Пробиотик


17 Последователи

Пробиотик - какво е това?


В превод от страрогръцки терминът Pro-Biotic означава „за живота”. И това не е случайно. Пробиотиците помагат не само да се съхрани, а и да се възстанови здравето.


Всъщност това са живи микроорганизми, най-често лакто- или бифидобактерии, които са полезните обитатели на стомашно-чревния тракт.

 

Здравословни ефекти


Те имам многобройни ползи за организма, като например:

 

  • подобряват храносмилането;
  • възпрепятстват развитието на болестотворни микроорганизми в храносмилателната система;
  • укрепват имунната защита;
  • притежават хепатопротективен ефект;
  • изработват някои вещества, изключително необходими на човека – фолиева киселина, биотин и витамин К;
  • намаляват холестерола и кръвната захар.

Нормалната микрофлора при хората играе важна роля за защита на организма от патогенни микроби и от действията на токсичните вещества. Нарушаването на вътрешната микросреда често може да стане причина за сериозни заболявания.

Здраве и пробиотици


Смята се, че лактобацилите могат да предпазят от:

 

  • алергии;
  • гинекологични и урологични болести;
  • някои ракови заболявания и други.

В организма на възрастен човек живеят 2-3 кг микроорганизми. В условия на неправилно хранене, стрес, застоял начин на живот обитателите на стомашно-чревния тракт понякога се нуждаят от изкуствено поддържане.

Вътрешното равновесие се нарушава често и от лечението с антибиотици и други медикаменти. Чрез допълнителен прием на пробиотици ние се стремим да увеличим броя на полезните обитатели на стомашно-чревния тракт, като елиминираме болестотворните.

Полезни бактерии - как да си ги набавим


Как може да си набавим от „добрите бактерии“


Това става по два основни начина:

 

  • чрез храната;
  • чрез прием на продукти, съдържащи млечнокисели бактерии.

Началото


Проучванията върху полезните бактерии започват през 1905 г. Българският микробиолог д-р Стамен Григоров (тогава още студент) открива, че подквасването на киселото мляко се дължи на „Lactobacillus bulgaricus”. Той описва бактерията в доклад, който е представен в Института „Пастьор“ в Париж. Иля Мечников, руски учен и бъдещ нобелов лауреат, потвърждава резултатите на нашия млад сънародник. Въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето. Това поставя началото на множество проучвания върху профилактичните и терапевтичните свойства на българското кисело мляко и лактобацилите. През 1953 г. „добрите“ бактерии са наречени „пробиотици”.

Пробиотик - добрата бактерия


„Темата за пробиотиците се разглежда чисто научно повече от 40 години. Най-обобщено, главната им роля е регулиране/възстановяване на чревната микробиота, от чийто баланс зависи физиологията ни на храносмилане за нормален жизнен метаболизъм; локалният лигавичен (дихателен, чревен, урогенитален) и кожен имунитет като бариера за много инфекции; невро-хуморално-хормоналната/ендокринна регулация на всички процеси и функции в организма“, пояснява д-р Мариана Костадинова, педиатър.


Пробиотици и пребиотици – каква е разликата?


Пребиотиците представляват хранителни вещества в храната, които са производни на въглехидратите. Тялото не ги усвоява, но те помагат да се стимулира растежът или активността на полезните бактерии. Или казано с други думи, пребиотиците са храна на пробиотиците.


Пребиотиците се срещат в определени храни - банани, аспержи, ягоди, домати, чесън, лук, цикория, жито, ечемик, овес, ядки и др., предлагат се и във вид на добавки.

Кои храни са богати на синбиотици

 

Какво представляват синбиотиците?


Синбиотиците са продукти, които съчетават пробиотици и пребиотици.


Кои са полезните бактерии в червата?


Най-добре проучените щамове са лактобацилус, следвани от бифидобактериите, захаромицетите и стрептококус термофилус. Напоследък към тях се включват и лактококи. Те попадат в чревния тракт чрез храни, които обичайно отглеждаме в нашия ареал.

