Диабет

186 Последователи

Диабетът е хронично комплексно заболяване

Захарният диабет (Diabetes mellitus) обединява група от заболявания, които засягат начина, по който тялото използва глюкозата. Тя е жизненоважна за организма, защото е източник на енергия за клетките, изграждащи мускулите и тъканите. Глюкозата (захарта) е и основното гориво за човешкия мозък.

Глюкозата постъпва в организма от два основни източника: от храната и от резерви в черния дроб. Когато не се храним известно време, черният дроб разгражда до глюкоза натрупаното в него вещество гликоген, за да осигури енергия. След като от червата или от черния дроб попадне в кръвния поток, глюкозата влиза в клетките с помощта на хормона инсулин. Той хормон се произвежда от специални клетки в задстомашната жлеза (панкреас) и се отделя в кръвта съобразно приетите количества въглехидратна храна. Защото под „захар“ не трябва да се разбира само продуктът на кристали, с който подслаждаме различни храни и напитки. Всяка въглехидратна храна в крайна сметка съдържа захари – тестени изделия, плодове, зеленчуци и т.н. Попадайки в кръвообращението, инсулинът намалява количеството захар в кръвта, защото я „вкарва“ в клетките.

диабетът се характеризира с повишени нива на кръвната захар

Независимо от какъв тип е заболяването, основната последица от него е повишено количество на глюкозата в кръвната плазма. Хронично повишените нива на кръвната захар доказано водят до сериозни здравословни проблеми. Най-тежките увреждания са на нервите и нервните окончания и на кръвоносните съдове – от най-малките - артериолите, до най-големите артерии.

Съществуват и потенциално обратими състояния на заболяването, т.нар. предиабет - когато нивото на кръвната захар е по-високо от нормалното, но не е толкова повишено, че да бъде класифицирано като развило се заболяване, и гестационен диабет, който се появява по време на бременност, но може да изчезне след раждането на бебето.

Какви са нормалните стойности на глюкозата в кръвта

 

Това зависи от няколко фактора:

  • От възрастта на човека. Има разлики в нормалните стойности при бебетата, зрелите хора и в старческата възраст – над 80 – 85 г.;
  • Дали пробата е взета на гладно или след хранене;
  • Ако е след хранене, каква точно храна е консумирана и преди колко време;
  • Дали кръвта е взета от вена или от капиляр (от пръста).

за невата на глюкозата в кръвта при диабет се правят лабораторни изследвания

Различните лаборатории могат да имат и вариращи референтни (нормални) стойности, но най-често се възприемат следните:

  • Глюкоза в кръвния серум на гладно: от 3.9 до 6.1 mmol/L;
  • Глюкоза в капилярна кръв: от 3.5 до 5.5 mmol/L;
  • Глюкоза в кръвния серум след нахранване: до 7.7 mmol/L;
  • Новородени на възраст до 1 месец (на гладно): от 2.8 до 4.4 mmol/L;
  • Деца от 1 месец до 14 години (на гладно): от 3.3 до 5.6 mmol/L;
  • Хора над 85 - 90 г. – 4.2 – 6.7 mmol/L (на гладно).

Хроничната фаза на болестта включва два вида тип 1 и тип 2

Инсулинозависим (тип 1)

По неизвестни все още причини имунната система понякога атакува и разрушава собствените клетки в панкреаса, които произвеждат инсулин. Това довежда до неговия недостиг или пълна липса. Така захарта, която постъпва чрез храната не може да влезе в клетките и тъканите и нивото ѝ в кръвта остава високо. Нарича се „инсулинозависим“, защото заболяването е в пряка връзка с липсата на достатъчно инсулин и освен това пациентите трябва да си инжектират този хормон, за да живеят.

Болестта от тип 1 може да се развие във всяка възраст, въпреки че основно се изявява още в детството или юношеството.

Рисковите фактори за развитие на инсулинозависим диабет включват:

  • Наличие на болестта в семейството - ако родител, брат или сестра са засегнати, рискът за вас нараства;
  • Някои вирусни заболявания могат да активират по грешен начин имунната система и тя да атакува инсулиновите клетки в панкреаса;
  • Наличието на определени антитела – автоантитела. При някои от членовете на семействата на хора с тип 1 се откриват специфични автоантитела. Това показва повишен риск от развитие на заболяването. Но не при всеки, който има тези автоантитела, се стига дотам;
  • Някои държави, като Швеция и Финландия имат по-висока заболеваемост.

