Атопичен дерматит


195 Последователи

Атопичният дерматит е незаразно, хронично рецидивиращо възпалително кожно заболяване, което се среща основно при децата, и се изявява още през първата година след раждането. В нередки случай засяга и възрастните. Заболяването е свързано с нарушения в кожната бариера и е познато още като: атопична екзема, ендогенна екзема, невродермит, невродерматит, конституционална екзема.

 

атопичен дерматит е незаразно възпалително кожно заболяване, което е хронично и рецидивиращо - в този примерен случая: невродермит - екзема по ръцете

Причини за появата

За развитието на заболяването безспорно значение имат гените. Много често атопичният дерматит се появява в семейства, в които има алергични заболявания – бронхиална астма и/ или сенна хрема, както и алергичен конюнктивит. Научните изследвания показват генетично обусловена липса на определени протеини (филагрин), които изграждат бариерната функция на кожата. 

Факторите, които могат да отключат болестта, са:

  • хранителна алергия,
  • употребата на някои медикаменти,
  • домашните микрокърлежи,
  • промяна на климата,
  • фамилна обремененост.

Причини за атопичен дерматит

Статистиката показва, че при около 80% от пациентите атопичният дерматит минава от само себе си до 3 или 7 година от раждането, или през пубертета.

Симптоми на атопичен дерматит

Най-яркият признак е много суха кожа, лесно ранима, зачервена, с екзема и люспи.  След поставяне на диагнозата обаче, специалистите препоръчват веднага да се започне лечение, за да се предотврати преминаването му в алергична хрема и в бронхиална астма. Съвременните медикаменти позволяват поддържането на продължителна ремисия и добро качество на живот. В пубертета лихенифицираните плаки ангажират гънките, главата, врата.

 

Симптоми на атопичен дерматит

Кога се проявява?

Може да започне много рано - при бебета на седмици, пикът му е в кърмаческа и в ранна детска възраст. Сухата кожа е основният белег, изява на генетичен дефект в производството на един белтък. Повишава се пропускливостта на кожата, тя става суха, лесно се наранява, получават се люспички, зачервяване, рагади, които са в типични места на кожата, характерни за съответната възраст.

Във всички възрасти сърбеж има през деня, който през нощта се засилва и причинява безсъние и постепенно влошава качеството на живот на пациентите.

Атопичен дерматит при бебета и деца

  • Бебета и кърмачета - при тях се появява с жълтеникави корички по главата и малки червени пъпчици по бузите, нещо което става още в първите месеци;

Атопичен дерматит при бебе и дете, презентация на доц. Даниела Грозева - специалист по кожни и венерически болести

 

  • При по-големите деца се засяга шията, гънките зад коленете и лакътните ямки; 
  • Училищна възраст – екземите може да са и по клепачите. В резултат на силен сърбеж и интензивното разчесване се появяват задебелени и пигментирани кожни участъци по тялото и крайниците. Деца и възрастни с атопичен дерматит, които имат кожни обриви по длани и стъпала задължително трябва да бъдат тестувани за контактна алергия. Субакутните лезии могат да бъдат покрити с крусти, но възпалени, а хроничният контактен дерматит е с лихенификация, хиперкератоза и рагади и почти без белези на възпалителен процес.

 

ако имате атопичен дерматит - включете се в кличното проучване
Включете се в клиничното проучване

 

Невродермит при възрастни

От 1 до 3% от възрастните страдат от невродермит, който се изявява:

 

  • със суха кожа;
  • с екземи по ръцете, врата, гърба, краката;
  • с обширни зачервени участъци.

Поставяне на диагноза

Атопичения дерматит се подозира при много суха и силно сърбяща кожа, която е налице още в ранна детска възраст. Дерматолог е лекарят специалист, който ще постави диагнозата на база на клиничната находка, или така наречените дерматологични критерии на Ханифин и Райка. Извършва се преглед и се снема анамнеза, тъй като няма специфични изследвания на заболяването.  

Алергени, отключващи атопичен дерматит

При кърмачета и много малки деца е необходимо да се ограничат:
 
 
  • кравето мляко;
  • яйцата,
  • пшеницата;
  • соята;
  • ядките, най-често фъстъците.

При по-големи деца, подрастващи и възрастни е добре да се избягват полените и свързаната с полените хранителна алергия (брезови полени: ябълки, бадеми, моркови, целина, череши, лешници, киви, праскови, круши, сливи; тревни полени: пъпеши, портокали, праскови, домати, целина..и др). 

