Хашимото


115 Последователи

Тиреоидит на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което собствената имунна система започва да произвежда антитела срещу хормоните й. По този начин в организма настъпва хормонален дефицит. За поставянето на точната диагноза обикновено са назначават кръвни изследвания на хормоните ft3 и ft4, на хормона TSH, а също и на антителата. Изследването с ехограф също е важно. Заболяването може да мине през различни фази, като обикновено се открива в етапа на хипотиреоидизъм - понижена функция на щитовидната жлеза. Лечението в повечето случаи е с допълване на липсващите хормони.

Понякога в началото може да възникне лека хиперфункция на жлезата (хипертиреоидизъм) като реакция на възпалението. Тогава временно може да се забележат някои симптоми като:

  • Загуба на тегло;
  • Повишена нервност;
  • Повишена склонност към потене;
  • Сърцебиене.

Най-характерните оплаквания се появяват на по-късен етап - тогава, когато част от тъканите на жлезата са разрушени и производството на хормони в нея намалява осезаемо.

Пациентите съобщават най-често за:

  • Умора;
  • Апатия, дори депресивни настроения;
  • Сънливост;
  • Затруднения в концентрацията;
  • Чувствителност към студа;
  • Суха кожа;
  • Суха и чуплива коса;
  • Запек;
  • Наддаване на тегло без промяна в начина на живот.

Кои са причините за хашимото

причини за хашимото

Точните първопричини за автоимунните реакции, както и механизмите за тяхното възникване не са изяснени от науката на този етап. Това е защото много фактори оказват влияние за самото заболяване.

На първо място безспорно има значение генетичното предразположение, понеже заболяването се среща по-често в някои семейства. Само по себе си то не е гаранция, че ще развиете хашимото.  В медицината се говори са отключващи фактори - инфекции, грешки в начина на живот.

Вирусът на Епщайн бар често е обвиняван, че може би провокира възникването на заболяването, защото се открива често при пациенти. Тази хипотеза има и противници. Те изтъкват, че Епщайн бар вирусът е толкова много разпространен (над 70% от европейците са носители), че практически е много лесно той да бъде обвинен в каквото и да е.

В различни научни публикации се спрягат общо над 20 възможни инфекциозни причинители. Предполага се, че херпес (симплекс и зостер), цитомегаловирус, коксаки и други вируси играят роля. Не са малко и  бактериите – йерсиния, хеликобактер пилори и др., които вероятно допринасят за първоначалното възпаление на жлезата.

Друга популярна теза е, че по-високият прием на йод изглежда увеличава риска от хашимото при хора с фамилна обремененост.

Най-вероятно истината е комбинация от няколко фактора - специфични гени, плюс хронични инфекции, стрес, дефицити на хранителни вещества (определени витамини, минерали).

Нерядко се говори за възможната връзка между дефицита на витамин D, селен, цинк и магнезий и проблемите на щитовидната жлеза.

Връзка с други заболявания

Пациентите с хашимото по-често страдат от автоимунни заболявания. Това твърдение е подкрепено с проучвания, които предоставят съответната статистика. Добре е да има проследяване за симптоми на други автоимунни заболявания като цьолиакия, болест на Крон, улцерозен колит, витилиго, лупус ревматични заболявания. Нерядко тези болни имат и проблеми с инсулиновата резистентност.

Как се поставя диагнозата

изследване при хашимото

Диагнозата са поставя с помощна на кръвни изследвания и ехография. Лабораторните изследвания са правят за наличието на антитела - TAT и MAT. Проследяват се още хормона на хипофизата TSH, по който индиректно се съди за функцията на щитовидната жлеза. Колкото по-високи са стойностите, толкова по-зле работи тя. Може да се види още и нивото на хормоните fT3 и fT4.

Другото изследване е с помощна на ехограф. Засегнатата от автоимунната атака щитовидна жлеза е с нехомогенна структура. Може да се открият уплътнения, малки възли (те нямат пряка връзка с хашимото).

У нас обикновено за проследяване на хода на заболяването като контролно изследване се прави само TSH. Въпреки че нивата на антителата варират непрекъснато, в ендокринологичните препоръки не се предвижда системното им проследяване. Все пак в отделни случаи - когато има признаци, че състоянието не се овладява, лекарят може да назначи и допълнителни изследвания.

