Остеопороза


148 Последователи

Остеопорозата e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета, при което костите изтъняват и губят плътността си в резултат на разрушаване на колагеновата матрица. При страдащите от остеопороза плътността и качеството на костта се влошават, намалява здравината на скелета, повишава се рискът от фрактури, особено в областта на гръбначния стълб, бедрото и китката. 

НА какво се дължи остеопорозата

Заболяването не дава някакви съществени сигнали за появата си, тя не боли. Обикновено първия знак за наличието й е фрактурата, най-често на бедрената шийка.

Какво представлява остеопорозата

Намалява количеството  на костното вещество и промяната в микроструктурата на костната тъкан става необратима, чупливостта на костите се повишава драстично и рискът от счупвания става по-голям дори при малки травми. 

Какво представлява остеопорозата

Кой боледува

Това е една от най-честите ревматични болести. От нея боледуват до 10-12% от населението на Земята, предим-но възрастни хора над 60 години. За България това прави около 350-400 хил. болни. Среща се при всички раси и във всички части на света с известна разлика в честотата и остротата на болестните изяви при различните популации и в различните региони. Жени-те боледуват многократно по-често от мъжете. При тях честота-та на болестта нараства рязко след менопаузата.

 

Жените боледуват по-често от мъжете. Причината е по-малката им пикова костна маса в края на пубертета и по-тежките хормонални нарушения в менопаузата при тях. 

кой боледува от остеопороза

Дамите с преждевременна менопауза вследствие:

  • ранен климакс;
  • гинекологични операции;
  • други гинекологични проблеми.

са по-застрашени от остеопороза, в сравнение с жените с късен климакс – след 50 години.

рискови фактори за остеопороза

Рискови фактори

Продължителното приемане на някои лекарства – кортикостероиди, хепарин, антиепилептици, хормони на щитовидната жлеза и др., повишава риска от развитие на остеопо-роза. Редица хронични болести и тумори също повишават риска от нарушаване на костната плътност – бъбречни болести, водещи до хронична бъбречна недостатъчност и повишено излъчване на Са с урината, хронични стомашно-чревни болести с намалено резорбиране на Са в червата, ревматични болести поради възпалението, намалената двигателна активност и продължителното лечение на болните (ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, псориатичен артрит, системен лупус еритематодес и др.). Голямо значение има и какъв начин на живот се следва.

Eндокринни болести причиняват остеопороза:

  • хипогонадизъм - намаление на половите хормони;  
  • тиреотоксикоза - повишение на хормоните на щитовидната жлеза; 
  • хиперпара-тиреоидизъм - повишение на хормоните на околощитовидните жлези;
  • повишение на кортикостероидните хормони;
  • хиперглюкокортицизъм - синтезирани от кората на надбъбречните жлези.

 

Слабите и високите страдат по-често от ниските и пълните, защото телесното тегло въздейства като натоварване върху костите, а всяко натоварване укрепва тяхната структура и мастите задържат женските полови хормони и се явяват „депо на естрогени“ след менопаузата за дълъг период. Поначало заболяването е типично за възрастните хора. Дължи се на естественото стареене на костната тъкан.

Наследствеността също е важен рисков фактор. Имах 51-годишна пациентка с нормална костна маса, но и двамата й родители бяха с бедрени фрактури. При нея трябваше да проследим и други т. нар. сурогатни маркери за диагностика, а не само DXA. Направихме изследванията и се установи, че тя е с изключително висок маркер на костно разграждане и много ниски нива на витамин D3. Затова трябваше много бързо да й се назначи антирезорбтивен медикамент.

предупреждава водещият ревматолог д-р Родина Несторова.

Причини за развитие на болестта

Освен количеството (костната маса) много съществен момент при разглеждането на проблема е и качеството на костта. Съчетанието между тези два основни фактора характеризира устой-чивостта на костта на механични въздействия.

Първична остеопороза

Свързана е с неизбежното стареене на организма, оттам – и на опорно-двигателния апарат и костите. Засяга възрастни жени и се появява 5-10 год. след спиране на мензиса.