 

Аероалергените са важен отключващ фактор при пациенти с атопичен дерматит. Най-често се прави прик тест /тест с убождане/ за установяване алергия към домашния прах, полени и животински пух.

 

Контактната алергия или т.нар контактен дерматит се открива при 40-65% от пациентите с АД и причинява влошаване на техните кожни обриви. Най-честите причини за обостряне са използването на:  парфюмите, консервантите и емулгаторите. 

Хранителна алергия и атопичен дерматит

Хранителна алергия и атопичен дерматит

При децата значение за отключване на атопичен дерматит има и хранителната алергия. Алергията към краве мляко е един от главните провокатори за развитието на заболяването при кърмачета. Също домашните микрокърлежи са сред основните причинители на един подтип. Когато атопичният дерматит се установи и лекува навреме, тогава се спира т.нар. атопичен марш - преминаването на атопичния дерматит в алергична хрема и в бронхиална астма, казва Алергологът от МЦ "Искър" д-р Марияна Мандажиева.

Най-добрият метод за установяване на връзка с хранителната алергия е да се елиминира предполагаемия алерген от храната и след това да се включи отново, като се следи за евентуална поява и/или влошаване на кожните обриви.

 

Лечение на дерматит

Лечение

Лечението е трудно, заради хроничния характер на заболяването. Трябва да се обръща внимание на всеки детайл от грижата за атопична кожа.

 

Ефективното лечение зависи от три условия:

 

  • да се избере подходящото лечебно средство;
  • да се нанася в достатъчно количество;
  • да се съчетае с подходящ емолиент.

Антихистамините се използват за овладяване на сърбежа. Не се препоръчва дълготрайната им употреба при деца. Антибактериалното и противогъбично лечение се прилага само ако има данни за колонизация със стафилококи или гъбички. В редки случаи се прибягва към употребата на орални кортикостероиди и/или имуносупресивни лекарства. В последните години научните опити са насочени и към въвеждането на биологични средства в терапията на атопичния дерматит. Могат да бъдат предписани от лекуващия дерматолог, но не бива да се самоизписват.. Тези форми  могат да имат системна абсорбция и могат да причинят алергичен контактен дерматит.

 

Aнтибиотици се прилагат единствено, когато е доказана вторична инфекция. Пациент, който има рецидивиращи бактериални инфекции и не е подложен на антибиотично лечение може да има хронична имуносупресия. Локалната терапия на вторично инфектирани крустозни лезии може да бъде допълнена от компреси или превръзка на засегнатите области, използвайки марли напоени в разтвор на алуминиев ацетат или физиологичен разтвор.

 

 

Кортикостероиди се прилагат терапевтично, но не бива да заместват честата употреба на емолиентите. Локалните странични ефекти вкючват кожна атрофия, поява на стрии, телеангиектазии, хипопигментация, розацеа, периорален дерматит и акне. Към системните странични ефекти влизат адренална супресия, катаракта, глаукома и забавяне в разстежа при децата. Рискът от страничните ефекти на КС зависи от много фактори като потентността на стероида, вехикулума, количеството, което се използва, поставянето под оклузия, зоната, която се покрива и целостта на кожата. Най – голяма е пенетрацията в областта на лицето и гънките, а най – ниска е при приложението на кортикостероидни средства по длани и ходила.

Мощните и потентни стероиди е най – добре да се избягват във възрастта преди 12 години или под оклузия, съветва доц.Даниела Грозева - специалист по кожни и венерически болести.

Локалните кортикостероиди могат да са под формата на различни препарати, включващи разтвори, лосиони, кремове, гелове и унгвенти. По – твърдите форми (унгвенти) пенетрират през епидермиса по – добре. Същият стероид в различен вехикулум може да се различава по сила с един или два класа. Някои области по тялото изискват определен вехикулум. Например, за скалпът най – добре са разтворите и лосионите. Оклузиите трябва да се ограничават до отделни области, резистентни на лечение, тъй като оклузиите повишават абсорбцията на локалните кортикостероиди.

 

атопичен дерматити при бебе

Грижа за кожата

Основната грижа при това заболяване да е свързана с укрепването на кожната бариера. Измиване и почистване са изключително важни процедури, при които е препоръчително да се използват много меки измивни средства и да се избягва всякакъв контакт с перилните преперати.