 

Лакто 4 Форс - Прибиотик за оптимален баланс на чревната флора
Лакто 4 Форс - Прибиотик за оптимален баланс на чревната флора

 

 

Интересен е въпросът защо тези бактерии трябва да съжителстват в организма, заедно с болестотворните. Патогенните са там, за да могат да насочват вниманието на човека към себе си – това кое е полезно за него и кое е вредно. Много често не обръщаме внимание на това как работим, как почиваме, какво ядем, имаме ли физическа дейност. Когато тук нещо не е както трябва, това предизвиква размножаването на болестотворните бактерии и се стига до заболяване. При всички чревни хронични заболявания измененията в стената на червата са стимулирани от свръхрастеж на патогенните микроорганизми, като ешерихия коли и др., коментира д-р Костадинова.

 

Чревен микробиом
Чревният микробиом е важен за здравето.


Чревеният микробиом е ключов фактор за здравето на човека


Зад този термин стоят колонии от микроорганизми – бактерии, вируси, гъбички, които обитават храносмилателния тракт. Състоянието на тази микрофлора се отразява върху качеството на храносмилане, имунната система, състоянието на кожата, хормоналния баланс.


„Добрите“ и „лошите“ бактерии

 

В червата съществуват милиони бактерии, познати като „добри”, които ни поддържат здрави, условнопатогенни, които при дадени условия могат да предизвикат заболяване, както и болестотворни.
Когато „лошите“ започнат да превалират над „добрите“ бактерии, може да възникнат определени болестни състояния.

Кои бактерии са полезни


Има доказателства, че нарушаването на баланса в микробиома (съвкупността от бактерии в стомашно-чревния тракт) може да се прояви като:

 

  • проблеми с храносмилането;
  • дефицит на нутриенти;
  • слаб имунитет;
  • хормонални проблеми;
  • кожни раздразнения;
  • необяснима умора и други.

Основните неща, които най-често влошават баланса на „добрите“ и „лошите“ бактерии, са неправилното хранене, стресът и някои лекарства.


Как да се поддържа балансът в червата?


„На първо място, човек трябва да се храни балансирано, с много фибри и пресни продукти в менюто. „Добрите бактерии“ в червата обичат храна с много баластни вещества. Погрижете са да спазвате нормален ритъм на работа и почивка, за да може организмът да се възстановява“, пояснява д-р Тамара Миндевска, общопрактикуващ лекар.

 

Децата се влияят от рекламите и лъскавите опаковки, но ролята на родителя е да обясни кои храни са полезни за стомахчето.

„Храненето следва да е балансирано с правилните въглехидрати и белтъчини. Под правилни въглехидрати разбирам например пълнозърнести храни, овесени ядки, зеленчуци.

Белтъчини има не само в млечните продукти, а и в месото, рибата, варивата и ядките. Детският имунитет има нужда от протеини, за да функционира пълноценно“, категорична е д-р Лиляна Михайлова, педиатър.

 

Трудността в поддържането на баланса в червата идва от:

 

  • нарушение на правилния режим на хранене с нискокачествени продукти, които създават неблагоприятна чревна среда за осигуряване на жизнеността на полезните бактерии (този факт налага прилагането на т.нар. пребиотици като инулин и олигозахариди, стимулиращи метаболизма на полезните бактерии);
  • нерационален режим работа/почивка, който по невро-ендокринен път отключва гнилостни ферментативни процеси в червата с нарастване на анаеробните патогени;
  • почти всички заболявания на коремните органи и не само, които директно или индиректно нарушават полезното съотношение добри/лоши бактерии;
  • недостатъчната все още устойчивост на полезните бактерии в пробиотичните препарати трайно да населяват гастроинтестиналния тракт (т.е. голяма част от приетото микробно число се изнася навън чрез фекалиите).

Трудности в поддържането на баланса в червата

Кои храни са богати на полезните бактерии

 

  • кисело мляко;
  • кефир;
  • прясно сирене;
  • продукти на соева основа – мисо, темпе, напитки;
  • ферментирали зеленчуци (кисело зеле).

 

 

 

Кога „добрите“ бактерии трябва да се приемат допълнително


„Понякога след боледуване или по други причини се стига до превес на „лошите“ бактерии – състоянието се нарича чревна дисбактериоза. Хората днес живеят много динамично, хранят се с бързи закуски и пакетирана храна. Стигне ли се до проблеми с червата или имунната система, на помощ идват пробиотиците в таблетка“, изтъкна д-р Миндевска.

