Декубитални рани

Рани от залежаване, наричани още декубитус или язви от притискане най-често възникват при пациенти, които прекарват времето си изцяло в легнало и/или седнало положение.

Причините за ограничената подвижност може да са временни, например престой в интензивно отделение сред травма или тежка операция, или постоянни – парализи и парези, тежки сърдечносъдови, мозъчни, белодробни, злокачествени или костно-скелетни заболявания. Хора на всякаква възраст могат да развият декубитални рани, включително бебета и малки деца, ако са налице съответните негативни условия.

Често пациентите с декубитус не усещат нищо и нямат оплаквания, дори при огромни и дълбоки рани

Причината за това е нарушената локална и/или обща сетивност. Затова е необходимо всеки лежащо болен да бъде целенасочено преглеждан за рани от залежаване.

Рискови фактори

Освен продължителната неподвижност, опасност за развитие на декубитус има при:

• Недохранване;
• Дехидратация;
• Крайности в телесното тегло: значително под или значително над нормата;
• Пациенти с деменция;
• Пациенти с диабет;

• Болни от различен тип невропатия;
• Недостатъчни и/или некачествени грижи за хора на легло;
• Пациенти на памперси.

Причини

• Нарушаване на микроциркулацията на кръв и лимфа в областите на тялото, които са подложени на хронично притискане;
• Влошените основни жизнени показатели при редица тежки и/или хронични заболявания: ниско кислородно насищане, нисък хемоглобин, недостиг на витамини и други нутриенти;
• Общи и локални възпалителни процеси.

Признаци

• Зачервяване или бледност на местата на най-голямо притискане на тялото: тила, раменете (лопатките), лактите, кръста, петите или седалището – при продължително пребиваване на стол или инвалидна количка;
• Подуване;

• Цепнатина или язвичка;
• Болка, но не е задължително.

За колко време се развиват рани от залежаване

Често това става едва за няколко дни. Затова още от самото начало на очаквано продължително залежаване трябва да бъдат взети адекватни мерки:

• Поставяне на пациента на подходящ матрак;
• Осигуряване на специален антидекубитален дюшек;

• Редовна смяна на облеклото и спалното бельо, особено при намокряне;
• Редовна смяна на пелените (памперсите) и стриктно подсушаване на кожата;
• Редовна смяна на позицията на тялото, когато това е възможно;
• Превантивно прилагане на локални противовъзпалителни и подхранващи кожата продукти със съдържание на пантенол, хиалуронова киселина и др.

Усложнения

• Инфектиране;
• Разгръщане на общи симптоми: втрисания и висока температура;
• Влошаване на общото състояние и основните заболявания;
• Развитие на некротични участъци в раните;

• Сепсис.

Лечение

• Първична хирургична обработка на раните;
• Редовни хирургични антисептични превръзки на усложнените декубитални рани;
• Прилагане на локални и/или системи антибиотици при съответните показания;
• Редовно използване на локални средства – спрейове и кремове с епителотонизиращи и предпазващи кожата свойства;

• Стриктно прилагане на мерките против влошаването на съществуващите и образуване на нови декубитални рани.