Дефицитите на витамин Д и калций води до остеопороза

Вторична остеопороза

Засяга и млади жени с преждевременна менопауза, най-често с оперирани кисти на яйчниците, миоми, тумори. Тя е резултат от въздействието и съчетанието на множество вътрешни  и външни рискови фактори. Сред тях са усвояване на калций (Са) и витамин D с храната, намаленото излагане на слънце, оттам и намаления синтез на витамин D в кожата.

Кои кости са в най-голям риск

Това са:

  • тазобедрената става - шийката и главата на бедрената кост
  • костите на предмишницата, които се намират непосредствено над китката,
  • ребрата.

загуба на костна плътност

Какво представлява загубата на костна плътност

С паралелно намаление на минералните (калций и фосфор) и органичните съставки (белтъчните молекули) на костта. Освен остеопороза съществуват още две състояния, при които също има про-мяна в костните съставки и често се бъркат с нея – остеопения и остеомалация.

Каква е разликата между остеопороза, остеопения и остеомалация

Остеопенията е намаление на костното вещество с леко изразени, но обратими промени в микроструктурата на костта при съответното лечение, предстадий на остеопорозата. Загубата на минералните и органичните съставки е паралелна. Науката е установила, че има повишен фрактурен риск при пациентите с остеопения. Причината е, че зад това състояние може да се крие остеопороза, казва д-р Несторова.

 

Остеомалацията е намаление на съдържанието на минерални съставкиq предимно на калция) в костната тъкан, без сериозни промени в органичните съставки и в микроструктурата на костта и с възможност за обратно развитие при съответното лечение.

 

Образно може да се определи като „омекване на костта“. В детската възраст се получава при липсата на витамин D в организма - болестта рахит е типичен пример, а при възрастните – при намалено натоварване на костната система от телесното тегло, при космонавтите при продължителни полети в безтегловност, продължително обездвижване и други подобни състояния. 

Симптоми на остеопороза

Симптоми на остеопороза

Костната загуба при болесттапротича дълго време безсимптомно. Поради това болестта е определена като „тихата епидемия“ или „тихия крадец“, който се промъква безшумно, за да „открадне“ част от костната маса на човека.

Най-характерните признаци на напреднало заболяване са:

Болка в най-засегнатите кости:

  • долния гръден и горния поясен отдел на гръбнака;
  • ребрата;
  • по-рядко гръдната кост и таза.

Появява се в късните етапи на болестта и е леко изразена, дифузна. Усилва се при движение, натоварване, стоене прав и натиск върху костта и  се успокоява при покой и в легнало положение. Може да се придружава и от опасваща гърдите болка от притискане на нервните коренчета, които излизат от посочените отдели на гръбнака. Бол-ката се изостря, става силна и непоносима при фрактура на костта и   най-вече на прешлените с опасващ характер при притискане на нервно коренче.

Костни фрактури (счупвания)

2. Костни фрактури (счупвания) поради „крехкостта“ на костите. Възникват при резки движения, падания и травми и по-рядко – при нормал-ни ежедневни дейности и безобидни движения без натоварвания

  • преместване на предмет;
  • леко извиване на тялото;
  • кихане;
  • закашляне.

Честотата им нараства паралелно с възрастта. Най-чести са фрактурите на прешлените, тазобедрената става, предмишницата, непосредствено надкитката, ребрата. Придружават се от силна остра болка, засилваща се при движение. Обикновено силата ѝ се задържа 2-3 седмици, след което постепенно намалява. От прешленните фрактури гръбнакът се изкривява и болният се изгърбва.

 

По-леката форма на този процес нагледно се определя като „вдовишка гърбица“. Със сериозна прогноза са фрактурите на тазобедрената става поради залежаването на болните. Обикновено това са възрастни хора, с придружаващи заболявания и намалени защитни сили и всяко за-лежаване крие сериозен риск от обостряне на придружаващите болести и развитие на инфекции с всички нежелани последствия от тях.

тазобедрена става

Фрактури на тазобедрената става, ръката и гръбнака - как да ги познаем?

Развитието на тазобедрена фрактура налага ортопедично лечение на болния.

 

С относително добра прогноза са фрактурите на лъчевата кост на предмишницата. Разместените краища на счупената кост трябва да се наместят от ортопед и ръката да се поста-ви в гипс за 4-6 седмици. След този период фрактурата заздравява.

