Как да се справим с нездравословните последици от консумацията на захар?

Решението, поне на пръв поглед, изглежда просто – да се ограничи консумацията й или да се  потърси неин по-безвреден заменител. А може и комбинация от двете. Първото – ограничаването на потреблението, за повечето хора се оказва неочаквано трудна за реализиране задача. По простата причина, че човек изключително неохотно се отказва от тези неща, които му доставят удоволствие. Не на последно място и поради вече споменатото наркотично действие на захарта.

Второто решение стана повод за развитие на една промишленост, чиито мащаби и печалби трудно могат да се оценят, но със сигурност са колосални. Защото се спекулира с един съществен аргумент – здравето ни, и с желанието на всеки от нас да бъде строен, елегантен и привлекателен. Става дума за т.нар. захарозаменители, които включват широк кръг продукти – такива, получени от естествени източници, и такива, получени по чисто синтетичен път. Целта, спор няма, е благородна. Въпросът е обаче доколко тези вещества са безвредни за нашия организъм. И не се ли получава така, че вместо да изпишем вежди, да избодем очи?...

 Тук първо място заема фруктозата, или т.нар. плодова или овощна захар. Тя е около 1,7 пъти по-сладка от захарта, с около 30% по-малко калорична от нея, по-бавно се усвоява в храносмилателния тракт и нейният гликемичен индекс (способността й да увеличава кръвната захар) е над три пъти по-нисък от този на глюкозата. В сравнение със захарта сладкишите, приготвени с фруктоза, остават по-дълго пухкави и меки. Със сигурност мнозина ще се зарадват на новината, че тя ускорява разграждането на алкохола в кръвта. Дотук – добре. Но за съжаление медалът, както е известно, има и обратна страна. В нашия организъм фруктозата се преработва основно в черния дроб, където се превръща в резервния въглехидрат гликоген, с който той се подсигурява за бъдещи енергийни разходи.

Установено е, че, попаднала в черния дроб, фруктозата изцяло “подчинява” неговото функциониране на преработката й. “Увлечен” в това, черният дроб “забравя” да продуцира хормоните, регулиращи апетита, в резултат на което организмът ни приема значително повече храна от своите реални потребности. Резултатът е ясен – увеличаване на телесното тегло. Поради все пак ограничените възможности на този орган част от фруктозата остава неусвоена в червата, като предизвиква подуване, газове и стомашно разстройство. Не бива да се подвеждаме от измамния и прелъстителен надпис върху опаковките с фруктоза, предлагана в магазините: “Плодова (овощна) захар”.

Всъщност предлаганият продукт съвсем не е извлечен от плодове, а е резултат от сложна технологична преработка на царевично или картофено нишесте. Има данни, че в дози над 30-40 г на ден фруктозата създава  предпоставки за сърдечно-съдови заболявания и ускорява процесите на стареене. Песимизмът на учени от щата Флорида в САЩ по отношение на повишената консумация на фруктоза отива още по-далеч. Според тях фруктозата има разрушаващо действие по отношение на черния дроб, което твърде много напомня това на алкохола…
 
-brr-

Малтитол
Той се получава чрез химична преработка на нишестето, принадлежи към групата на т.нар. полиоли (многовалентни алкохоли). Сладостта му е около 90% от тази на обикновената захар, но е по-малко калоричен от нея. Любопитен е фактът, че бактериите на устната кухина не атакуват малтитола, поради което той не уврежда зъбния емайл, което е характерно за захарозата. Проведените всестранни изследвания доказват пълната безвредност на това вещество, поради което то се използва като подсладител при производството на широк кръг хранителни продукти. Неговият гликемичен индекс е над три пъти по-нисък от този на глюкозата, което го прави особено подходящ за болни от диабет. Желателно е все пак дневната консумация на това вещество да не надхвърля 100 г. Подобно на останалите полиоли малтитолът в по-големи количества има лаксативен (слабителен) ефект.
 
