Бактериалната вагиноза е проблем, който се появява често при жените в репродуктивна възраст. Означава, че болестотворните бактерии се размножават прекомерно и вземат превес над полезните, които нормално обитават влагалището при добро здраве. Приемът на антибиотици, използването на вагинални душове, вътрематочни спирали, честа смяна на сексуалните партньори, посещения на басейни могат да провокират появата й.

Състоянието не бива да се неглижира - инфекцията трябва да се лекува своевременно

за да се избегнат дългосрочните последици за здравето на жената.

„Рисковете са от хронифициране, както и от наслагване на други вагинални инфекции като микози, хламидия, микоплазма. Те, от своя страна, водят до възпаление в дълбочина – на ендометриума на матката, на тръбите и яйчниците. Понякога причиняват големи поразии и водят до стерилитет“, пояснява д-р Бинка Караджова, акушер-гинеколог, Стара Загора.

Бактериалната вагиноза може да затрудни зачеването или да застраши нормалното протичане на бременността

Има опасност:

• от аборт;
• преждевременно пукване на околоплодния мехур;
• предтерминно раждане;
• раждане на бебе с ниско тегло.

Подобни инфекции може да улеснят заразяването с други микроби. „Бактериалната вагиноза осигурява терена, на който много лесно и бързо навлизат болестотворни микроорганизми. Унищожава естествения имунитет от лактобацилите, които осигуряват преграда във влагалището“, казва д-р Караджова.

Какво стои зад термина бактериалната вагиноза

Млечнокиселите бактерии (т.нар. лактобацили) са доминиращи във влагалището на здравата жена. В много малък процент са анаеробните микроорганизми. Лактобацилите са отговорни за поддържане на киселинното pH, коeто има защитна функция – създава по-враждебна среда за бактериални агенти, които могат да причинят заболяване. При бактериалната вагиноза патогенната микрофлора се разраства, киселото pH става алкално и защитата на влагалището се нарушава.
Бактериалната вагиноза често се среща при сексуално активни хора.

Течението е един от основните признаци на състоянието

То е белезникаво, сиво-жълто на цвят, с неприятна миризма, много често охарактеризирана като на развалена риба.

Някои жени съобщават още и за:

• сърбеж;
• дискомфорт;
• зачервяване по външните полови органи.

Бактериалната вагиноза се индентифицира лесно

Диагнозата трябва да се постави от лекар - специалист с дългогодишен стаж бързо се ориентира. Желателно е да се направи микробиологично изследване, защото то дава информация за бактериите, които са причинили това състояние. Антибиограмата е задължителна – така ще се определи кой антибиотик е най-подходящ, подчертава опитният акушер-гинеколог.

Лечението е продължително и упорито, не са редки и рецидивите

„Много често мъжете са преносители на болестотворни бактерии, като при тях липсват осезаеми симптоми, но ги предават на партньорката,. Понякога бактериалната вагиноза може да бъде ендогенна, да се развие от собствените бактерии, които са във влагалището. Друг път - при поява на провокиращ фактор – поставяне на тампони, носене на бельо от изкуствени материи, прашки, занижена хигиена.

Ако при изследването не се изолира патогенен причинител, не се препоръчва терапия за партньора. Но ако има, тогава следва да се назначи такава и за него. Желателно е, чисто профилактично, защото понякога партньорът връща част от микроорганизмите“, изтъква д-р Кардажова.

Терапията включва:

• антибактериални препарати - тяхната функция е да намалят неблагоприятната флора и да създадат среда за развитие на лактобацили;
• препарати, съдържащи млечнокисели бактерии.

„Лактажин“ е добър препарат, богат източник на млечнокисели бактерии. Д-р Караджова го изписва и превантивно при антибиотична терапия. Една вагинална капсула съдържа 4 млрд. живи клетки. При установяване на бактериална вагиноза се прилага по една вагинална капсула дневно в продължение на 7-10 дни, за предпочитане вечер“, пояснява още тя.

Профилактиката е в избягване на рисковите фактори:

• Избягване употребата на вагинални душове и менструални тампони;
• Не се препоръчва носенето на бельо тип „прашки“;
• Преди поставяне на спирала профилактиката е задължителна;
• За проследяване ефекта от лечение е препоръчително контролно микробиологично изследване;
• Успоредно с антибиотичната терапия е добре освен пробиотици да се прилагат и вагинални глобули с лактобацили, за да може влагалището да възстанови своята флора и защитни сили;
• Не предприемайте самолечение.

„Понякога жените се самолекуват и търсят помощ късно, когато е унищожена нормалната влагалищна микрофлора и лактобацилите вече ги няма. Ако лечението е своевременно, много лесно се постига съответната норма, връщането на нормалната екосистема на влагалището“, категорична е д-р Бинка Караджова.