Автоимунното заболяване протича в няколко фази. В ранната фаза най-често са налице високи нива на антителата, насочени към клетките на щитовидната жлеза  и нормални хормонални нива (TSH,  Т3, и Т4). Изследването на пълния набор тиреоидни хормони е важно, тъй като по нивата на всеки един от тях се съди за здравното състояние и необходимостта от заместителна терапия.  В следващия етап от протичането на тиреоидита на Хашимото е възможна появата на недостатъчност на функцията на щитовидната жлеза и тогава е необходимо провеждане на терапия, която замества липсващите хормони. Най-често използваният препарат е синтетичния хормон Т4 (Левотироксин). Попадайки в организма, той се  превръща в биологично активния Т3.

"Редица пациенти, при които се установяват нормални нива на  TSH на фона на заместителна терапия, остават със клинична симптоматика на хипотиреоидизъм (недостатъчност на тиреоидни хормони). При тях се изисква провеждането на допълнителни изследвания ( FT3, FТ4, rT3). Тези изследвания често пъти установяват необходимостта от добавяне на хормона Т3 към терапията с Т4.  За съжаление в страната не се предлага този препарат и пациентите го закупуват от съседните страни", казва доц. Малина Петкова, ендокринолог от София.

Кога се прилага хормонозаместителна терапия

щитовидна жлеза лечение

Горната граница на TSH, при която трябва да започне заместително лечение, зависи от възрастта. При пациенти над 65-70 г. и при липса на симтоматика, нива до 7 mcrgIU/l  могат да се приемат за нормални.

Кога да започне терапията е въпрос, който вълнува много пациенти с проблемни стойности на щитовидната жлеза. От една страна има много субклинични състояния (етап преди проявата на същинското заболяване), при които е по-добре да се изчака. Има и случаи, когато причината за лекото завишаване на TSH е преходна. От друга страна, има пациенти, при които навременното започване на лечение с левотироксин е от голямо значение, за да се забави хода на болестта и да се постигне ремисия.

Всеки един конкретен случай изисква внимателна преценка на общото състояние и след това назначаване на подходяща терапия. При по-леките случаи в началото може да се опита и само със селен. Антиоксидантът участва в редица процеси на обмяната с хормони на щитовидната жлеза. При това в България почвите са бедни на селен, което означава, че най-вероятно страдаме от някакъв недостиг.

При хормонозаместителната терапия по правило се започва с минималната доза от 25 мг, като контролните изследвания в началото са по-чести - през 1-2 месеца, и така се напасва точната доза, подходяща за дадения пациент. С подходящото лечение той се превръща с условно здрав, коментира проф. Михаил Боянов, ендокринолог в Александровска.

Добре ли е да се премине от синтетичен към натурален хормон

По интернет се предлагат и “натурални” хормони, произведени от изсушени свински жлези. Лекарите обаче са категорични, че не бива да купуваме хормонални лекарства по този начин. В “натуралните” препарати не може да се постигне прецизно дозиране и така може да се окаже, че пациентът приема или твърде малко, или твърде много от необходимите му хормони. При тези медикаменти пречистването не е на такова ниво. Макар и рядко, може да има замърсяване с вируси, с които животното е било заразено.

Натуралните хормони влизат в съображение само в много редки случаи, когато пациентите не могат да преобразуват готовите лекарствени форми в биоактивни хормони (fT3). Тогава обаче е препоръчително да се поръча медикамент от малкото специализирани в Европа аптеки, за да се гарантира контрол на качеството.

Най-често това е необходимо, тогава, когато пациентът не толерира добре стандартната терапия със синтетичен левотироксин. Натуралният хормон представлява извлек от сушени щитовидни жлези на прасета. Необходимо е обаче повишено внимание: натуралният хормон е лекарство, и не хранителна добавка! Ако някъде в интернет се продава натурален хормон с етикет „хранителна добавка“ (Dietary supplement), това означава, че производителят неточно е квалифицирал препарата с цел да заобиколи процедурите, необходими за регистриране на лекарствен препарат. В такъв препарат не знаете какво точно има и в отделни случаи той може да навреди, вместо да помогне. 

