Първото издание на Pharma Next Gen - Reloaded – инициатива на CredoWeb за всеобхватна професионална дискусия по всички теми, вълнуващи фармацевтичния бизнес и медицинската общност във връзка с променящата се реалност и налагащия се нов бизнес модел, се проведе на 17 декември 2020 г. Ето част от основните изводи:

• Старият модел за работа на фармацевтичните компании не може да се възстанови напълно след края на пандемията;
• Лекарите имат нужда от запазване на достъпа до научна информация и все повече възприемат дигиталната комуникация в работата си;
• За успеха на дигиталната трансформация са ключови съдържанието и начинът за предоставянето му на медицинската общност;
• "Количество" и "качество" на комуникацията са две различни измерения;
• Предпочитани са продължителните интерактивни формати (поне месец), с възможност за многократно връщане към съдържанието;
• Уебинарите изискват присъствие в точен час, което не е възможно и удобно за лекарите;
• Open rate на имейлите още преди COVID-19 е нисък, а в условията на „дигитален шум“ спада допълнително;
• Успешно се справят в кризата компаниите, в които има силно лидерство и визионерство.
• Дигитално подготвените бързо и ефективно преминаха към дигитална комуникация;
• Ролята на медицинския представител ще се трансформира

Ето най-важното от мненията на всеки участник в първия ъпдейт на PharmaNextGen-Reloaded:

✅ Д-р Красимир Койнов, ръководител на Клиника по медицинска онкология:

• Пандемията промени изцяло начина на работа във всяка болница, дори тясноспециализирани заведения бяха принудени да открият инфекциозни отделения;
• Значително се наруши достъпът на пациентите до диагностика и навременно лечение;
• Силно се затрудни научният ни живот, който е неразделна част от работата на лекарите;
• Има развитие в начина, по който информацията и посланията от фармацевтичните компании достигат медицинската общност, използват се различни дигитални канали;
• Множеството имейли и поканите за уебинари (за д-р Койнов между 5 и 10 на ден) в началото привличат, но постепенно присъствието става невъзможно заради припокриване във времето;
• Предимство на виртуалните събития е спестяването на време от пътуване и възможността за участие от всяко място.

✅ Д-р Надежда Митева, медицински онколог:

• Много пациенти прекратиха сами лечението си заради нежелание да бъдат хоспитализирани и дори да посетят болницата;
• Повечето медицински представители прекратиха физическите визити в болниците;
• Организираните онлайн професионални събития са много полезни;
• Забелязва се по-голяма дигитална активност сред колегите;
• За първа година участва дигитално в научен конгрес и вижда много повече презентации, отколкото при досегашните участия на място;
• Онлайн участието на медицински събития е много по-удобният и ефективен начин – не отнема лично време, няма логистика;
• Науката е една и съща, независимо дали е онлайн или на живо;
• След края на пандемията научният онлайн живот ще остане, като се превърне в една регулярна форма за професионална комуникация.

✅ Доц. Антоанета Гатева, ендокринолог – доболнична и болнична помощ:

• Пандемията за много кратко време промени изключително много всички аспекти от професионалния живот,
• Световната тенденция за дигитализация, която е налице и преди пандемията, получи много силен тласък;
• Всички големи научни конгреси през 2020 г. бяха онлайн, което ги направи много по-достъпни и от времева, и от финансова гледна точка;
• Вместо един, както обикновено, посещава онлайн три медицински конгреса и възприема много повече информация;
• Част от дигиталните събития – основно уебинарите имат недостатъци: излъчват се обикновено след работно време, когато много от лекарите са ангажирани с децата си и други семейни задачи. Рядко се дава възможност да се гледат по друго, удобно за всекиго време;
• Предпочита форматите, които не са фиксирани в определен ден и час и съдържанието им може да се възприема в удобно време и на части;
• Приветства опита на медицинските фармацевтични представители да заменят живия контакт с онлайн активности, но често става невъзможно да прочете десетки имейли и прикачени презентации;
• Доста по-голяма е вероятността да отвори видеосъдържание - лекция или презентация по интересна тема, което някои от компаниите изпращат;
• Важно е съдържанието да е достъпно за по-продължителен период от време – един или два месеца. Това позволява неколкократно връщане към желаната информация.

✅ д-р Атанас Пелтеков – ОПЛ:

• Заради възможността пациентите с хронични заболявания да получават лекарствата си без посещение в кабинетите, потокът от хора значително намалява;
• Обичайни са консултациите по телефона;
• През 2020 г. няма офлайн събития, свързани с повишаване на професионалното ниво на лекарите;
• Организираха се много уебинари, основно във вечерните часове, но след тежък работен ден възможността за пълноценно участие е нищожна;
• За предпочитане е интерактивното виртуално професионално общуване, а не суха информация в стил „училищно обучение“;
• Внимание привличат конкретни практически казуси и съвети, напр. „не се консумира грейпфрут едновременно с медикамента хикс...“;
• Общуването с медицинските фармацевтични представители тази година олекна, въпреки опитите за виртуална комуникация;
• Графиците за онлайн срещи бързо се препълниха;
• Лекарските онлайн групи са с хиляди членове, което означава, че те дори да не участват активно с въпроси, следят информацията периодично;
• Бъдещето е на комбиниран модел за комуникация в медицината – онлайн и офлайн;

Как фармацевтичната индустрия отговаря на предизвикателствата:

✅  Д-р Ана Цакова, изпълнителен директор на Merck - България:

• Пандемията изненада екипите на фармацевтичните компании и предизвика стрес;
• Подготовката за дигитализация на работата беше започнала отдавна, но кризата ускори значително този процес;
• Промяната изисква много усилия от целия екип;
• Дигиталните канали и подходи не са нещо ново за Мерк, но динамиката в това направление е била стресова за работещите на всички нива в компанията;
• Настройването към „новото нормално“ става доста бързо;
• Най-успешни се очертават уебинарите и дигиталните кръгли маси, но се използват всички останали канали: ежедневната имейл комуникация с лекарите, месинджър, телефонни обаждания;
• Екипът е 100 % ангажиран с контакт с лекарите, по начин, по който самите лекари предпочитат;
• Трябва да се държи сметка за всекидневните дигитални „атаки“ на десетки компании към лекарите. Важно е да се анализира какви точно са техните нужди и желания, за да бъде комуникацията адекватна и ефективна;
• Важно е да има допитване какво, кога, как и в какъв формат лекарите искат да получат;
• Обратната връзка от лекарите е положителна по отношение на дигиталната комуникация с тях;
• Предизвикателството е основно в намирането на баланса заради множеството активности от различните компании;
• Успешни дигитални проекти на Мерк са в областите ендокринология, онкология, кардиология, инвитро;
• Предлага се информация, която да е интересна и полезна;
• След пандемията няма да се върнем напълно към предишния начин на работа, ще остане един хибриден модел и Мерк се готви за това.

✅ Г-н Константинос Папаянис, изпълнителен директор на MSD Bulgaria:

• Без съмнение пандемията промени драматично начина на работа, контактите с лекарите;
• Контактите на живо не са възможни и това ще продължи още минимум половин година;
• Има две изключително важни задачи: да не се прекъсват доставките на медикаменти и да се осигури достъпът на лекарите до важна научна информация, до продъжаващо обучение, използвайки дигиталните технологии;
• Преди кризата дигиталната комуникация с медицинската общност е при определени обстоятелства, а сега този начин на контакт стана жизнено необходим;
• Преживяваме в реалността максимата, че необходимостта е майка на откритията. Промяната в начина на комуникация в крайна сметка е положителна, защото дава увереност в ефективността на дигиталната комуникация в здравеопазването;
• MSD постоянно прилага и експериментира с различни дигитални модели на комуникация, което помага да достига до лекарите, а те да станат по-лесно достъпни във времена на изолация;
• Важен е фокусът върху съдържанието, което се предлага дигитално и върху начините, по които се предлага!

✅ Анализ на д-р Кунчо Трифонов, експерт, управител на Health PR:

• Една от ползите от пандемията е ускореното навлизане на елементи от електронното здравеопазване в здравните системи;
• В България професионалната общност установява с известно закъснение несъмнените ползи от дигиталната комуникация;
• Пандемията раздели фармацевтичната индустрия на две големи групи: визионери, които преди кризата осъзнаха смисъла и значението на дигиталната комуникация и такива, които сега се опитват да догонват събитията с надеждата, че старият модел на работа ще стане отново възможен. Първите много по-лесно и бързо се адаптираха и замениха контакта „лице в лице“;
• Ключова е ролята на лидерството. В много компании са назначени дигитални мениджъри, които докладват директно на CEO;
• По обема на дигиталните активности, които минават през CredoWeb, може да се направи заключение кои компании в България се адаптират добре и кои не;
• Най-ефектни са форматите, осигуряващи продължителен достъп до информацията;
• Уебинарите не са най-добрият пример за дигитализация;
• Мит е, че конгресите на живо ангажират по-ефективно вниманието на участниците;
• Пресищане в комуникацията с лекарите имаше и преди COVID. Пред кабинетите на много лекари чакаха по няколко медицински представители за среща на живо. Силно съмнителен е ефектът от такива срещи при изморен и претоварен лекар;
• Ключовата дума при дигиталната комуникация е „съдържание“ и на второ място „как“. Успешни са формите, която щадят лекаря и ценят времето му;
• Преди Covid-19 open rate на мейлите беше до 15%, а сега е още по-малък;
• Няма да има пълно връщане към стария начин на работа, ще има хибриден модел;
• Живите срещи ще са „черешката на тортата“ при много важни и интересни събития;
• Ефективната употреба на времето в професионалната общност става основен приоритет;
• В много държави лекарите нарекоха медицинските представители „Ковид вектори“, това още не е отминало;
• Ако в една компания има нормално движение на информация и мнения, ще се установи, че отдолу има силен натиск за промяна в начина на работа;
• Страхът от съкращаване на специалисти във фармацевтичните компании заради дигиталната трансформация се дължи на непознаване на модела, по който хибридният модел работи;
• Успешният дигитален имидж на една компания пред лекарите изисква освен глобалната информация, да се генерира и управлява регионално съдържание;
• Ангажирането на лекарите не може да стане само с изпращането на покани и имейли.
• Ролята на МП няма да изчезне, а ще се трансформира и доразвие в посока създаване и поддържане на интерес в регионални лекарски групи;
• В САЩ вече има дълбока трансформация на ролята на МП. Те се превръщат в нещо като мениджъри на комуникацията с група лекари: определят темите, съдържанието, спецификата, динамиката.

Може да задавате въпроси и да споделяте своя професионален опит ТУК