Загуба на паметта

194 Последователи

Често забравяте имена, дати, събития, информация, която сте сигурни, че сте знаели? Ако сте млад и здрав човек, това може да се дължи на преумора, стрес, безсъние, претоварване на паметта. Проблемът се преодолява след почивка, здравословно хранене, спорт. Има обаче и много здравословни проблеми, които причиняват отслабване на паметта. Те трябва да се диагностицират от специалист, за да се приложи най-адекватното лечение.

 

Какво представлява моментната загуба на памет?

Загубата на памет е състояние, при което човек изпитва затруднения или неспособност да възстанови информация за минали събития. Това може да се отнася както за краткосрочната, така и за дългосрочната памет. Тя може да засегне не само способността на човека да възстановява минали събития, но и неговата способност да научава нова информация, да запазва нови спомени и да се ориентира в пространството и времето. За много хора внезапната загубата на паметта има сериозни последици върху тяхното ежедневие, работоспособност и качество на живота.

 

Загубата на краткосрочна памет е често срещана при всякакви възрасти и най-вече се изразява в неспособност за запаметяване на информация, трудно възпроизвеждане на отминали събития, загуба на представа за ден и час и губене на спомен за извършени скорошни действия, като например какво сме закусвали. с кого сме говорили по телефона, къде е оставен даден предмет и т.н.

 

При младите хора

определени фактори като преумора, стрес, безсъние и претоварване на паметта могат да допринесат за временна загуба на краткосрочна памет.

 

  • Преумора: Когато сме изключително уморени или изпитваме физическа и умствена изтощеност, може да се появи загуба на краткосрочна памет. Преумората може да намали концентрацията и способността за запаметяване на нова информация. В такива случаи се препоръчва отдих и възстановяване на енергията.
  • Стрес: Интензивният стрес може да окаже неблагоприятно въздействие върху краткосрочната памет. Когато сме под значителен стрес, нашият мозък може да бъде затруднен в запазването на нова информация. В такива ситуации е важно да се справяме със стреса и да прилагаме техники за управление на стреса, като релаксация и други.
  • Безсъние: Липсата на достатъчен сън може да доведе до загуба на краткосрочна памет. Когато не спим добре или имаме прекъсвания в съня, мозъкът ни не успява да се възстанови и презареди. Това може да намали когнитивните функции, включително паметта. Редовен и качествен сън е важен за поддържането на оптимална краткосрочна памет.
  • Претоварване на паметта: Когато изложим мозъка си на прекалено голямо количество информация или имаме много задачи, може да се случи претоварване на краткосрочната памет. Мозъкът има определени капацитети и когато ги превишим, може да възникне затруднение в запазването и използването на нова информация. Ефективното управление на времето и определянето на приоритети може да помогнат да се избегне претоварването на паметта.

Сред останалите негативни фактори са употребата на алкохол и наркотици, тютюнопушенето, лошите хранителни навици, недостатъчния прием на вода и дефицит на витамин В12.

 

Възможно е също така загубата на краткосрочна памет да се появи след травма на главата, , нарушения на мозъчното кръвообращение, неврологични заболявания, като например Алцхаймер, психиатрични състояния, употреба на определени лекарства, хипотиреоидизъм и др.

 

С напредването на възрастта

се появяват някои изменения в когнитивните способности. Обикновено тези симптоми на старческо остаряване са незначителни и не влияят съществено на качеството на живот. Те са свързани най-вече със загубата на краткотрайна памет, като основните причини до голяма степен съвпадат с тези при по-младите хора. Освен типичните стрес, недоспиване, консумация на алкохол, тютюнопушене и лош хранителен режим тук се добавят последствията от някои характерни за по-възрастните хора заболявания и състояния, като: 

 

  • Високо кръвно;
  • Преживян инсулт;
  • Висок холестерол;
  • Деменция

Към тях се добавя приема на определени лекарства, които могат да доведат до загуба на краткосрочна памет. Важно е да се посочи, че тези групи медикаменти могат да действат различно при различните хора и в никакъв случай този им отрицателен ефект не е задължителен. Напротив, той се среща само в някои случаи. 

 

Групите медикаменти, които потенциално биха могли да доведат до краткосрочна загуба на памет са:

Антихипертензивни лекарства: Някои лекарства, използвани за лечение на високо кръвно налягане (хипертония), като бета-блокери и калциеви антагонисти, могат да имат нежелани ефекти върху краткосрочната памет. Това може да включва затруднения в концентрацията и запомнянето.

 

Антихолинергици: Определени медикаменти, които блокират действието на холиновата система в мозъка, като антихистамини, антипсихотици и антипаркинсонови лекарства, могат да доведат до затруднения в краткосрочната памет.

 

Силни аналгетици: Някои силни болкоуспокояващи лекарства, като опиоидите, могат да влияят негативно върху паметта, включително краткосрочната памет.

 

Стероиди: Дългосрочното приемане на стероидни лекарства, като преднизон, може да има нежелани ефекти върху паметта, включително нарушение на краткосрочната памет.

 

Медикаменти за химиотерапия: Някои лекарства, използвани при химиотерапия за лечение на рак, могат да имат нежелани ефекти върху когнитивните функции, включително краткосрочната памет.

 

Бензодиазепини: Това са лекарства, използвани за лечение на тревожност, безсъние и други психични състояния. Някои от бензодиазепините могат да доведат до затруднение на краткосрочната памет, особено при по-високи дози.

 

Антидепресанти: Някои антидепресанти, като например трицикличните антидепресанти, може да имат неблагоприятно въздействие върху паметта. Те могат да предизвикат сънливост и затруднения в краткосрочната памет.