Сорбитът (сорбитолът)
Неговата сладост е около една трета от тази на захарта. Сорбитът също принадлежи към групата на полиолите. Получава се чрез химична преработка на глюкозата. Тъй като сорбитът не е въглехидрат, може без какъвто и да е риск да се използва от болните от диабет. За съжаление той е доста по-калоричен от захарта и не е подходящ за тези, които бдят над телесното си тегло. При прекомерна консумация може да предизвика стомашни проблеми. Счита се, че безопасната доза сорбитол е до 40 г на ден.

Ксилитът (ксилитолът)
Подобно на малтитола и сорбита той също принадлежи към многовалентните алкохоли и е напълно безвреден за диабетици. Получава се чрез преработка на някои растителни отпадъци (царевични кочани, шлюпки на памуково семе и др.). По калоричност е идентичен със захарта, но е по-сладък от нея. Има сведения, че в по-големи количества има слабително действие. Препоръчва се дневната консумация на това вещество да не надхвърля 40-50 г.

Стевия
През последните десетилетия на лавинообразно нарастващ интерес се радва едно необичайно растение, което в продължение на столетия индианците от племето гуарани са използвали като подсладител. Става дума за стевията. През тридесетте години на миналия век двама французи – Бридел и Лавей, установяват, че сладкият вкус на това растение се дължи на две вещества (глюкозиди) – стевиозид и ребаудиозид, които са около 300 пъти по-сладки от захарта. При това усещането за сладост на тези вещества настъпва по-бавно в сравнение със захарозата, но затова пък удоволствието от него продължава по-дълго.

Последвалите задълбочени изследвания показват, че стевията не влияе съществено на нивото на кръвната захар, поради което може да се използва от страдащи от диабет както и от пациенти, спазващи нискокалорична диета. Има достатъчно убедителни данни, че тя има благоприятен ефект и при лечението на хипертония. При тези дадености не е удивително, че отглеждането на стевията и производството на съответните препарати от нея се разпространява с неимоверна бързина по света.

В наши дни около 40% от световното производство на стевия се пада на Япония, където тя масово се използва в хранителната индустрия. У нас продуктите на това удивително растение плахо си пробиват път на пазара, а и тяхната цена е все още неоправдано висока, въпреки че на световния пазар цената на екстракта от стевия е по-ниска от тази на захарта! Очевидно монополистите – производителите и търговците на захар, трудно биха допуснали на пазара такъв съвършен “играч”.

-brr-

Основното предимство, което се изтъква при тях, е на практика нулевата им енергийна стойност и неусвояемост от организма. В сравнение със захарозата подслаждаща им способност е огромна, а цената – много ниска. За съжаление въпреки огромния скептицизъм и откровен нихилизъм, натрупан по отношение на синтетичните подсладители, същите продължават да заемат все по-обширни територии в хранително-вкусовата индустрия, превръщайки се в сериозен рисков фактор за здравето ни.

Захарин (Е 954)
Това е най-старият синтетичен подсладител и е открит случайно в далечната 1879 г. в САЩ от руския емигрант Фалберг. През дългите години на неговата употреба това вещество, което е около 300 пъти по-сладко от захарта, е забранявано няколко пъти. Има данни, че той е канцерогенен и предизвиква жлъчни кризи. Споровете в тази връзка продължават, поради което в редица страни върху продуктите, които го съдържат, е задължително да се поставят предупредителни надписи. Счита се, че безопасната дневна доза захарин е 0,2 грама.

Аспартам
Известен още като Нутрасуит или Е 951, аспартамът е най-популярният изкуствен подсладител. Синтезиран е през 1965 г. от две аминокиселини и е около 200 пъти по-сладък от захарта. Термолабилен е, поради което се използва основно за производството на безалкохолни напитки  и лекарствени средства, които не претърпяват топлинна обработка. Синтезирани са и негови производни, които са до 30 000 пъти по-сладки от захарта! Аспартамът е подсладителят, към който има най-много резерви поради обемистата информация за неговото вредно действие върху човешкия организъм – от главоболие и замаяност до сериозни мозъчни проблеми и рак.