Наднорменото тегло не се смята за рисков фактор за този тип на заболяването.

Наследствеността е един от основните рискови фактори

 

Неинсулинозависим диабет (тип 2)

При този тип клетките стават резистентни (нечувствителни) към действието на инсулина, макар и в началото той да се произвежда в достатъчно количество от организма. За да превъзмогне тази резистентност, панкреасът се стреми да произвежда повече инсулин, но в крайна сметка жлезата се изтощава, без да компенсира състоянието. Така отново, вместо да постъпва в клетките за техните нужди, захарта се натрупва в кръвта в прекомерни количества.  

Точните причини за развитието на резистентност на клетките към инсулина не са установени. Учените смятат, че става въпрос за комбинация между генетични фактори и фактори на околната среда.

Захарната болест е много по-често срещаният тип. Той може да се развие на всяка възраст, въпреки че е по-чест при хора над 40 г.

Рисковите фактори за развитие на тип 2 включват:

  • Тегло. Категорично е установено, че наднорменото тегло е силно свързано с развитието на захарна болест. Колкото повече мастни тъкани има в организма, толкова по-резистентни на инсулин са тъканите. Но не всеки с това заболяване е с наднормено тегло;
  • Заседнал начин на живот. Колкото по-малко активен е човек, толкова по-голям е рискът. Физическата активност помага за контрол на теглото, защото глюкозата от храната се използва като енергия, а не за натрупване на запаси под формата на мастна тъкан. Освен това физическото натоварване прави клетките по-чувствителни към инсулина;
  • Наследственост. Рискът нараства, ако родител или брат / сестра е с тип 2;
  • Раса. Все още не е ясно защо, но представители на някои раси, напр. чернокожи, испанци, американски индианци и азиатско-американци са изложени на по-голям риск;
  • Възраст. Рискът се увеличава с напредването на годините. Една от причините за това е склонността на много от старите хора да се движат ограничено, да губят мускулна маса и да напълняват. Но през последните десетилетия заболяването се среща все по-често при деца и млади хора. Това е свързано с некачественото хранене, обездвижването и затлъстяването в младежката възрастова група. Ако сте развили гестационен диабет, когато сте бременна, рискът от развитие на предиабет и захарна болест тип 2 по-късно се увеличава. Ако родихте бебе, което тежи повече от 9 кг (4 килограма), вие също сте изложени на повишен риск;
  • Синдром на поликистозните яйчници. За жените, които имат това често срещано състояние, проявяващо се с нередовни менструални цикли, по-обилно окосмяване и затлъстяване, рискът е по-висок;
  • Хипертония. Неконтролираното хронично повишено кръвно налягане над 139/89 (mm Hg) е свързано с повишен риск от диабет тип 2.
  • Дислипидемия. Високите нива на общия и на „лошия“ LDL-холестерол, както и на триглицеридите и ниските нива на "добрия" HDL-холестерол са свързани с повишен риск от неинсулинозависим диабет.                  

Признаци на диабета

Първоначално оплакванията се дължат на високите нива на кръвната захар в кръвта. Не са редки случаите заболяването да бъде открито едва, когато предизвика някое усложнение, напр. миокарден инфаркт, мозъчен инсулт или труднозарастващи рани. Обикновено симптомите варират в зависимост от това колко високо се повишава кръвната захар. Често при тип 1 симптомите се появяват бързо и са по-тежки. Докато тип 2 може дълго време да остане неразпознат.

наднорменото тегло е предпоставка за диабет

 

Основните признаци и при двата типа са:

  • Повишено чувство на жажда и необходимост от прием на повече течности;
  • Често уриниране;
  • Пристъпи на екстремен глад;
  • Необяснима с промяна в храненето загуба на тегло;
  • Необичайна умора;
  • Раздразнителност;
  • Замъглено зрение;
  • Трудно зарастващи рани;
  • Упорити сърбежи по цялото тяло;
  • Склонност към чести инфекции, например възпаления по кожата, венците, гениталиите.

Кога се поставя диагнозата

Най-сигурният начин е лабораторното измерване на глюкозата в кръвта.

