силно или само в едната от двете симетрични стави и много рядко са симетрични и наподобяват промените при ревматоидния артрит. Болестта на Бехтерев има прогресиращ и необратим характер.
Псориатичен артрит
Развива се при хора, страдащи от кожното заболяване псориазис около 30 процента от болните с псориазис при неправилно лечение развиват псориатичен артрит. Засегнатите стави се подуват, вдвърдяват и стават силно болезнени. Хора, които страдат от това заболяване може да имат отклонения в развитието на ноктите, както и да се оплакват от слабост в цялото тяло. С времето този вид артрит се влошава, а засегнатите стави могат да бъдат трайно увредени или деформирани. Рискови фактори:
· затлъстяване;
· тежък псориазис;
· псориазис на скалпа и гениталиите, обратен псориазис;
· заболявания на ноктите;
· наранявания на кожата.
Подагрен артрит
или подагра е метаболитно заболяване, при което в ставите и околоставните структури се натрупват кристали на пикочната киселина. Те отключват възпалителен отговор, чиято най-честа изява е подагрозната криза. Пристъпът се характеризира със силна болка, подуване и зачервяване на ставата – най-често в зоната на палеца на стъпалото. Навременното поставяне на диагнозата е в основата на правилното лечение и превенцията на усложненията.
Реактивен артрит
Обикновено се развива след прекарана бактериална или вирусна инфекция, без да има наличен инфекциозен причинител в ставната кухина. Най-често възниква след инфекция на стомашно-чревния тракт или на пикочно-половата система.
Ставна болка при артрит
Болката в ставите започва през нощта и води до сутрешна скованост, която представлява невъзможност за волево свиване на ставите и може да има продължителност от 10 минути до няколко часа. През деня болката утихва. Възпалените стави може да са по-малко от четири или повече, тогава говорим за полиартрит.
Ход на болестта
Характерна за ревматоидния артрит е симетричността на ставните промени, обхванати са едни и същи стави на двата засегнати крайника – ръце или крака. В началото ставните промени могат да бъдат асиметрични, като ангажират само едната или приоритетно едната от двете симетрични стави на засегнатите крайници. Проявата на симетричност в ставното възпаление говори за развитие на заболяването. В крайните етапи на болестта на мястото на увредените вътреставни структури се разраства костна тъкан, която блокира ставата. Процесът се нарича анкилозиране на ставата. В последния етап от развитието на болестта проявите на възпалението стихват, болките и сковаността намаляват“. В напредналите статии се засягат все повече стави. Води до изкривяване на ставите и при прогресиране на заболяването до трудна подвижност и инвалидизиране.
Артрит на ръцете
Казват, че ревматоидният артрит се познава по ръцете. При ставни възпаления на горните крайници най-често:
· пръстите отичат или се извиват нетипично;
· дланите са извити настрани;
· китките, дланите и пръстите наподобяват камилски гръб;
· лактите са свити и болният не може да изпъне ръцете си докрай;
· силата в мускулите намалява и мускулите, които са до ставата и между костите на дланите изтъняват.
Периартрит
Това е проблем, който също засяга горните крайници и се изразява най-често във възпаление на рамото. Най-често до това се стига, когато ръката се натовари с прекомерно физическо усилие върху раменната става. Простуда също може да предизвика периартрит, затова от това заболяване много често страдат шофьори, които имат навик да държат ръката си на отворен прозорец.
Диагностика и изследвания за ревматоиден артрит
При първите симптоми болните трябва да се обърнат към ревматолог, който ще направи съответния преглед и ще назначи нужните изследвания.
Водещият ревматолог проф. Златимир Коларов обяснява как точно става диагностицирането: Лекарят поставя анамнеза, след като задава на болния задава следните въпроси:
- Има ли ставни болки и скованост, отпадналост, лесна уморяемост; температура до 37.5, по-рядко до 38°С, раздразнителност, психическа напрегнатост и др.?