 

Единичните фрактури на ребрата не налагат ортопедично лечение и  наместване. Сред причините за фрактурите основно са структурните промени в костта и също така  честите падания поради напредналата възраст на болните, нарушената координация на движенията, отслабналите рефлекси, намаленото зрение, придружаващите заболявания – атеросклероза, паркинсонизъм и др.

 

Най-често болестта протича дълго време безсимптомно или с леко изразени костни болки в долната част на гръдния и горната част на поясния отдел на гръбнака, опасващи болки в гърдите, засилващи се при движение, натоварване, извиване на тялото и   отслабващи при покой и в легнало положение. Изявява се при фрактура на някоя от описаните кости със силна остра болка, за-силваща се до нетърпимост при сътресение, движение и извиване на тялото.

преглед при специалист ревматолог диагностицира остеопорозата

Как се диагностицира

При диагностицирането на остеопороза е важно, първо, бо-лестта да се диференцира от други костни болести. Клиничната картина е характерна и отлича-ването ѝ от другите костни болести е лесно за опитния ревматолог или ендокринолог.

 

Костната маса се изследва чрез остеодензитометрични апарати. Съществуват методи за оценка и на качест вото на костта, но те все още са обект на лабораторни проучвания и  засега са неприложими в ежедневната клинична практика. Издръжливостта на костта на огъване, натиск, удар и т.н. в момента се изследват в опитни условия. При разглеждане под микроскоп се вижда, че костните гре-дички са изтънели, деформирани, на места разчупени в различна степен според изразеността на костната загуба и натоварването на костта. При остеопенията костните гредички са изтънели и леко деформирани, но не са разчупени. При остеомалацията костните гредички са изтънели, но не са деформирани и разчупени.

Поставянето на диагнозата започва със снемане на анамнеза от лекуващия лекар.

Стандартно ще ви бъдат зададени следните въпроси:

 

  • Има ли костни болки, по-силни при сътресение, движение, натоварване и извиване на тялото?
  • Чести ли са фрактурите – спонтанни при минимални натоварвания и движения или при травми?
  • Намалял ли е ръстът през последните години и с колко сантиметра?

въпроси при остеопороза

Относително показателни са изследванията на калция (Са) и фосфора в серума и урината, алкалната фосфатаза, хормона на паращитовидните жлези, който влияе на калциево-фосфорното равновесие в организма чрез регулиране на всмукването (абсорбцията) на Са от червата, излъчването през бъбреците и отлагането му в костната система (паратхормона) и на „костните маркери“ или „маркерите на костния търновър“  – вещества, които отразяват интимните механизми на изграждане и разрушаване в костта, т.е. отразяват метаболитните процеси в костната тъкан. Чрез техните промени се съди за загуба-та на Са с урината и разрушаването на костта.

Костните маркери са два типа 

първите отразяват изграждането на костта (остеокалцин и костно-свързаната алкална фосфатаза), вторите – разграждането на костта (деоксипиридинолин, бетакрос лапс – показател за ранна диагноза на остеопороза).

Остеодензитометрията диагностицира костна плътност

Остеодензитометрията

дава възможност да се предположи риска от фрактури при липса на симптоми за наличие на проблем, т.е. мето-дът има прогностична стойност и да се отчете ефектът от лечението. Фрактурният риск расте прогресивно със степента на заболяването. За целта изследването се повтаря периодично през не по-малко от 12 месеца.

 

Има ултразвукови остеодензитометрични апарати, с които се изследват нетипични и недостатъчно показателни за остеопо-роза кости като пръст, пета, понякога предмишница и резултатите нямат нужната точност и информативност. Могат да служат само като скринингови изследвания.

Рентгенографията на засегнатите кости е с малка информативна стойност за наличието и степента на остеопороза

Рентгенографията

на засегнатите кости е с малка информативна стойност за наличието и степента на болестта, но е с много висо-ка диагностична стойност при поява на фрактури. При неясни и леко изразени фрактури болните се изследват със скенер и ядрено-магнитен резонанс.