  • Случаен тест за кръвна захар: При установяване на кръвна захар над  11,1 mmol/L, независимо кога е било последното хранене, т.е. и след нахранване, това е диабет;
  • Тест на гладно: резултат между 6.1 до 6,9 mmol/L се смята за предиабет. А над 7 mmol / L при два отделни теста – диабет;
  • Орален глюкозотолерантен тест. При него кръвната захар се измерва сутрин на гладно, след това се изпива около 200 милилитра течност, съдържаща 75 грама глюкоза. Кръв се взима отново след половин час, един час и след два часа. Основните и най-важни резултати са на втория час. Ако тогава се измери кръвна захар под 7.8 mmol/L, резултатът е нормален. Нарушен въглехидратен толеранс има при резултати между 7.8 и 11 mmol/L и диабет е над 11.1 mmol/L;
  • Гликиран хемоглобин (A1C). Този кръвен тест не изисква да се прави на гладно. Той показва средното ниво на кръвна захар през последните два до три месеца. Измерва се процентът на кръвната захар, свързана с хемоглобина в кръвта. Колкото по-високи са били нивата на кръвната захар в кръвния серум, толкова повече глюкоза ще има, свързана с хемоглобина. Когато гликираният хемоглобин е над 6.5% в два отделни теста, заболяването е налице. Резултат между 5,7 и 6,4 % показва предиабет. Нормални са стойностите под 5.7 на сто, те се считат за нормални;
  • Изследване на урината: може да се установи повишено количество на кетони, които са страничен продукт, ако мускулната и мастната тъкан се използват за енергия, когато тялото няма достатъчно инсулин, за да използва наличната глюкоза. Също така в урината може да се установи захар, което не е обичайно за здрави хора.

Какво е предиабет

Това е състояние, при което въглехидратният толеранс е нарушен, т.е. организмът показва затруднения да обработва правилно глюкозата, но все още състоянието е обратимо, ако се вземат адекватни мерки. Те включват рационално хранене с въздържане от тестени, сладки и мазни храни, повишена физическа активност, намаляване на теглото, редовно проследяване на кръвната захар. Състоянието е свързано с Метаболитният синдром, който обединява:

 

  • Гранични стойности на кръвната захар на гладно между между 6.1 до 6,9 mmol/L;
  • Затлъстяване, особено в коремната област. Мастната тъкан в тази област не е просто козметичен проблем. Тя практически е една допълнителна вредна жлеза с вътрешна секреция, която произвежда голямо количество „излишни” хормони. Те, от своя страна, увеличават още затлъстяването и създават порочен кръг;
  • Артериална хипертония – стойности на кръвното налягане над 139 на 89 милиметра живачен стълб;
  • Дислипидемия – високи нива на общия и „лошия“ холестерол и/или триглицеридите и ниски нива на „добрия“ холестерол;
  • Повишените стойности на пикочната киселина в кръвта, независимо дали има изявена подагра или не.
измерване на кръвна захар с глюкомер
Вижте във видеото демонстрация на измерване на кръвна захар с глюкомер

Диабет при бременност (Гестационен)

Това е специфично здравословно състояние, което засяга някои от жените по време на бременността, които преди това не са имали диагностицирана захарна болест. Гестационният не трябва да се бърка с диабет, наличен преди забременяването, който не е бил диагностициран.

По време на бременност плацентата произвежда специфични хормони за поддържане на бременността. Тези хормони могат да направят клетките по-резистентни на инсулин. Обикновено панкреасът реагира, като произвежда достатъчно допълнителен инсулин, за да преодолее тази резистентност. Но понякога панкреасът не може да се справи. Когато това се случи, твърде малко глюкоза влиза в клетките и прекалено много остава в кръвта, което води до гестационен диабет. В много от случаите след раждането това състояние изчезва и не изисква някакво лечение.

 

Кои жени са с по-висок риск да развият това състояние:

 

  • Възраст над 25 години;
  • Установен преди това предиабет - предшественик на неинсулинозависимо заболяване;
  • Близки роднини - родител или брат / сестра с диабет тип 2;
  • Развилите гестационен диабет по време на предишна бременност тези, които са родили бебе с голямо тегло при предишна бременност;
  • Предишно необяснимо мъртво раждане;
  • Наднормено тегло.

Усложнения при гестационната форма:

За бебето

усложнения за бебето при диабет на майката

  • По-голямо от нормалното тегло при раждане и нужда от Цезарово сечение;
  • Ниска кръвна захар (хипогликемия) след раждането, което изисква понякога венозно вливане на глюкоза;
  • По-висок риск от развитие на затлъстяване и захарна болест тип 2 в по-късна възраст;
  • Нелекуваният гестационен диабет може да доведе до смърт на бебето преди или скоро след раждането.