Определено може да се каже, че аспартамът е черната овца на изкуствените подсладители, тъй като на него се падат около 75% от възраженията срещу тези вещества. Общият брой описани странични ефекти, приписвани на аспартама, е… 92! Независимо от това той не само не е забранен, но кръгът от продукти, в които се влага, все повече се разширява… Смята се, че безопасната дневна доза на това вещество е 3,5 г.

Цикламатът (Е 952)
Синтезиран е през 1937 година и е около 50 пъти по-сладък от захарта. Обикновено, най-често под формата на натриева или калиева сол на цикламената киселина, това вещество се използва за производството на комплексни подсладители. От 1969 година използването му е забранено в САЩ, Франция, Великобритания и други страни поради сериозни съмнения, че предизвиква бъбречна недостатъчност. Предвид ниската му цена обаче той все още се използва в редица страни от Източна Европа. У нас също се предлагат редица продукти, които го съдържат. Безопасният дневен прием на това вещество се равнява на 0,8 г.

-brr-

Ацесулфам К (Е 950)
Подобно на захарина, той е открит случайно в Германия през 1967 г. Ацесулфамът е около 200 пъти по-сладък от захарта и е изключително термоустойчив, което го прави подходящ за горещи напитки и продукти, претърпяващи термична обработка. Според някои автори това вещество влошава функциите на нервната и сърдечно-съдовата система и има канцерогенно действие. Според други то е… напълно безвредно. Забранено е за употреба в Канада и Япония. Най-често се използва в комбинация с аспартам. Смята се, че неговата безопасна дневна доза е до 1 грам.

Освен специфичните за всеки синтетичен подсладител странични ефекти всички те имат един общ съществен недостатък – сериозно натоварват черния дроб и бъбреците, тъй като са “чужди” за нашия организъм вещества, които не се “вписват” в неговия естествен метаболизъм. Ако трябва да сме откровени, през последните десетилетия е налице истинска инвазия от синтетични и полусинтетични вещества, които масово се използват в хранителната индустрия под “невинните” наименования модификатори, подобрители, пластификатори, набухватели, емулгатори, стабилизатори, природоидентични аромати, оцветители и т.н., и т.н. Следва да сме напълно наясно, че нашият организъм никога няма да “свикне” с тази синтетика, масовото използване на която носи единствено здравословни проблеми на потребителите и… космически печалби на производителите.

В заключение е уместно да споменем една особена група вещества, които също си пробиват път в този ужасяващ “сладък” лабиринт. Става дума за така наречените модификатори на вкуса. Миракулинът, който е екстракт от едно удивително африканско растение, по изумителен начин, “заблуждавайки” рецепторите ни, превръща всеки вкус в сладък. Дори и час след поглъщането на този екстракт оцетът и лимонът са с удивително сладък вкус. Подобно действие има и екстрактът от артишок, който прави сладък дори и хинина!

Според някои учени яростната кампания, която се провежда срещу естествените подсладители, освен от производителите на изкуствени подсладители се инспирира и от набиращото сериозна скорост производство на биоетанол, който да замени традиционните въглеводородни горива и същевременно да реши редица екологични проблеми, свързани с тяхното използване. А една от основните суровини за производство на биоетанол е... захарта. Не може да не се съгласим, че тази теза съвсем не е лишена от логика.

Такива са горчивите истини за сладките неща… Няма как да избягаме от всепроникващата в храната синтетика. Но може да се замислим и да не сме тъй лековерни и доверчиви. И да сме наясно, че това, което настойчиво и съблазнително ни се предлага чрез всевъзможни скъпи реклами, определено някому носи огромни печалби. В повечето случаи за сметка на здравето ни. Както вече казахме, ако има кой да плати, ще се намери кой да докаже колко добър за нашето здраве, фигура, кожа и за какво ли още не, е даден продукт на синтетичната химия.