Другите инструментални методи, като сцинтиграфия на костите, се прилагат сравнително рядко при диагностицирането на проблема, когато има съмнение за друга ревматична болест, туморни процеси или метастази.

Опасна ли е остеопорозата?

Болестта нарушава функцията на костите, оттам и на целия опорно-двигателен апарат. При фрактури функционалният капацитет на болните е значително ограничен и качеството на живота е значително снижено. Тя не заплашва непосредствено живота, но е доказано, че при фрактури, най-често на костите на тазобедрената става, при запуснати, нелекувани, непроследявани и изоставени болни, продължителността на живота се съкращава вследствие на инфек-ции, придружаващи заболявания и от неконтролираното и безразбор-но приемане на някои противоревматични лекарства.

Най-честите усложнения са фрактурите, инвалидизирането на болните и инфекциите при изтощени

Усложнения

Най-честите усложнения са фрактурите, инвалидизирането на болните и инфекциите при изтощени, залежали и нелекувани болни с придружаващи болести и намалени защитни сили.

Лечение на остеопороза

Болестта има непрекъснат, бавнопрогресиращ хроничен ход. Това налага непрекъснато лечение до края на живота при редовен клиничен и лабораторен контрол от ревматолог, ендокринолог или акушер-гинеколог. Така се намалява многократно рискът от фрактури, облекчават се страданията, повишават се функционалният капацитет и качеството на живот на болния.

Медикаментозна терапия

Рядко се налага лечение  с т.нар. калциотропен хормон – калцитонин, който е естественият хормон, имащ отноше-ние към изграждането на костта. Бифосфонатите са основни средства за лечение на цаболяването. Те потискат активността на клетките, които разграждат костта (остеокластите). Вследствие на това клетките, които изграждат костта (остеобластите) възстановяват и повишават изгубената костна маса. Бифосфонатите спират развитието на остеопорозата, стабилизират костта, намаляват риска от фрактури. И нещо, което е много важно – след лечението костта е с подобрена структура и при евентуално спи-ране на препарата костната загуба е много бавна, т.е. лечебният ефект се задържа с години. Подобен ефект не е установен за другите антиостеопорозни препарати. Прилагат се и средства, повишаващи изграждането на костта.

 

Преди години  се прилагаха естрогенови препарати, които са основните женски полови хормони. Сега приложението им е отхвърлено поради повишен риск от развитие на рак на млечната жлеза и на маточната шийка, с изключение на случаите на ранна менопауза – настъпване на климакс във възрастта между 30 и 40 години. Рискът от развитие на рак е преодолян при т.нар. селективни блокери на естрогеновите рецептори, които по същността си не са естрогенови хормони, а съединения, които блокират едни и стимулират други от ефектите на естроге-ните в различните тъкани - обяснява водещият ревматолог проф. Златимир Коларов.

 

Нестероидни противовъзпалителни средства

или СОХ2 инхибитори се приемат с гастропротектори. Уместно е лечението с нестероидни противовъзпалителни средства да се започне с препаратите, при които преобладава обезболяващият пред противовъзпалителния ефект – ибупрофен, аналгин, парацетамол и други. Рядко при нестихващи, силни и неовладяеми болки, най-често при прешленни фрактури, се налага лечение с опиоидни препарати, приложени в ниски дози и кратки лечебни курсови. Те облекчават болния, възстановяват съня и повишават функционалния капацитет и прекъсват цикъла, който хронифицира болката.

 

Важно: При вторична остеопороза основен момент е лечението на основната болест.

 

Ортопедични хирургични методи се налагат при фрактури на тазобедрената става, предмишницата, рядко при прешленни фрак-тури с компресия на нервни коренчета.

Целта на лечението е:

  • да се забави и при възможност да се спре загубата на костна маса;
  • да се намали и при възможност да се предотврати рискът от фрактури;
  • да се овладее болката, да се подобри общото състояние;
  • да се повиши двигателната активност;
  • да се възстанови намалената трудоспособност;
  • да се повиши качеството на живота.