Те са отлична съпътстваща терапия при различни болестни състояния:

 

  • При инфекциозни и неинфекциозни разстройства (диария, повръщане);
  • При антибиотична терапия;
  • При хроничен колит;
  • При синдром на раздразненото черво;
  • След коремни операции.

Пробиотици - кога е добре да се приемат

Добре е децата да ги приемат още:

 

„Пробиотикът разрежда атаките на атопията, повлиява симптомите на това кожно заболяване“, казва д-р Валентин Точков, педиатър.

 

  • ако са на изкуствено хранене (на адаптирано мляко);
  • когато имат колики (при новородени деца);
  • преди ходене на море;
  • при лактазна недостатъчност;
  • при понижен имунитет;
  • при урогенитални инфекции.

Сами по себе си „добрите бактерии“ биха могли да бъдат препоръчвани и с чисто профилактична цел.

Пробиотици за деца

„Например - когато лятото сменяме жизнената среда, тръгваме на море, на по-далечно пътуване в чужда страна с различен климат, когато сменяме обичайната кухня с непривична или по-рискова, добре е да имаме „застраховка“. Известно е, че чрез пробиотиците ние подкрепяме не само локалния имунитет в чревната лигавица, но също и системния имунитет.


Подпомагането на имунитета е от важно значение за хронично болни, които са на химио- или лъчетерапия. При тези терапии също е възможно да възникне диариен синдром като страничен ефект. А когато в един или друг случай успоредно имаме и продължителен прием на антибиотици, положението още повече се усложнява“, пояснява д-р Анелия Гоцева, специалист по инфекциозни болести и вирусология.

Според специалисти приемът на млечнокиселите бактерии е задължителна част от съвременния лечебен алгоритъм след прекарани сезонни и други инфекции.

 

Помощ при понижен детски имунитет

Помощ при понижен детски имунитет


„Едно от нещата, които наистина помагат при понижен имунитет, е пробиотикът. Добре е той да се приема също когато детето отива на море, или се връща след дългата ваканция в класната стая. Тръгването на детска градина, на училище за малките е свързано със стрес, който отслабва защитните сили на организма. Посещението им променя начина на хранене на детето. Вкъщи то се храни по един начин, но когато е на училище, може да си купува и други, не дотам здравословни храни. Там контактът с вирусите е по-голям.
Всичко това налага да му се даде продукт с млечнокисели бактерии, който ще подобри храносмилането, ще покачи имунитета и детето ще бъде невъзприемчиво към вируси“, смята опитният педиатър д-р Лиляна Михайлова.


Пробиотик за бебета – в кои случаи


Коликите са проблем, през който преминават много от бебетата. Причината за тях е незрелият стомашно-чревен тракт на малкия организъм.


„Бебешките колики са физиологичен проблем, дължащ се на адаптацията на храносмилателния тракт към новия начин на живот и към храненето. Всяка нова храна представлява първа среща с нови алергени и може да наруши нормалната чревна флора“, пояснява д-р Ася Илиева, общопрактикуващ лекар и педиатър.


По думите й имунитетът в кърмаческата възраст се изработва в храносмилателния тракт, затова почти винаги при заболяване малките деца реагират и с някакъв вид стомашно-чревно неразположение (засилване на перисталтиката, диария или запек). При всички тези случаи специалистът препоръчва да се взема препарат, съдържащ полезните бактерии.

Облекчете бебешките колики


„Добре е такъв продукт да се дава всекидневно на бебетата до 3 месеца, а в по-късния период - при въвеждането на всяка нова храна. А при по-големите – ако има остри заболявания с температура, ако се налага прием на антибиотици, ако има стомашно-чревен дискомфорт, диария, повръщане, запек“, категорична е д-р Илиева.


Помощ при диария 


Пробиотиците съдържат полезни бактерии и възстановяват равновесието в чревния тракт. Това става чрез отделянето на ензими и клетъчни продукти, които потискат размножаването на патогенната флора. Повишава се усвояването на хранителните съставки, което подобрява нормалното изхождане.

 

Пробиотик при диария


„Пробиотикък трябва да започне да се приема при първата проява на разстройство. Майката трябва да заведе детето при лекаря. Задължително се пита кога е започнало, какъв е цветът на изхождането и има ли специфична миризма. Когато няма оцветяване, причината най-често е вирусен гастроентерит. При бактериалните почти винаги има зеленикаво или жълтеникаво оцветяване, а също така гнилостна миризма“, посочва педиатърът д-р Мариана Костадинова.


