Педиатърът д-р Георги Узунов спечели приза на БЛС „Лекар на годината“ за регион Стара Загора. Той е дългогодишен ръководител на Дома за медико-социални грижи в града на липите и е посветил живота си на недоносените бебета и на децата с увреждания и техните семейства. Д-р Георги Узунов е специалист по детски болести, магистър по „Стопанско управление“ и „Здравен мениджмънт“. Има специализации по инвазивна терапия и по медико-социални дейности в САЩ и Европа. Автор е на иновативния за страната модел за ранна интервенция на уврежданията. Участва в създаването на редица закони като есперт в медико-социалните дейности за деца.

Д-р Узунов, очаквахте ли да получите това огромно признание от колегите си - „Лекар на годината“?

Честно казано не съм очаквал, тъй като моята работа през последните 22 години е далеч от светлината на прожекторите. Да работиш с деца с проблеми в развитието не е най-слънчевата част на спектъра. Това е нещо, което хората избягват, кога съзнателно, кога несъзнателно. Поради тази причина съм леко изненадан, но в същото време и много доволен от това признание. Това е една оценка не само за моя труд, но и за труда на целия ми екип, защото работата при нас е екипна. Заедно работим лекари, психолози, педагози, физиотерапевти, рехабилитатори. Колегите работят в целия спектър на детската патология- педиатри, детски кардиолог, детски пулмолог, детски ендокринолог, специалист образна диагностика, физиотерапия и други.

Отново подчертавам, че наградата е не само за мен, а признание за дългогодишния труд на ДМСГД.

Директор сте на ДМСГД от 1997г. - с какво Ви обогати тази длъжност?

Преди години в едно родопско село възрастен човек ми разказваше история за дядо, който се разболял, но въпреки това не спирал да работи из двора. Бабата постоянно му се карала и настоявала да си почива, докато се възстанови. Дядото обаче й казал: „Ако оставиш в една паница вода, след време тя ще се развали. Но виж водата в чешмичката, тя никога няма да се развали, защото се движи.“ Така е и в живота – ако вървиш напред, никога няма да се развалиш. Затова съм благодарен на моята работа, че постоянно ме държи в напрежение и ме кара да се самопредизвиквам и да правя дори невъзможни неща.

Към какво са насочени усилията Ви като ръководител на специализирано лечебно заведение за деца с увреждания?

Нашата основна цел е, когато се роди дете с проблем в развитието, независимо какъв, да не допускаме да развие инвалидност с последващо социално изключване. За това полагаме усилия в ранната медико-социална интервенция. Това е основната част от дейността ни. Друга важна наша задача е родителите на децата с увреждания да получат необходимата консултация, така че при едно следваща бременност да се избегнат подобни нежелани резултати. Ние правим задължително скринингова програма на всички деца, които са с проблеми в развитието, така че по-нататък да няма неприятни последствия. За съжаление резултатите при нас не идват бързо. Иска се огромно търпение и продължителна работа. Имали сме деца, които се лекуват при нас в продължение на 7-8 години. Спомням си едно дете с много тежка лицева аномалия, което претърпя 7 операции в рамките на пет години. Както и друго дете, което претърпя 11 оперативни интервенции и на седмата година проходи.

Вие сте лекар с дългогодишна практика и огромен опит – спомняте ли си най-трудния за Вас момент през всичките тези години?

Не си спомням някога да ми е било лесно. Управлението е сложен занаят. Последните 22 години управлявам екип от 185 души, от които 170 жени. Не е лесно, признавам си. Трудно е да се справиш с една жена, а какво да говорим за 170. Хубавото е, че жените не ти позволяват да се отпуснеш, държат те в тонус. С жена на глава лесно не се излиза, затова винаги трябва да си на ниво.

Колкото до трудностите във професията, то те винаги са на лице. За да работиш с деца с уреждания, трябва да притежаваш, фундаментални познания в областта на вродените и наследствени заболявания в педиатрията, в психологията и други.

А най-хубавите моменти помните ли?

Винаги е имало хубави моменти, но нашите моменти са много особени в своята хубост. Хубаво е, когато гледаш някое детенце, което си лекувал с години и след толкова дълъг път, усилията ти са дали резултат. За съжаление, тъй като ние работим с най-тежката патология в страната, детската смърт не е рядко явление и понякога е неизбежна. Усещаш болката всеки път, когато не можеш да помогнеш и с това никога не се свиква.

Медицината е нещо толкова сложно и толкова обикновенно в същия момент. Обикновенните неща се постигат много трудно. Необходим е много опит, много труд и себераздаване. Но когато медицината бъде усвоена, то тогава тя ти дава, много по-вече от всичко друго. Тогава започваш да твориш, да създаваш изкуство, защото това е изкуство. За жалост последните години не са от най лесните, защото търговията размести центровете на тежеста.

След толкова години работа с тези пациенти, не стават ли те част от вашия живот?

Това е неминуемо. Нашите деца, въпреки тежките заболявания и аномалии, са по своему красиви. Ние се привързваме към тях, независимо от това как изглеждат. Опитваме се да им дадем нещо повече от здраве, опитваме се да им дадем достойнство. Хората бягат от децата с тежки увреждания. За съжаление живеем в свят на двуличието, в което ние всички сме толкова възпитани и добри, но само на книга.

Трябва ли да има поставена диагноза , за да се обърнат родителите към вас или при съмнение за проблем, могат да дойдат направо в ДМСГД?

Могат да дойдат направо при нас в дома за медико-социални грижи. Поставяме диагнозата и определяме терапевтичното поведение. При нас идват деца отвсякъде, включително и от цяла Европа, колкото и парадоксално да ви звучи. Не си мислете че в Англия, Испания, Холандия са цъфнали и вързали. Тук често пъти се натъкваме на случаи на деца с увреждания от тези страни, които 8-9 месеца не са погледнати от колегите. Така че, не всичко е розово. На практика, всеки пациент може да дойде и съответно да бъде консултиран от високо квалифицирани специалисти. Всичко при нас е безплатно.

снимка: личен архив