 

За майката:

  • Прееклампсия. Това състояние се характеризира с високо кръвно налягане, загуба на белтъци чрез урината, отоци. Опасно състояние и за майката, и за плода;
  • Следващ гестационен диабет. След като веднъж е бил проявен, по-вероятно е той да се прояви отново със следващата бременност.
  • По-висок риск от развитие на захарна болест тип 2 в по-късна възраст

 

Възможни усложнения

 

Остри

 

В миналото хората със захарна болест са загивали най-често от острите усложнения на заболяването. Те се развиват, когато поради липсата на инсулин глюкозата не може да влиза в клетките и те остават без енергия. Тогава организмът минава на „резервно захранване“, като разгражда белтъци и мазнини. Но това води до силно подкиселяване на кръвта, наречено "диабетна кетоацидоза". Тя протича с гадене, повръщане, мирис на ацетон от устата и от потта, болки в корема. Ако не се окаже навременна медицинска помощ, следва кома и смърт.

В съвремието много малко пациенти стигат до това състояние, основно, ако не подозират, че са болни или са пропуснали дозите си инсулин. Диабетната кетоацидоза е спешно животозастрашаващо състояние, което изисква незабавна лекарска намеса.

 

Хронични

 

Те се развиват постепенно и в течение на годините стават причина за инвалидизация и преждевременна смърт на много от хората с лошо контролирана захарна болест.

Добрата новина е, че при правилно лечение и цялостен стил на живот, тези пациенти могат да достигнат до дълбоки старини при запазено качество на живота.

Колкото по-дълго време протича заболяването и колкото по-лошо е контролирана кръвната захар, толкова по-голям е рискът от усложнения:

диабетното стъпало е едно от усложненията на диабета
Д-р Стефан Стефанов за съдовите усложнения - гледайте във видеото
  • Сърдечносъдови заболявания. Медицината вече приравни захарната болест към сърдечносъдово заболяване, защото той  драстично увеличава риска от различни многобройни проблеми, включително исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, генерализирана атеросклероза, аритмия, запушване на кръвоносните съдове на крайниците и на вътрешните органи – черва, бъбреци и др.;
  • Увреждане на периферната нервна система. Излишната кръвна захар наранява стените на малките кръвоносни съдове (артериоли и капиляри), които захранват с кръв нервните окончания в цялото тяло. Така нервите започват да работят неефективно и това причинява изтръпване, чувство на изгаряне или болка, което обикновено започва на върха на пръстите на краката и с течение на времето се разпространява нагоре. Състоянието е известно като диабетна полиневропатия. Тя може да засегне не само крайниците, но и вътрешните органи, които започват да работят недостатъчно ефективно;
  • Диабетно стъпало. Намалената чувствителност на крайниците и лошото хранене на тъканите при това заболяване става причина за хронични рани по стъпалата, които при някои пациенти се развиват до такава степен, че се налага ампутация;
  • Бъбречно увреждане (диабетна нефропатия). Бъбреците съдържат милиони малки клъстери на кръвоносни съдове (гломерули), които филтрират отпадъците от кръвта. Високата кръвна захар може да увреди тази деликатна филтрираща система. При тежките случаи може да се стигне до бъбречна недостатъчност, която в крайните си стадии изисква хемодиализа или бъбречна трансплантация;
  • Поражения на очите (диабетна ретинопатия). Захарната болест често уврежда кръвоносните съдове на очната ретина, което потенциално води до слепота. Заболяването увеличава и риска от катаракта и глаукома;
  • Еректилна дисфункция (импотентност). Тя се дължи да засягане на кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват пениса, а също и на увреждането на нервите, участващи в механизма на ерекцията;
  • Деменция. Захарната болест може да увеличи риска от деменция, като болестта на Алцхаймер. Колкото по-лош е контролът върху кръвната захар, толкова по-голям е рискът. Все още няма доказателства как точно са свързани тези заболявания, но медицинската статистика е установила връзката.

Хипогликемия

 

Едно от усложненията при лечението е прекомерното понижаване на нивото на кръвната захар в кръвта. Това се случва най-често при пациенти на инсулин, но се среща и при болни на перорална терапия.

 

Признаците на хипогликемията включват:

 

  • Слабост;
  • Треперене;
  • Изпотяване;
  • Причерняване;
  • Гадене;
  • Замъглено виждане

Всеки пациент трябва да познава това състояние и при началото на симптомите да поеме бързи въглехидрати – захар, глюкозен сироп, мед и др. Тежката хипогликемия може да доведе до трайни увреждания и дори до смърт.