На българския пазар натурален хормон не се предлага. Купуването на такива препарати от интернет е много рисковано. Не бива да се приема такъв препарат без лекарско предписание. В тези препарати  съотношението между Т3 и Т4 е строго фиксирано, а нуждите при всеки пациент са строго индивидуални. Ето защо лекарите не съветват никого да предприема самолечение с натурални хормони.

 

 

Защо се премина масово към използването на синтетичен хормон

Преди години  натуралните хормони са били единствена възможност. В България проблемът е бил липсата на стандартизация, която да гарантира високо пречистване и точно дозиране. В Европа натурален хормон се произвежда и до момента на много места. Освен Германия, подобен може да се намери в Италия, Белгия и Франция. Не става дума за индустриално производство, а за аптеки, които изготвят препарата по индивидуална рецепта.

Ако пациентът държи да приема такъв препарат, нека се обърне към специалист, който работи с биоидентични хормони. Тяхното основно предимство е, че те съдържат всички хормони, които се образуват в щитовидната жлеза. Има специална схема, по която става заместването на синтетичния с натуралния хормон, но подходът остава строго индивидуален.

Има ли странични ефекти лечението

щитовидна жлеза лечение

Понякога хората се страхуват да започнат с терапията, която при хашимото продължава доживот. Няма основания за това, уверяват както чужди експерти, така и водещи наши специалисти ендокринолози като проф. Михаил Боянов. Производството на хормоналните таблетки се е усъвършенствало много през последните десетилетия, те са пречистени много добре и не дават странични ефекти. Нежелани явления като нервност или сърцебиене се наблюдават само в редки случаи на предозиране. Именно затова при терапията дозата се повишава постепенно като първоначално се започва с ниска концентрация.

При хора, приемащи заместителна терапия с левотироксин, следва да се проследява  костната плътност поради риска от поява на остеопороза. В никакъв случай не може да се говори за токсичност при адекватен прием на медикамента.

Постоянна умора и покачване на теглото - има ли връзка с тиреоидита на Хашимото

Покачване на тегло, въпреки приема на заместителна терапия и достигнат хормонален баланс, е израз на някои допълнителни нарушения в организма, които съпровождат автоимунния процес: хронично възпаление,  нарушение в оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, предоминиране на естрогена, ефекти на редица токсини от околната среда и др. Ако пациентите се оплакват от постоянна умора, въпреки достигнатия хормонален баланс,  това вероятно говори за недостатъчност на биологично активния хормон Т3. Съветът ми към тях е да се обърнат към специалист, който има опит с приложението на  двата хормона – Т4 и Т3 в заместителната терапия, пояснява доц. Петкова. 

Често ли се съчетава с инсулинова резистентност 

Подобно съчетание е възможно и като причина за това би могло да се посочи хроничното възпаление, което може да бъде част от автоимунния процес. Инсулиновата резистентност от своя страна може да отключи  автоимунен тиреоидит. При съмнение за инсулинова резистентност, трябва да се назначат съответните изследвания (инсулин и кръвна захар). При необходимост се провежда орално обременяване с глюкоза.

Бременност и хашимото

Целта при планирана бременност е тя да настъпи на фона на нормални нива на тироидните хормони. Това е важно особено през първите седмици, когато плодът разчита на майчините. Ако се допусне хормонален дисбаланс, се раждат деца с леки отклонения в психичното развитие и поведението.

Доц. Петкова споделя, че в практиката си е имала само един случай при жена, при която след раждане антителата към щитовидната жлеза са достигнали нормални граници. Обикновено в клиничната практика се наблюдава точно обратното - бременността отключва появата на антитела. Целта на лечението е да се поддържа нормално ниво на тиреоидните хормони и най-важно- пациентът да няма оплаквания.

Работи ли диетата при хашимото

диета при хашимото

Въпросът с хранителните добавки и диетите при хашимото е много оспорван в научните среди. Има например редица проучвания, които откриват връзка между заболяването и приема на глутен, или дефицита на определени хранителни вещества. Засега медицинската общност в Европа и САЩ не ги е приела като достатъчни доказателства, за да се излезе официални препоръки.

