Само спешна реформа в здравеопазването, а не само увеличение на бюджета, би могла да доведе до по-добри условия за работа на медиците и до по-качествени здравни услуги за пациентите. Тази теза застъпват участниците в обществената дискусия на CredoWeb „Ще доведе ли повишеният бюджет за здравеопазване до по-добри резултати“. В нея участват 154 лекари от различни специалности, от доболничната и болничната помощ, част от тях са с богат мениджърски опит, научни звания и титли.  

Повечето са категорични, че при 8 млрд. лв. бюджет за 2024 г. и население над 6 млн. лв. е абсурдно част от съсловието да тъне в бедност, а здравната система да функционира пълноценно. Медиците припомнят, че всички финанси, отпускани през годините в здравеопазването,

не са довели до осезаеми резултати, освен до създаването на една върхушка от шефове-милионери

Затова останалите колеги остават винаги недоволни, каквито са и пациентите.

Според известен наш професор в сегашната система има редица несъответствия, сбъркан модел, аномалии във финансирането, разминаване в идеи и намерения, и най-важното - нежелание за драстична промяна.

Затова, ако питаме бай Иван и леля Пенка от село, те ще ни кажат, че при тях няма лекар от години, няма и да има. В същото време те не могат да вземат такси или автобус (който отдавна не идва в тяхното село) и да отидат до града, за да намерят адекватна медицинска помощ,

отбелязва той. Припомня, че в същото време нови и нови болници се роят в големите градове и протягат ръце към здравния бюджет с най-активни и настоятелни проекти и доклади за ползване на повече пари.

Другата тъжна истина според него е, че здравната каса се е напълнила с чиновници, които вече са повече от действащите лекари. Но бай Иван и леля Пенка изобщо не усещат голямата грижа на държавата за тяхното здраве.

Ето още мнения от дискусията:

УНГ специалист от София:

Тази система трябва да се срине до основи и да се изгради отново! Тя не е добра нито за лекарите, нито за пациентите!

Пловдивски лекар с богат управленски опит:

Не може от 2005 г. реформата в здравеопазването да е спряна, а в бедна страна да няма трети стълб на финансиране и здравият да плаща за болния години наред. Всичко това е безобразие. Лекарите са принудени да лъжат, за да лекуват по безобразно написани клинични пътеки с абсурдни изисквания. Меко казано е политическо изгодно, но крайно безотговорно!

Столичен педиатър:

Преди да "разпределим" милиарда - малко сметки. Инфлация за 2022 г. и за 2023 г. до септември е 25,4%. За да се компенсира, са необходими 7, 669 млн. лв., т.е. реалното увеличение е под половин милиард, а по - точно  - 494 млн. лв.

Всичко, с изключение на нашите заплати, е по международни цени – апаратура, консумативи, огромна част от медикаментите. Да не говорим за публикация в престижно списание, където цената е над 4000 долара.

Затова лекарската заплата трябва да се обвърже с депутатската, като специализантите трябва да получават колкото депутатите, т.е. това да е минималната.

Здравен мениджър от Пловдив:

Сегашното здравеопазване няма нищо общо със Здравната реформа от 1999-2000 г. Създаде се една раздута болнична система, неравномерно разпределена, която поглъща огромно количество пари, без да има подобрение на здравното обслужване.

Психиатър от София:

Поредното годишно увеличение няма да помогне много на пациентите, и малко няма да им помогне, ако целият добавен милиард не се насочи за доплащане, но ще може да го компенсира с 20%, другите 80% пак ще са от джоба на болните. Ако милиардът се насочи към медицинския персонал, то повишаването на заплатите ще е незначително. Това няма да улесни дейността на работещите в здравеопазването, особено в специалностите с хроничен дефицит на кадри.

Специалист по Обща медицина от Стара Загора:

Видими резултати за добри здравни показатели на нацията ще има, ако се развие чувство при всеки един човек да мисли за здравето си по начин, който е благоприятен както за него, така и за близките около него, но и за околната среда.

Кардиолог от Русе:

Разбира се, че резултатите в лечението са по-добри - вижте намаляването на инфарктите, контрола на хипертонията и дислипидемията, сърдечната недостатъчност и клапните пороци.