https://www.credoweb.bg/topics/general/diabetno-stapalo/1005''Всеки човек е уникален сам по себе си и има единствена по рода си реакция към дадено лекарство, затова не можем да сложим едни стойности на кръвната захар или на гликирания хемоглобин, които да важат за всички'', сподели д-р Надежда Мечкарова. Според нея в основата на лечението на диабета стои индивидуалния подход към пациента.

Д-р Мечкарова, все повече се акцентира на гликемичния контрол на диабета. Какво трябва да се има предвид в този процес?

- Под гликемичен контрол се има предвид съвкупността от лекарствени, нелекарствени мерки и мониторинг над диабета, който проследява ефективността на цялостното лечение. През последните години се наблегна на това, че следим не само нивото на кръвната захар и стойностите на гликирания хемоглобин, а и кръвното налягане, липидните фракции и др.

В моята практика се опитвам да науча пациентите, че не става дума само за цифри, а за това да следят малките неща в тяхното ежедневие, защото всичко се отразява върху здравословното им състояние. Освен това най-новото в тази връзка е индивидуалният подход към всеки пациент. Вече се избягва да се слагат определени стойности на показателите, които да важат за всички хора.Напротив-

целта е да се съобразим с индивидуалните особености на конкретния човек и да търсим най-доброто лечение спрямо тях,

защото всеки е уникален и има единствена по рода си реакция към конкретно нещо. Когато се касае за по-млади пациенти, при които няма усложнения, ние търсим по-строги граници на показателите, но когато болните са възрастни, с различни усложнения, там нещата са по-либерални.

Защо е толкова важно да контролираме диабета?

- По-добрият контрол е свързан с това да има по-малко усложнения, а когато става въпрос за диабет, усложненията са това, което влошава качеството на живот и представлява проблем за пациентите. Колкото по-голяма е давността на диабета, толкова е по-голяма опасността от развитие на усложнения, защото това е нормалното развитие на самото заболяване. Сред най-честите усложнения са диабетната невропатия, диабетната ретинопатия, сърдечно-съдовите заболявания, диабетното стъпало и др.

Как могат пациентите да постигнат по-добър гликемичен контрол?

- Едно от най-важните неща и същевременно проблем в българското здравеопазване е връзката лекар-пациент. Болните трябва да имат доверие в своя лекар и това е първата крачка към доброто лечение. Това изсиква повече време и разговори с пациента, които за съжаление в България трудно се случват. Специално за лечението с инсулин контакта лекар-пациент трябва да е пълен, особено в началото на лечението, защото различните видове инсулини действат по различен начин.

Друг фактор за постигане на добър гликемичен контрол е това пациентите да бъдат достатъчно мотивирани, защото при нас

начинът на мислене и народопсихологията оказват негативно влияние върху лечението. Много често чувам болните да казват: ''Защо да се лекувам, след като аз не усещам нищо?'' или ''Защо да отида на лекар, след като сега съм ок?''. Всичко това говори за липсата на информация и комуникация между лекари и пациенти. И не на последно място не трябва да се забравя, че

в основата на лечението на диабета не е най-новото и най-доброто лекарство, а промяната в начина на живот.

Важно е болните да осъзнаят, че не могат да продължават да живеят по същия начин, както досега.

Каква е ролята на бързодействащите инсулинови препарати за постигане на добър гликемичен контрол?

- През последните години има изключително голямо развитие във фармацевтичната индустрия, която се стреми да направи инсулини, които максимално да наподобят това, което физиологично се случва в човешкия оргазнизъм. Така се създадоха бързодействащите инсулини, които започват да действат веднага, след като бъдат приложени, а ефекта им продължава по-кратко време. Те максимално покриват количеството храна, което е поел пациента, предотвратят възможността кръвната захар да се вдигне повече, отколкото трябва и в същото време имат достатъчно кратък период на действие, така че да не доведат до хипогликемия.

Бързодействащите инсулини могат да се прилагат при всеки един пациент, при когото е стартирало инсулиново лечение, независимо дали се касае за диабет тип 1 или 2. Идеята е, че болните могат да съобразят по-добре това, което смятат да приемат като храна- най-вече количеството въглехидрати, да приложат инсулина максимално близо до самото хранене, включително им дава възможност да приемат храна и след това да го приложат, и да предотвратят повишаването на кръвната захар след приема на храна.

Тези препарати са много удобни от гледна точка на забързаното ежедневие,

когато всички сме затрупани от задачи и се опитваме да ''жонглираме'' с всевъзможни дейности. Плюсът при тях е, че дават повече свобода -пациентите не трябва да съобразяват начина си на живот с това каква е инсулиновата им схема,

а обратното- да приспособят лечението към тяхното ежедневие и така да водят нормален начин на живот, който по нищо не се отличава от този на техните връстници.