Какви са рисковете при завишеното кръвно налягане, как да си „спестим“ сърдечносъдови инциденти и можем ли да сложим „под контрол“ заболяването?

В Световния ден за борба с хипертонията – 17 май, говори началникът на Клиника по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА) – полк. проф. д-р Ивайло Даскалов.

Проф. Даскалов, високото кръвно налягане напоследък се чува като оплакване от все по-млади хора в активна, трудоспособна възраст. Можем ли да говорим за „подмладяване“ на заболяването?

Да, можем с основание да говорим за подмладяване на артериалната хипертония. Такива са данните и от статистиката – за все повече млади хора на възраст между 20 и 50 години, без разлика от пола, които имат повишени стойности на кръвното налягане.

Какви са причините за това „подмладяване“?

Тази тенденция за „подмладяване“ на заболяването обичайно се разглежда от гледна точка на променените фактори на околната среда в съвременния живот, които биха могли да ускорят появата на това заболяване. Сега основно място заемат психическият стрес, работата в електронна среда, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, наркотици и стимуланти, нездравословното хранене и липсата на редовно спортуване. Разбира се, ключов елемент е и наследственото предразположение към хипертония. Така че, комбинацията от фамилна обремененост и рискова среда биха могли да доведат до начало на заболяването, включително и при много млади хора.

Какви рискове крие хипертонията, независимо от възрастта, в която се проявява?

Смятам, че тук е важно да се кажат няколко важни неща. Първото е, че в България трима от всеки 10 души над 18 години имат хипертония, което прави заболяването силно социално значимо. Твърде често ранното начало не е свързано с оплаквания и не става причина за консултация със специалист и предприемане на лечение. Артериалната хипертония, когато не се лекува и контролира системно, води до сериозни инвалидизиращи усложнения, а в някои случаи и до фатален изход. От тази гледна точка, като се има предвид високата честота на разпространение и тежките усложнения при нелекувана по правилата хипертония, лесно може да се направи изводът за изключителната важност на кардиологичната консултация по тези въпроси.

Наскоро коментирахте т.нар. „постковид синдром“, и споменахте, че хипертонията се появява и при сблъсъка на пациента с коронавирусната инфекция. Остава ли като съпътстващо заболяване и след пълното възстановяване на пациентите от COVID-19?

Има няколко възможни сценария за поява на артериална хипертония в условия на болнично лечение по повод COVID-19 инфекция. Единият е при пациент, при който не е имало предшестваща хипертония, но в хода на болничното лечение са използвани медикаменти, които провокират повишаване на кръвното налягане и се регистрира хипертония. Вторият е при пациент с известно, оптимално лекувано високо кръвно налягане, при когото се използват същите медикаменти за лечение на COVID-19, които влошават контрола на кръвното налягане. Така или иначе, в хода на болничния престой, се налага оптимизация на лечението на артериалната хипертония и при двете групи. Разликата е, че в процеса на възстановяване – при първата група обичайно пациентите не се нуждаят от лечение, а при втората група – се връщат към обичайните си дози на лекарства за лечение на артериалната хипертония. В този ред на мисли отговорът на въпроса дали хипертонията остава като съпътстващо заболяване след пълното възстановяване от COVID-19 – остава не като съпътстващо, а като водещо заболяване при пациентите, които преди са имали хипертония. Останалите, остават евентуално само с лош спомен.

Може ли артериалната хипертония да бъде поставена „под контрол“?

Може, ако консултацията се провежда при специалист с голям опит в диагностиката и лечението на това заболяване. Не само в теорията!

Какво е отношението на начина на живот към високото кръвно налягане – стрес, натрупване на преумора и напрежение, вредна храна, липса на физическа активност?

Начинът на живот има огромно влияние върху стойностите на кръвното налягане, появата на хипертонията и профилактиката на болестите на сърцето. Стресът, натрупването на преумора и напрежение, вредните храни, липсата на физическа активност могат да доведат до начало на артериалната хипертония, при наследствено предразположени индивиди.

Обратното, ако се води умерен начин на живот, с дозирана физическа активност, отказ от вредни навици, шансовете за поява на хипертония при фамилна обремененост значително намаляват. Същото важи и при налично вече заболяване, когато нуждите от лекарствено лечение значимо намаляват, при корекция в стила и начина на живот.

Има ли превенция и профилактика на заболяването и какви са Вашите съвети към пациентите?

Голяма част от сърдечните събития могат да бъдат предотвратени чрез подходящи превантивни мерки, като повишаване на физическата активност, здравословно хранене, отказ от тютюнопушене. Ежедневно всички ние се нуждаем от умерена двигателна активност. Физическото натоварване е много важно за тренирането на сърдечния мускул, защото така сърцето изтласква по-голямо количество кръв и кислород до всяка клетка в нашето тяло. Разбира се, физическите натоварвания трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности на всеки.

Здравословно, балансирано и правилно хранене е вторият значим фактор. Важно е да се ограничи употребата на сол до 5 грама дневно, хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи изделия, тъй като те са високо рискови фактори.

Пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето и артериалната хипертония. Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане – основни фактори за възникване на сърдечен инфаркт. Безсънието и стресът са фактори, които също водят до сърдечни проблеми, поради спазъм и стесняване на коронарните съдове (съдовете на сърдечния мускул). Не на последно място по значение са профилактичните прегледи и изследвания, при които навреме биха се открили и лекували евентуални заболявания на сърцето.