Диабетна невропатия-усложнение на диабет
Полиневропатията е едно от нежеланите усложнения - гледайте във видеото

Лечение

Все още не е известно дефинитивно лечение на захарната болест. Но при правилен контрол на заболяването, качеството и продължителността на живота са съизмерими с тези на хората без това заболяване.

Нормализирането на стойностите на кръвната захар е задължително, но недостатъчно условие. Последните проучвания установиха, че най-важната цел на лечението на това заболяване е комплексното въздействие върху повишения сърдечносъдов риск и предпазване от острите и хроничните усложнения на заболяването.

 

Съвременното лечение включва следните комплексни мерки:

 

  • Редовен контрол на кръвната захар – в лаборатории и в домашни условия;
  • Периодично проследяване на другите кръвни показатели, които показват състоянието на черния дроб, бъбреците, фракциите на холестерола, пикочната киселина, белтъците;
  • Редовна проверка и контрол на кръвното налягане и сърдечната честота (пулса);
  • Рационално хранене;
  • Контрол на телесното тегло;
  • Редовна и съобразена с възрастта, други заболявания и общото състояние физическа активност;
  • Търсене на психологически комфорт: хоби, социални контакти;
  • Медикаментозно лечение (таблетки и/или инсулин);
  • Хранителни добавки и билки.

Медикаментозно лечение

Най-често при тип 1 се налага лечение с инсулин, което е вид заместителна терапия. Тип 2 по-често се лекува с перорални лекарства (таблетки), но при някои пациенти е нужно добавяне на инсулин.

Страхът от започване на лечение с инсулин е напълно неоправдан. Съвременните форми на този медикамент са изключително прецизни, има различни типове инсулини – бързо и бавно действащи, смесени и т.н., които в максимална степен отговарят на нуждите на пациентите.

Едно от притесненията с това лекарство, което е спасило милиони животи от откриването си до днес, е че се прилага инжекционно. Причината за това е фактът, че в храносмилателната система то се унищожава и не може да стигне до кръвта в активна форма.

Но инжектирането е напълно улеснено и ефективно чрез т.нар. инсулинови писалки за стриктно дозиране и минимално убождане.

Таблетките са много видове, които подобряват нарушената обмяна на глюкозата по различни механизми. Някои стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин. Други блокират производството на захари от черния дроб. Част от лекарствата действат в храносмилателната система, където препятстват разграждането на въглехидратите. Има медикаменти, които повишават чувствителността на тъканите към инсулина.

В световен мащаб първото лекарство, което се предписва при захарна болест е метформин. Той може да се използва и за предпазване от задълбочаване на проблема при пациенти с предиабет и метаболитен синдром.

Метформин - основно лекарство срещу диабет тип 2
Метформин е едно от най-често предписваните лекарства

 

Новите лекарства

В клиничната практика вече са лекарства (SGLT-2 инхибитори), които не само намаляват ефективно кръвната захар, но успешно контролират и доказано редуцират сърдечносъдовия риск. Тези медикаменти са предписват на пациенти, за които лекарят прецени, че са в застрашената група от сърдечносъдови инциденти. Техният механизъм на действие е свързан с отделяне на излишната захар от кръвта чрез бъбреците и урината. Така се понижава и общият обем на течностите в организма, респективно се намалява кръвното налягане.

Инсулиновите помпи

Високотехнологично устройство с големина на мобилен телефон, което може да се настрои на различни режими за подаване на нужното количество инсулин според храненето, физическата активност и други критерии.

 

Поглед в бъдещето

 

  • Изкуствен панкреас – устройство, което само измерва кръвната захар във всеки момент и автоматично подава нужното количество инсулин в кръвта. Все още е в процес на разработка и клинични изпитвания;
  • Трансплантация на панкреас. Правени са многобройни опити за това, редица от тях успешни, главно при тип 1. Но дори успешната трансплантация има своите отрицателни страни. Те са свързани най-вече с необходимостта цял живот пациентът за приема лекарства за потискане на реакцията на отхвърляне на присадения орган. А тези лекарства биха могли да имат сериозни странични ефекти.

Ролята на хранителните добавки

Различни вещества и билки са били проучвани дали намаляват кръвната захар и каква е ролята им при пациентите с подобни проблеми. До момента няма научни доказателства, че само с билки или хранителни добавки може да се контролира заболяването. Но това не означава, че те нямат място в комплексния подход за управление на състоянието. Защото важно е не само нивото на захарта, но и как се контролират другите рискови фактори.