Все пак има някои неща, които пациентите с автоимунното заболяване може да опитат, стига да не се отива до крайности. Най-препоръчвана е безглутеновата диета. Обяснението е, че молекулата на глутена прилича много на хормоните на щитовидната жлеза. Така наличието на повече глутен в организма дразни погрешно насочената имунна система, която произвежда все повече антитела. Има проучвания, според които спазването на безглутенова диета за известен период от време помага за овладяването на някои от неприятните прояви на хашимото - умора, лоша концентрация. Глутенът е протеин, който се съдържа в много зърнени храни - пшеница, ръж и дори в овесените ядки (съвсем малко). Той придава еластичността на тестото. Безглутеновата диета се препоръчва официално само за хората с цьолиакия, които обаче са около 1% от населението.

 

Препоръката е такъв режим да се спазва 3 до 6 месеца. Съображението в случая е, че трайното изключване на глутена ще лиши хората от консумацията на пълнозърнести продукти, които пък доставят много фибри, витамини и минерали. Все пак всеки сам трябва да намери правилния път за себе си. Официалните препоръки са за здравословен и балансиран режим на хранене с много пресни плодове и зеленчуци.

Много пациенти преминават на т.н. Автоимунен протокол. Това има смисъл само при определени условия, казва още доц. Петкова. При някои пациенти  се установява, че херпесът е причината за високото ниво на антителата. В този случай спазването на диетичен режим не е оправдано напълно. При пациенти, при които е налице инсулинова резистентност, наднормено тегло или затлъстяване, хранителен режим, който е строго индивидуален, следва да се препоръча.  Диетата, която аз препоръчвам, е по-рестриктивна в ставнение с Автоимунния протокол, но не съветвам пациентите да започват хранителен режим без предварителна консултация със специалист.  Самолечението чрез хранителни режими, лекарствени средства и хранителни добавки крие сериозни рискове и води до парадоксални резултати.

Витамини и минерали за овладяване на симптомите

диета при хашимото

Суплементирането с различни антиоксиданти, витамини и минерали може да помогне на пациентите да се чувстват добре. Това е важно, защото много хора постигат оптимални нива на хормоните, но продължават да се чувстват изтощени и без енергия.

Добре е да следите нивото на витамин D в организма си - особено през зимните месеци много хора са с дефицит. При установен дефицит може да се приемат добавки. Добра работа биха могли да свършат готови препарати с омега-3 мастни киселини, които често се комбинират с витамин Е. Този витамин спомага за детокса на черния дроб - често срещана нужда при хашимото. Противовъзпалителният ефект на омега-3 пък е доказан в много проучвания.

 

Сред антиоксидантите най-добър ефект има глутатион, който подпомага рециклирането на ензими и хормони в организма. Цинкът също често се приема от пациенти с хашимото, защото (доказано в проучвания) подпомага имунната система. Приемът му е уместен особено през зимния период, когато ни атакуват грип и други вируси. Магнезият е друг ценен елемент, който е добре да приемаме от време на време. Той укрепва нервната система, действа срещу депресивните настроения, характерни при хашимото. Добре е да се комбинира с витамини от групата В, защото се усвоява с тяхна помощ.

Аминокиселините също са важни при това заболяване. Става дума за аргинин, хистидин, метионин и други. Не е нужно да се приема всичко наведнъж, а по-скоро да се правят курсове, които се редуват. Наблюдавайте внимателно реакцията на организма си и следете как добавките се отразяват на контролните лабораторни изследвания.

Кои препарати не бива да вземате

Има и неща, които не бива да вземате при автоимунното заболяване. Не се препоръчват добавки с йод (орехчета, водорасли, зеленоуста мида), които по принцип се рекламират като полезни за щитовидната жлеза. Причината е подозрението, че по-големите количества йод може да стимулират автоимунния процес.

Не бива да се приемат без лекарско предписание различни имуностимулатори. При хората с автоимунни заболявания те може да насърчат атаката срещу собствените тъкани. По същата причина при хашимото не се препоръчва и противогрипна ваксина, която също стимулира имунитета. Това не важи за другите хора - при тях ваксините и имуностимулаторите постигат желания ефект без сериозни странични ефекти.

Автор Илияна Ангелова

Публикации

ВИТИЛИГО
ВИТИЛИГО
1 2