 

Антиепилептични лекарства: Определени лекарства, използвани за контрол на епилептични пристъпи, могат да имат нежелани ефекти върху паметта. Това е възможно, особено при високи дози или при комбиниране с други медикаменти.

 

Антихистамини: Някои антихистамини, които се използват за облекчаване на алергични реакции и симптоми на настинка, могат да имат седативен ефект и да допринесат за затруднения в краткосрочната памет.

 

Загуба на памет при COVID-19

През последните години се събра достатъчно информация за коронавируса и връзката му с неврологичните заболявания и състояния. Изследване на Оксофордския университет от 2022 г. установява, че ковид може да доведе до намаляване на сивото вещество в областите на мозъка, които контролират емоциите и паметта. Този неблагоприятен ефект се наблюдава и при хора, които не са били хоспитализирани. Проучването е установило, че при някои пациенти е била налична т.нар. „мозъчна мъгла“ - влошаване на вниманието, концентрацията, скоростта на обработка на информацията и паметта. Изследвано е и влиянието на ваксините срещу ковид, като е установено, че при имунизираните шансът за появата на краткосрочна загуба на памет е около два пъти по-малка.

 

Няколко начина да преодолеем внезапната загуба на памет?

Справянето със загубата на краткосрочна памет може да изисква някои промени в ежедневието. Ето няколко съвета, които могат да бъдат полезни:

 

  • Организирайте си информацията: Използвайте системи за организация, като например списъци, календари, бележки или цифрови приложения, за да си помагате със запазването на важна информация. Редовното обновяване и проверка на тези системи ще ви помогне да не забравяте важни задачи и събития.
  • Изпълнявайте действия от ежедневието рутинно: Опитайте се да имате определено време за сън, хранене, учене и други дейности. Редовният режим ще помогне на мозъка ви да се настройва по-лесно и да съхранява информацията по-ефективно.
  • Поддържайте здравословен начин на живот: Физическото и умствено здраве имат важно значение за паметта. Опитайте се да поддържате активен начин на живот, редовно да се движите, да правите упражнения и да се храните здравословно. Осигурете си достатъчно време за отдих и релаксация, както и за съня.
  • Използвайте техники за запомняне: Съществуват различни техники за подобряване на паметта, като например повторение, асоциации, мнемонични устройства и други. Експериментирайте с тези техники и открийте кои работят най-добре за вас.
  • Слушайте внимателно: Когато говорите с други хора или участвате в събития, бъдете присъствени и се фокусирайте върху изказванията и информацията. Поставянето на акцент върху внимателното слушане и активно участие може да помогне за по-добро запаметяване на съдържанието.
  • Създайте учебна среда: Ако сте студент или се учите на нови умения, опитайте да си създадете учебна среда, където информацията да бъде представена систематично и структурирано. Използвайте методи за активно учене, като например рецитиране, обяснение на други хора или писане на бележки, за да засилите запаметяването на информацията.
  • Правете ментални упражнения: Извършването на умствени упражнения за стимулиране на мозъка може да помогне за подобряване на паметта. Решаването на кръстословици, игра на шах или други интелектуални игри, които изискват анализ и логическо мислене, могат да бъдат полезни.
  • Намалете стреса: Практикуването на техники за управление на стреса, като например медитация могат да помогнат.
  • Наспивайте се пълноценно: Спазвайте основните препоръки за 8-часов сън и не допускайте хронично недоспиване.

Как помага приемът на хранителни добавки?

За подпомагане на паметта и когнитивните функции е възможно е да се приемат хранителни добавки:

 

  • Омега-3 мастни киселини: Омега-3 мастните киселини, се свързват с подобрение на когнитивните функции и паметта. Те се смятат за полезни за здравето на мозъка и нервната система.
  • Гинко Билоба: Гинко Билоба е растение, което се използва в традиционната медицина за подобряване на паметта и когнитивните функции. Съществуват множество научни изследвания, които подкрепят неговата полезност. То подпомага дейността на нервната, кръвоносната и сърдечно-съдовата система. Допринася за забавяне процесите на стареене. Подпомага мозъчните функции. Подобрява кръвооросяването на мозъка и крайниците. Съдейства за правилното функциониране на сърцето и кръвоносните съдове. Има антиоксидантен ефект, който се дължи на неутрализирането на действието на свободните радикали.

При загуба на памет

  • Селен: Антиоксидант, който предпазва организма от клетъчно увреждане. Селенът оказва важна роля върху нормалните когнитивни функции. Резултатите от проучване, проведено от учени във Франция показват, че пониженото ниво на селен в организма се свързва със загуба на когнитивни способности, нарушения в паметта и концентрацията. Авторите на изследването уточняват, че основна причина за когнитивните нарушения и появата на деменция е т.нар. оксидативен стрес на който са подложени нервните клетки. Когнитивните функции са свързани с преработката на информация в мозъка и включват функции като разбиране, вземане на решение, памет и заучаване, способности, които се губят при деменция.
  • Биотин: Биотинът принадлежи към групата на Б-витамините. Известен е още като Витамин Б-7 или Витамин H и неговата основа функция е да подпомага преобразуване-то на храната в енергия и поддържането на когнитивното здраве. Когнитивното здраве се поддържа чрез един от процесите, при които посредством Биотина в организма се образува енергия. Биотинът спомага за образуването на глюкозата, която е един от най-важните фактори за здравето на мозъка.
  • Бакопа мониера: Бакопа мониера е аюрведична билка, която се използва за подобряване на паметта и когнитивните функции. Има изследвания, които показват положителни резултати, но се нуждаят от допълнителни проучвания.
  • Ацетил-L-карнитин: Тази аминокиселина се смята за подпомагане на мозъчната функция и паметта. Някои изследвания подкрепят неговата ефективност, но резултатите са разнородни.

Публикации

...