Самото лечение на остеопорозата е скъпо, но част от него се поема от касата, благодарение на което цената e по-разумна. Ние обаче не трябва да чакаме заболяването, а да започнем превантивни действия като преценим рисковите фактори – пол, възраст, наследственост, прием на кортикостероиди и придружаващи заболявания. Ако при пациентите с остеопения няма други рискови фактори, даваме витамин D3 и К2, като препоръчваме консумация на мляко и млечни продукти, отбелязва д-р Несторова.

Корекция на рисковите фактори:

  • намаляване на риска от фрактури;
  • спиране на тютюнопушенето и  алкохол;
  • използването на помощни средства – бастуни, канадки, корсети за устойчивост;
  • намаляване на риска от падане, оттам – и на риска от фрактури.

Хранене при остеопороза

Хранене при остеопороза

Трябва да се знае, че  развитието на цаболяването се стимулира от хроничния недоимък на Са и витамин D с храната. Алкохолът има токсичен ефект върху костните клетки, намалява пълноценната резорбция на Са и витамин D с храната, повишава риска от фрактури при падане след препиване и т.н. Никотинът по-тиска функцията на клетките, които изграждат нормалната костна тъкан, потиска и множество хормони, които имат отношение към изграждането на костта.Хранителният режим е от изключителна важност.

 

Трябва да се включат в менюто храни, богати на калций – млечни продукти (100 г сирене на ден или 1 кофичка кисело мляко на ден, кашкавал, извара), риба, соеви продукти, ядки, плодове, зеленчуци и др., или т.нар. млечно-рибено-соева диета, излагане на слънце на половината разголено тяло за половин час на ден е достатъчно за синтеза на витамин D от кожата.

 

Добре е това да става в ранните утринни или късните надвечерни часове, когато слънцето не прегаря силно, и болните да бъдат с бяла шапка. Сега се счита, че приетият с храната калций е достатъчен, за да задоволи нуждите на организма и не се налага допълнителен прием на калций-съдър-жащи препарати.

приемането на вит. Д е много важно

Съществен момент от лечението на а е приемането на витамин D през устата. В световен мащаб е установено, че равнището на витамин D при хората е ниско и това налага допънителното му приемане като лекарствени препарати.

 

Болката, отслабналите сухожилия, мускули и стави при остеопорозата се овладяват с неспецифични средства, като физиотерапия, рехабилитация и лечебна физкултура,

 

Не съществува непосредствена опасност за живота. Не е възможно пълно излекуване . Съвременното лечение облекчава болния и намалява риска от фрактури и инвалидизиране.

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапия и рехабилитация

Играят важна роля при лечението на остеопорозата. Назначени от лекуващия лекар и под наблюдението на специалист, те значително могат да подобрят състоянието и качеството на живот. Лечебната гимнастика прави костите по-издръжливи.

Предпазване

Профилактиката включва намаляване на риска от развитие на болестта и намаляване на риска от фрактури при развита болест.

Основната профилактика е овладяването на рисковите фактори:

  • некоригируеми рискови фактори - пол, климакс и възраст;
  • коригируеми - намаление на Са в храната, тютюнопушене, алкохол, имобилизация, намалено излагане на слънце, придружаващи болести и др.

Коригирането на вторите намалява риска от развитие и напредване на цаболяването. Много важни са ранната диагноза, своевременното лечение и използването на помощни средства за намаляване на риска от падания, травми и фрактури – бастун, канадки, корсет и т.н.

Излагането на слънце е изключително важно, защото слънцето основният източник на така важния витамин Д.

слънце витамин Д

Нормалната физическа активност и умерените, разумни и безрискови физически упражнения са най-добрите профилактични мерки за задържането на нормалната костна маса дълго време. 

Прогноза

При адекватно лечение и следене от специалист болестта не съкращава продължителността на живота. Остеопорозата трябва да бъде разграничена от следтравматични костни фрактури при нормално плътни кости; шипове на гръбнака, които също могат да притиснат нервни коренчета и да причинят сходна с неврологична симптоматика със смачкване на прешлените и т.н.

 

 


текстът е изграден на базата на публикации от проф. Златимир Коларов и д-р Родина Несторова

редактор: Албена Димитрова

Публикации

ОСТЕОПОРОЗА
ОСТЕОПОРОЗА
1 2 3 4 5 ... 19