Синдромът на поликистозните яйчници представлява хормонално разстройство, което се установява при 5-10% от жените в репродуктивна възраст. Освен че затруднява зачеването, влошава качеството на живот. Повишава риска от развитието на редица социално значими заболявания като диабет, хипертония, рак на ендометриума, хиперхолестеролемия и други.

В миналото се е смятал за проблем, свързан единствено с ановулация (липса на овулация) и инфертилитет (безплодие). Днес обаче се изучава като една системна ендокринопатия, т.е. заболяване, което е свързано с хормонален дисбаланс в организма, поясни д-р Сибел Татарова, акушер-гинеколог в УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас. 

Точната причина за появата на състоянието не е ясна

въпреки многобройните изследвания в тази област.

Специалистът отбеляза, че има редица теории за възникване на поликистозата, като най-известни са:

• Метаболитна теория – първичен дефект на инсулиновото действие и/или секреция, водещо до хиперинсулинемия;
• Овариална теория – първичен дефект в яйчниковата или надбъбречната продукция на андрогени, водещ до хиперандрогенемия;
• Централна теория – първично невроендокринно нарушение, което води до повишени нива на лутеинизиращия хормон (LH/ЛХ).

Установено, че този синдром се проявява по-често при жени с наднормено тегло, както и с наследствена обремененост за инсулинова резистентност и диабет тип 2.

Най-честите прояви на синдрома са

• менструални нарушения (месечният цикъл е нередовен или липсва);
• хирзутизъм – повишено окосмяване по лицето, гърдите, корема, гърба, бедрата, пръстите;
• акне, омазняване на кожата и себорея;
• оплешивяване и разреждане на косата;
• хиперандрогенемия - повишаване на нивото на андрогените - тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат;
• стерилитет - неспособност за забременяване при редовен полов живот;

• инфертилитет - неспособност да се износи бременността;
• затлъстяване – в 40% от случаите болните повишават телесното си тегло;
• кисти по яйчниците;
• уголемяване на яйчниците – обикновено обемът им се увеличава от 1,5 до 3 пъти;
• инсулинова резистентност и хиперинсулинемия;
• дислипидемия.

Поради разстройството на овулацията, което предизвиква, синдромът може да повлияе и на репродуктивната функция на жената, отбеляза д-р Татарова.

Жените, която страдат от него, не произвеждат зрял фоликул всеки месец, в резултат на което не е възможно и забременяване.
Добрата новина е, че безплодието, свързано със синдрома, може да бъде излекувано с подходяща терапия.

Усложненията на синдрома могат да се избегнат чрез здравословен начин на живот

- с правилно хранене и спортуване, без употреба на тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества, изтъкна акушер-гинекологът.

По думите й физическите упражнения подпомагат превенцията и борбата срещу затлъстяването, което играе съществена роля за влошаването на това състояние.

Редуцирането на телесното тегло може да подобри състоянието на месечния цикъл и фертилитета. Също така предпазва до определена степен от дълготрайните усложнения на метаболитния синдром, а именно диабета и хипертонията, подчерта д-р Татарова.

Тя изтъкна, че

при синдрома се използват следните терапевтични подходи

• лечение с орални хормонални контрацептиви;
• антиестрогени;
• ароматазни инхибитори;
• инсулинови очувствители;
• инсулинови медиатори;
• лапароскопска овариална хирургия (дрилинг). 

Изборът за метод на лечение се определя от водещите симптоми. Изхождайки от патогенезата, първата стъпка в терапията би следвало да е повлияване на инсулиновата резистентност с инсулинови очувствители. В последно време, като тяхна алтернатива, се препоръчва приложение на хранителната добавка „Иногинол“, подчерта д-р Татарова.

Препаратът съдържа Д-хиро-инозитол и Мио-инозитол, които повлияват инсулиновата резистентност и глюкозния метаболизъм. В състава са включени още манган, като ко-фактор на инозитола, ревифаст (намалява оксидативния стрес), фолиева киселина (редуцира нивата на хомоцистеин) и Витамин D3.

Благодарение на комплексната си формула, „Иногинол“:

• спомага за преодоляване дефицита на фолиева киселина, инозитол и витамин Д, които са необходими за подобряване функцията на яйчниците и въглехидратната и липидната обмяна;
• възстановява нормалната честота на менструалния цикъл;
• подобрява фоликулярната течност;
• възстановява спонтанната овулация;

• подобрява метаболитните отклонения;
• намалява хиперандрогенизма;
• предпазва от дефекти на невралната тръба;
• подобрява качеството на овоцитите;
• при инвитро оплождане спомага за намаляване на риска от хиперстимулационен синдром.