- Кога ставната болка е по-силна – през деня, при натоварване, през нощта, първата или втората половина на нощта?
- Налична ли е сутрешна скованост и колко време продължава – под или над 30 мин.?
- Наблюдава лисе подуване и отичане на ставите на ръцете и/или на краката?
- Симетрични ли са ставните оплаквания?
- Откога са оплакванията?
Ревматологът прави оглед на цялото тяло на болния, на променените тъкани и органи чрез опипване (палпация), пречукване (перкусия), преслушване (аускултация) и измерване (мензурация). Ако сметне че е необходима по-прецизна, най-често трудовоекспертна, оценка се измерва и размерът на движение на ставите на ръцете и краката с ъгломер. Назначават се лабораторни изследвания и се прави рентгенография на засегнатите стави. Най-често това са китките, ставите на дланите и пръстите, коленете, стъпалата. Прилагат се, при нужда, и скенер, ядрено-магнитен резонанс, сцинтиграфия и ехография на ставите.
Клинични форми на РА
Някои клинични и лабораторни особености в протичането на равматоидния артрит са основание за диференцирането на няколко варианта на болестта – синдром на Фелти, болест на Стил у възрастни, синдром на Сьогрен. Дискусионно е дали това са отделни болести със собствена клинична картина, прогноза и еволюция, или различни прояви на една и съща болест. Възникването им в хода на артрита и сходните ставни промени дават основание на някои изследователи да ги определят като клинични варианти на равматоидния артрит.
Артрит и бременност
Ако жена, страдаща от артрит желае да забременее, трябва внимателно да се информира от лекуващия я ревматолог и гинеколог за това, което я очаква. Някои лекарства, които се прилагат при ревматични заболявания, са добри за овладяване на болестта, но опасни за плода. При спирането им съществува риск от обостряне на заболяването с всички нежелани последствия за болната жена.
Лечение
Ранното целенасочено лечение забавя хода на болестта и затова при неразположения, насочващи към ставно заболяване болният трябва да се обърне към специалист. Терапията, която се назначава на една и съща болест е различно при различните форми, активност и стадии, т.е. точното поставяне на на диагнозата дава възможност за прецизирано, адекватно, целенасочено и диференцирано лечение.
Единствено ревматолог може да назначи терапия, включваща всички необходими компонети. Това става при доказана артритна болест и установяване стадия на развитие. Трябва да се има предвид, че сходна симптоматика с тази на ревматоидният артрит може да има и при болните от болест на Бехтерев, псориатичен артрит, синдром на Райтер и др .
Препарати
Медикаментите, които се използват за лечение са противовъзпалителни и имуномодулиращи. Първите премахват възпалението и намаляват болката. Вторите потискат имунните реакции и по този начин се борят със самото заболяване. Съхраняването на ставните структури е основна цел и смисъл на лечението на всяка ревматична болест. Това се постига с две основни групи препарати в зависимост от структурата, на която въз-действат – хондропротектори (подобряват храненето и качествата на хрущяла) и лубриканти (подобряват смазващите качества и стабилността на ставната течност).По време на терапията се прилагат обикновени аналгетици, НСПВС и КОКС инхибитори, променящи болестната активност средства (синтетични и биологични средства, кортикостероиди, гастропротектори и др.) При силно възпалени стави кортикостероидните лекарства могат да се приложен локално чрез инжектиране. При ревматоиден артрит рядко се прибягва до хирургични методи, използват се предимно протезиране на коленните и тазобедрените стави, много по-рядко – коригиращи операции.
Биологични лекарства
Има известни клинични проучвания, чиито изследвания потвърждават че оценката на лечението трябва да бъде направена още на третия месец. Съществуват групи медикаменти, които имат доста добри терапевтични резултати при ревматоидния артрит - това са биологичните лекарства, но тяхното използване трябва да бъде преценено много внимателно от ревматолога спрямо общото състояние на болния.