Нелекуваното разстройство води до утежняващи фактори. Токсините могат да проникнат в кръвообращението и да се достигне до състояние, наречено токсиния.


Защо полезните бактерии са задължителелни при антибиотична терапия?


Антибиотиците могат да помогнат при бактериална инфекция, да спасят живот. Те обаче имат един сериозен страничен ефект – нарушават баланса в чревната микрофлора. Наред с патогенните вредни микроорганизми, тези медикаменти ликвидират и онези, които участват в процеса на усвояване на приетите хранителни вещества и са незаменима част от имунния отговор. Ето защо е важно още от първия ден на приема на антибиотик да се взема и продукт, съдържащ млечнокисели бактерии. Не бива да се изчаква дали антибактериалния препарат ще предизвика диария - това се случва в голям процент от случаите.

 


„Живеем във време на прекомерно използване на антибиотици. Доста често те се прилагат (дори назначават) като антипиретик, което не е правилно. Тези медикаменти трябва да се вземат само при бактериални инфекции, при вирусните не са удачни“, категорична е д-р Анелия Гоцева.

Винаги при използването на антибиотиците трябва да се има предвид, че не е изключено нарушаване на нормалната чревна флора – да се появи диария, общ стомашно-чревен дискомфорт и др. Така че е добре организмът да бъде подпомогнат. Препоръчително е успоредно с конкретното антибиотично лечение да се включва и препарат, богат на млечнокисели бактерии, като неговият прием е добре да продължи достатъчно дълго време и след спирането на антибиотика, допълва д-р Гоцева.


Какъв пробиотик да изберем?


Специалистите са единодушни - най-добър е този, чиято специално разработена формула позволява доставянето на лактобацилите живи до мястото им на колонизация – това става най-често в тънките черва, както и в дебелото черво, за да изпълнят своята функция.

Какъв пробиотик да изберем


Важно е да се избират такива, които:

 

  • съдържат млечнокисели бактерии в достатъчно количество (микробно число);
  • са преминали процеси на лиофилизация и криопротекция - те запазват жизнеността на лактобацилите при попадането им в храносмилателния тракт;
  • обхващат важни щамове като: Lactobacillis acidophilus; lactobacillus rhamnosus; Lactobacillis bulgaricus; Streptoccocus thermophilus;
  • които са безопасни.

„Най-подходящи са продуктите в капсула – тя предпазва разграждането на лактобацилите в стомаха. Във всяка капсула е добре да има минимум 2 милиарда живи лактобацили“, е на мнение д-р Точков.


Трудно е човек сам да се ориентира кой продукт е най-добър за него или за неговото дете. На пазара има много, с различни щамове пробиотични бактерии, които са отговорни обаче за различни състояния. Някои са по-подходящи при рефлукс, други - при разстройства, трети действат най-добре след антибиотик.

Затова трябва да се търси консултация с лекар, категоричен е специалистът.

 

Консултирайте се със специалист за пробиотика


Как се приема пробиотик

Най-добре той се усвоява по време на хранене или след него.
„Kогато се приема на гладно, лактобацилите в продукта могат лесно да се разрушават от киселата среда на стомаха“, казва д-р Точков.


Колко дълго се вземат пробиотиците?

Колко време ще продължи профилактиката и лечението с продукти, съдържащи от „добрите бактерии“, зависи от състоянието и нуждите на конкретния организъм.


При антибиотично лечение например специалистите съветват успоредно, още в първия ден на терапията, да се взема и пробиотик. Между приема на двата продукта обаче трябва да има пауза минимум от 2-3 часа. За оптимален резултат и за пълното възстановяване на баланса в чревната микрофлора обикновено е необходимо приложението на пробиотични препарати да продължи поне седмица-две след края на антибиотичния курс.


Когато семейството планира почивка – било то на море или на планина, е добре поне 2-3 дни преди заминаването да се приемат допълнително лактобацили. Това е от изключително значение особено за децата.

Колко дълго се вземат пробиотици


През есенно-зимния сезон е пикът на респираторните инфекции.
„Пробиотик с профилактична цел е добре да се дава 25 дни. В зависимост от здравословното състояние може да се направи пауза, а при наличие на симптоми, пак да се започне“, посочва д-р Лиляна Михайлова.

Публикации