Миене и къпане:

  • трябва да се избягват сапуни освен, ако не се използва т. нар. сапун без сапун;
  • душ-олиото е за предпочитане;
  • рН на измивните продукти трябва да съответства на това на кожата – т.е. да бъде между 4.5 и 6;
  • водата не трябва да бъде прекалено гореща, защото ще усили сърбежа;
  • къпането да не трае повече от 5 минути, за да се избегне кожната дехидратация;
  • честотата на къпане не е чак толкова важна, но е препоръчително да не е повече от 3 пъти седмично. 

измиване при дерматит

При наличие на инфекция е необходимо да се използват и антисептични средства

 

Изключително важно е нанасянето на емолиенти. Те се прилагат върху кожата веднага след приключване на банята. Подсушаването трябва да е с мека кърпа и трябва да се избягва грубото изтриване на тялото. Най-точното време за нанасяне на емолиента е когато кожата още е леко влажна.

Използване на емолиенти

Поддържането на хидратацията се осъществява с нанасяне на емолиенти поне два пъти дневно. Подходящи са хидратиращи и релипидиращи средства, които имат в състава си алое барбадензис, уреа, глицерин, витамин Е, различни растителни съставки. Емолиентите, които се прилагат, трябва да помогнат в две посоки – да хидратират кожата и да възстановят междуклетъчните липиди. Тази важна задача изисква употреба на големи количества емолиенти (30г. дневно при тежки случаи на атопичен дерматит). Използването на емолиенти подобрява сухотата на кожата и подтиска сърбежа с интензивен успокояващ ефект. Емолиентите трябва да се използват непрекъснато, за да предотвратят рецидивите на заболяването. Удачно е при избора на емолиент да се посъветваме с дерматолог. Той ще предложи различни средства в зависимост от състоянието на кожата, като добрите емолиенти не само възстановяват водно-липидния състав, но и стимулират укрепването на епидермалната бариера и повлияват положително кожния микробиом (микроорганизмите на повърхността на кожата).

 

При леки форми на атопичен дерматит е достатъчно да се използват подходящи емолиенти.

 

При леки форми на атопичен дерматит е достатъчно да се използват подходящи емолиенти. При тежки случаи се прилагат локални кортикостероиди и калциневринови инхибитори. Приложението им е по схема, като честотата на нанасяне зависи от лекуващия лекар.

Оклузионни превръзки и защита на кожата

Тежко засегнатата кожа трябва да бъде оптимално хидратирана чрез оклузии в допълнение към емолиента. Малки на площ области могат да бъдат поставени под оклузионна превръзка чрез пластично фолио или ако има засягане на ръцете, то те да бъдат в ръкавици. Трябва да се отбележи обаче, че оклузивната техника с локални кортикостероиди увеличава системната абсорбция и възможността за странични ефекти.

Превръзки с натриев бикарбонат или колоидални масла могат да бъдат използвани за облекчаване на сърбежа. За да се избегне нараняване на кожата при разчесването, ноктите на ръцете трябва да са изрязани добре и нощем да се слагат памучни ръкавици.

Фототерапия 

Лечението на атопичен дерматит при възрастни пациенти с по-тежки форми на заболяването се използва и фототерапия. Това е добра опция за овладяване на възпалението и сърбежа. В зависимост от уредите фототерапията се прави ултравиолетови А или Б лъчи. Недостатък е дълготрайността на лечението, което се прилага 3-5 пъти седмично за период от 6-12 седмици.

 

Себореен дерматит

Себореен дерматит

Себорейният дерматит е често срещано, хронично възпалително заболяване на кожата с характерни обриви по окосмената част на главата и в себорейните зони на гладката кожа – лицето, гънките, гърдите и гърба.Себорейният дерматит средно засяга около 10% от общата популация, като при възрастни най-често се проявява между 30- ата и 60-ата година.

 

При възрастни пациенти кожните промени са разположени симетрично по челото, веждите, горните клепачи, областта зад ушите и гънките между носа и устата. По кожата на пациента се появяват червени, рязко очертани петна с розово-жълт до червено-кафяв цвят. Те са покрити с характерните за себорейния дерматит жълтеникави „мазни“ люспи. Състоянието протича хронично и се влошава, както при употреба на неподходящи лечебни и козметични препарати, така и при силен стрес и депресивни състояния. 

 

Публикации

1 2 3 4