Доказано добър ефект имат продуктите със съдържание на  алфалипоева киселина, която предпазва нервните окончания от увреждане при висока кръвна захар. Нейният прием е профилактика и лечение на едно от най-често срещаните усложнения – диабетната полиневропатия.

Канелата понякога може да помогне в контрола на кръвната захар. Има изследвания, че хора, приемащи регулярно канела, имат по-нисък гликиран хемоглобин при еднакви други условия.

Всякакви други билки и добавки, които намаляват степента на „тихото възпаление“ в организма и понижават оксидативния стрес, могат да бъдат полезни.

Консултирайте се с лекаря си за приема на допълнителни вещества, за да сте сигурни, че не „се бият“ с основното ви лечение.

 

Как да се храним при захарна болест

Правилата за здравословно хранене са валидни за всички, независимо дали имат захарна болест или не. Времето на абсолютните забрани отмина. Ако много ви се хапва бонбон, не се лишавайте, но нека да не е всеки ден и за сметка на сладкото изкушение, се откажете от една филия хляб, например. Важно е диетата ви да е балансирана и да съдържа всичко необходимо за правилното функциониране на организма.

хранене при диабет - какво може

 

Препоръчвани храни:

 

Плодовете и зеленчуците са задължителни. Предпочитайте сурови зеленчуци или приготвени на пара;

Въглехидратните храни, които са източник на захари, се делят на такива, които съдържат „бързи“ и „бавни“ въглехидрати. Първите водят до бързо павишаване на кръвната глюкоза, с което организмът трудно се справя. Това са храните и напитките с рафинирана захар, медът, тестените изделия от бяло брашно, сладко грозде, банани. Предпочитайте „бавните“ – пълнозърнест хляб и макарони, кафяв ориз, необработени овесени ядки.

От месните храни предпочитайте тези без видими тлъстини – гърди от пиле, „бяло“ свинско месо, агнешко.

Рибата е особено препоръчителна, но да не е пържена, а на фурна или скара: скумрия, сьомга, лаврак.

Ценен източник на белтъчини са ядките и бобовите култури.

Млечните продукти са добър вариант за хранене, но избягвайте подсладени кисели и пресни млека.

хранене при диабет - какво не може

Не само при висока кръвна захар, но и за всеки човек не се препоръчват:

 

  • Сладки и подсладени газирани напитки;
  • Компоти и сокове със захар ;
  • Опаковани храни – вафли, чипсове, снаксове и т.н.;
  • Продукти на индустрията за бързо хранене – хамбургери, пържени картофи, пици на парче, понички.

Има ли предпазване

До момента науката не е установила специфичен начин за предпазване от инсулинозависимия диабет. При него голяма роля играе наследствеността.

Но дори при предразположение към втория тип, начинът на живот може да отложи и дори изобщо да не допусне заболяването.

 

Основните фактори за предпазване са:

 

  • Поддържане на нормално телесно тегло и дори няколко килограма под средната за пола, височината и възрастта норма;
  • Физическа активност – умерено натоварване. Достатъчни са 30 минути на ден, в които да се натоварите до степен на леко запъхтяване и увеличаване на пулса до около 120 удара в минута;
  • Разумно хранене: закуска, обяд и вечеря; без междинни похапвания, с изключение на плод или зеленчук; отказ от подсладени, газирани и концентрирани храни; прием на повече пълнозърнести изделия, бобови култури, ядки, риба, зехтин, нетлъсто месо. Поне два дни в седмицата без месни и млечни продукти;
  • Поддържане на нормално кръвно налягане;
  • Стратегия за отиграване на стреса: занимания, които за конкретния човек са разтоварващи, отвличащи вниманието от напрегната професионална или друга дейност.

предпазване от диабет

Умира ли се от захарна болест

В миналото пациентите са загивали скоро след изявата на заболяването от диабетна кетоацидоза. След откриването на инсулина и на другите лекарства, преживяемостта се увеличава многократно.

Днес основният проблем са хроничните усложнения. Те могат да съкратят живота, но и да влошат качеството му. Най-много от пациентите с това заболяване си отиват от сърдечносъдови усложнения – инфаркт, инсулт, белодробна емболия и други остри нарушения на кръвообращението. На следващо място са бъбречните увреждания.

 

 

 

 

 

Избрани публикации

Публикации

Живот с диабет
Живот с диабет
1 2 3 4 5 ... 83