Астма

Астмата e хронично заболяване на дихателните пътища, което силно затруднява дишането.

Какво представлява заболяването?

При това състояние се стига до възпаление, в резултат на което временно се стесняват дихателните тръби, които пренасят кислород към белите дробове. Ако астматичният пристъп е тежък, той може да доведе до намалена активност и дори затруднен говор. Степента на астматичните пристъпи варира от лека до животозастрашаваща.

Използва се и терминът бронхиална астма

Степента на астматичните пристъпи варира от лека до животозастрашаваща. Характерното за астмата е, че пристъпите са периодични. Въпреки че не е известен начин, с който тя напълно да бъде излекувана, симптомите могат да бъдат държани под контрол с помощта на ефективна терапия.

В каква възраст се появява?

Астма може да се появи на всяка възраст, въпреки че по-често се среща при хора под 40 години. Тя е едно от водещите хронични заболявания при децата. Хора, които имат болни от астма в семейството си, са по-застрашени да развият заболяването. Алергиите и астмата могат да се появяват едновременно, или пък придружени от екземи. 

Симптоми

Астмата се характеризира с повтарящи се епизоди на свирене в гърдите, задух, тежест и кашлица, реакция към неспецифични дразнители (токсични газове - серен двуокис, азотен окис, озон, прахове, студен въздух, миризми), обяснява доц. Ваня Цветкова, клиничен алерголог. Независимо от давността на болестта – дали е от два месеца или е от години, винаги се стига до промени в базалната мембрана на бронхиалното дърво.

Форми на астма:

• Блокиране на дихателните пътища - при хора страдащи от астма, алергени, настинки и респираторни вируси водят до свиване на мускулите около дихателните пътища, при което  въздухът не може да се движи свободно вътре. Човек остава без дъх, получава се свирене в гърдите;
• Възпаление - при астма бронхиалните тръби са зачервени и подути. Смята се, че това възпаление играе роля за възникването на дълготрайни увреждания, които могат да настъпят в белите дробове в резултат на астмата. Затова терапията на това възпаление е от ключово значение за лечението на астмата в дългосрочен план;
• Раздразнени дихателни пътища - дихателните пътища на хората с астма са изключително чувствителни. Обикновено те реагират бурно и се свиват дори при наличието на най-малки дразнители като полени, прах или пушек, стрес. 

Астма при децата

Тя е едно от водещите хронични заболявания при малките и е огромен товар както за малчуганите, така и за техните близки. Болестта ограничава възможностите на децата да учат, да играят и даже да спят. 

Смята се, че детето има астма, ако е направило повече от три бронхеолита.Те може да се дължат не само на алергична основа, но и на чисто вирусен произход, обяснява д-р Гинка Даскалова, педиатър и клиничен алерголог.

Децата като малки страдат от бронхеолити. Когато пораснат и имунната система стане по-зряла, започва да реагира алергичният ринит. Който има астма, има и алергичен ринит, и обратно, обяснява педиатърката. 

Причини за появата й могат да бъдат изцяло вътрешни, но и факторите на външната среда могат да имат значима заслуга.

Вътрешни фактори:

1. Генетични:

• Гени, предразполагащи към атопия;
• Гени предразполагащи към хиперреактивност.

2. Затлъстяване
3. Пол - по-често при жени

Фактори от външната среда:

1. Алергени (повече по темата може да прочетете тук)

• битови – акари, домашни животни, хлебарки, гъбички, прах;
• полени (предизвикващи сенна хрема).

2. Инфекции – предимно вирусни
3. Професионални дразнители
4. Тютюнопушене (основна причина за развитие на ХОББ)

Видове астматични пристъпи

Астматичният пристъп представлява внезапно влошаване на симптомите на заболяването. При пристъп дихателните пътища се стягат и подуват, или пък се изпълват със слуз.

Най-честите симптоми на астматичен пристъп са:

• Кашлица през нощта;
• Свирене на гърдите при издишване;
• Недостиг на въздух или трудности при дишането;
• Стягане, болка или натиск в гърдите.

Не всеки има едни и същи симптоми при астматичен пристъп. Може да имате само някои от тях, а може при вас те да са различни и да се появяват по различно време. Симптомите може да са съвсем слабо изразени – например намалена активност или летаргия. Степента им може да варира от леки до много тежки между отделните пристъпи.

Тежки астматични пристъпи

Продължителните астматични пристъпи, които не се повлияват от бронходилататори, трябва да се третират като случаи на спешно състояние. Това е животозастрашаващо състояние и има нужда от спешна медицинска намеса. Нарича се status asthmaticus.

Симптомите могат да включват:

• Постоянен недостиг на въздух;
• Неспособност да се изговарят цели изречения;
• Недостиг на въздух дори в легнало положение;
• Чувство за притискане на гърдите;
• Синкав оттенък на устните;
• Вълнение, объркване или неспособност за концентрация;
• Прегърбени рамене и опънати мускули на корема и на врата;
• Нужда да седнем или да се изправим, за да дишаме по-лесно.

Поставяне на диагноза

При поява на няколко от посочените симптоми или чести боледувания от бронхити, трябва да се консултирате със специалист, който ще назначи необходимите изследвания, за да установи дали се касае за астма. Трябва да се има предвид, че астмата наподобява на няколок други заболявания и, за да се проведе правилна терапия, трябва да бъде поставена точна диагноза.

Лечение

Както честотата, така и сериозността на астматичните пристъпи може да бъдат контролирани с лекарства, както и с ограничаване на контакта с дразнителите от околната среда, които предизвикват пристъпи. Лечението на астмата може да варира от инхалатори до медикаменти, които се пият през устата или чрез специална машина. Ако при дете има фамилна обремененост и вече е направило три бонхеолита, се  започва и профилактика с инхалаторни кортикостероиди, обяснява д-р Гинка Даскалова. Те трябва да се прилагат поне година инхалаторно, а през този период, ако детето не направи пристъп, значи лечението му е успешно. 

Контролиране на астмата

Характерното за астмата е, че пристъпите са периодични. Въпреки че не е известен начин, с който тя напълно да бъде излекувана, симптомите могат да бъдат държани под контрол с помощта на ефективна терапия. Много е важно пациентът да следва предписания от лекаря му план на лечение, да си взема медикаментите и да избягва дразнителите, които провокират астматични пристъпи. Пациентът трябва да играе активна роля при контрола на астмата, като спазва точно часовете за лекарствата, наблюдава и записва редовно своите симптоми и след това ги обсъжда с лекуващия си лекар. 

по текста работи: Албена Димитрова