Физиотерапия, лечебна физкултура при лечение на артритни заболявания
Физиотерапията оказва положителен ефект, като трябва да се избягва такава, свързана със загряване на ставата. ПОлезни са и нискочестотните и магнтните и лазерни терапии, както и санаторно-курортното лечение. Особено добро въздействие оказва лечебната гимнастика. Специалистите могат да предпишат и използването на помощни средства, които да подобрят общото състояние на болния, да повлияват по неспецифичен начин възпалението, болката и сковаността, да укрепят отслабналите сухожилия, мускули и стави и подобряват качеството на живот на болния.
При нелечение всички болни са нетрудоспособни както за физически, така и за интелектуален труд. Повечето от тях поначало са нетрудоспособни за физически труд и труд, изискващ прецизни движения на ръцете. При потискане на активността РА не влияе върху способността да се упражнява интелектуален труд.
Алтернативни терапии
Болните трябва да се придържат към лечението, което им е назначил лекуващият ги ревматолог. Има методи на нетрадиционната медицина, които се радват на добра популярност: акупунктурата (иглотерапия) и други методи на китайската медицина, мануалната терапия, хоме-опатията, уринотерапията и др. Те могат да бъдат прилагани, но само и единствено след съгласуване с наблюдаващия лекар. Всяко едно самолечение или замяна на лечение може да усложни състоянието.
Билки при артрит
Лечението с билки също не трябва да се прави своеволно, защото не всяка билка е добра за конкретното заболяване. Грешно е мисленето, че щом е билка, тя е безвредна. Учени от сайтът за медицина и здраве Хелтлайн, цитирани от "Дейли експрес" посочиах, че има храни, богати на полезни вещества, минерали и антиоксиданти, които са в състояние да помогнат за облекчаване на симптомите. Те посочват сока от нар като удачно средство за облекчаване на болезнените ставни отоци. Приеман три пъти дневно, според специалистите, той потиска възпалението и блокира производството на ензим, разрушаващ тъканите на хрущяла.
Усложнения на болестта
С напредването на болестта, възпалителният процес обхваща не само ставите, но и близките сухожилия, сухожилни влагалища, мускули, надкостница. Ставата става нестабилна, защото е загубила външната си опора и е податлива на травми. Рядко се развиват извънставни прояви на болестта, но се наблюдават инфекции на вътрешни органи, предизвикани от ставното възпаление. Болестта ограничава функционалния капацитет на болните – в първите етапи поради активността на възпалението и дискомфорта, свързан с него, а в крайните – от необратимите деформации на ставите на ръцете и краката, които снижават в значителна степен и качеството на живота. При забавено диагностициране и лечение болните трудно се обслужват сами в ежедневието и се нуждаят от чужда помощ. При нелекуване или неправилно лекуване може да се стигне до инвалидизация на болния.
Хранене при артрит
Хранителният режим е важен за поддържане на добра кондиция и спомагане на терапевтичния ефект на лечението. Диетата трябва да е богата на витамини и минерали, като винаги трябва да бъде съгласувана с лекаря, който назначава лечението. Желателно е да се ограничи употребата на животински мазнини и да се намали солта до 3-5 г на ден. Полезни храни са ориз, риба, яйчният белтък, чесън, лук, бяло и брюкселско зеле, свежи зеленчуци, некисели пресни плодове, ананаси. От менюто трябва да се изключат кафето, цитрусовите плодове, жълтъка, картофите. Гладуването е забранено. Разтоварващи дни може да се назначат само от специалист. Не се препоръчва и разделното хранене. Менюто трябва да бъде пълноценно, разнообразно и балансирано
Предпазване от артрит
Има превенция срещу някои видове артритни заболявания и тя се изразява предимно в съблюдаване на здравословен начин на живот - качествена храна, богата на витамини и минерали, двигателна активност и разумен спорт. Трябва да се има предвид наследствената предразположеност към заболяванията, която изисква системни профилактични прегледи.
по текста работи: Албена Димитрова