Любомира Георгиева е асистент в Катедра „Акушерски грижи“ в Медицинския университет в Пловдив. След дипломирането си в Медицинския колеж под тепетата в продължение на 20 години работи в родилна зала в АГ отделението на „УМБАЛ-Пловдив“. През 2019 г. е назначена за старша акушерка в същото лечебно заведение, а малко по-късно и в АГ отделение „Весела“ към МБАЛ „Св. Мина“ в Пловдив. През миналата година печели конкурс за асистент и вече се занимава с преподавателска и научна дейност.

Разговаряме с нея в навечерието на 21 януари – Ден на родилната помощ.

Каква е ролята на акушерката за появата на новия живот?

Появата на новия живот неизбежно е свързана с професията на акушерката, с „жената“ – това е значението на думата „акушерка“ от староанглийското midwife.

Акушерката е специалист по нормално раждане, защото детайлно познава целия процес, както и всички състояния, които крият опасности. Тя е незаменима, заради готовността си да бъде неотлъчно до жената, да я окуражава, насърчава. Посредник е между раждащата и лекаря, между жената и нейното семейство.

В редица европейски държави акушерките водят нормалните раждания, а лекарите се намесват при усложнения. Защо тук не е така?

Чисто техническата част, водене на нормално раждане, е работа на акушерките и тук. Целият процес се ръководи от лекар – АГ специалист, който дава своите назначения.

Може би, въпросът ви е по-скоро относно самостоятелните практики. Липсват национални стандарти по акушерски грижи, които да регулират дейността ни. Въпреки това в страната ни има вече разкрити самостоятелни практики от здравни специалисти – сестри и акушерки. Друг проблем е, че  акушерките не могат да сключват договори за извършени дейности с НЗОК, което прави предлаганите медицински услуги платени, съответно достъпът до тях не е масов.

Вие как избрахте професията на акушерката или тя избра вас?

Кандидатствах в специалност „Медицина“ в Медицинския университет – Пловдив, когато бях на 17 години. Не ме приеха и месец по-късно се явих на изпит в Медицинския колеж, като посочих една-единствена специалност „Акушерка“. Идеята ми беше да кандидатствам на следващата година отново „Медицина“.

Преломният момент настъпи, когато влязох за първи път в родилна зала и видях първото раждане в живота си. Беше си „любов от пръв поглед“. Няма случайни неща! Ние, акушерките, сме привилегировани да бъдем участници в най-вълнуващия момент за всяка жена, да докосваме първи новия живот. Това от емоционално естество. От професионално – акушерството си е занаят, който не спираме да учим, независимо от трудовия ни стаж, защото раждане с раждане не си приличат. Динамично и интересно е!

Друг много важен фактор е чисто човешкият. За нас понятието „професионализъм“ освен висока компетентност включва милосърдие, добронамереност, разбиране, съпричастност.

Кога ви беше най-трудно – когато навлизахте в професията или когато станахте опитен специалист и се сблъскахте със сложни случаи?

Трудностите съпътстват работния процес, това е неизбежно, и в различните етапи на професионалния ни път са различни. В началото са свързани с това да усвоим необходимите знания, умения, навици, които да ни служат в работата. Впоследствие – с високата отговорност и динамиката на работата.

Споменахте динамиката, вие на колко деца сте помогнали да се родят?

Когато пациентка ме попита „А вие, колко деца имате?“, отговарям: „Майка съм на едно прекрасно момиче, но имам хиляди деца!“. Раждането на всяко едно от тези деца е щастлив момент. За 24 години стаж съм изключително богата на щастливи моменти.

Разкажете някои от по-интересните си случаи.

Всеки случай е интересен. Някои от медицинска гледна точка, други –  свързани с дълбоко емоционална човешка история. Помня един от началото на практиката ми в родилна зала. Приехме по спешност жена за раждане – 43-годишна, с пълно разкритие. Изненада както за нас, така и за родилката беше появата на бял свят на близнаци. Жената не подозираше, че е с двуплодна бременност. Двойна радост за семейството настъпи с изплакването на здрави момче и момиче, след близо 5-годишен стерилитет (нелекуван).

Има ли жени, които са родили всичките си деца при вас?

Да! И не са изолирани случаи. Когато вършиш работата си с любов, това се усеща. С годините създадох ценни приятелства, които започнаха точно в родилната зала. Често получавам снимки на деца, раждани при мен, и всеки път е силно емоционално. Пациентките искат да споделят с мен радостта от успехите на вече порасналите деца, а това ме прави много щастлива.

Какви видове упойки и колко често се използват в наши дни при ражданията?

При различните видове раждане се използват различни методи за обезболяване. При нормалното физиологично раждане се прилага епидурално или венозно, а при Цезарово сечение могат да се поставят спинална, епидурална анестезия, комбинирана спинална с епидурална анестезия, както и обща интубационна анестезия.

Масово използвани са в съвременното акушерство.

Все още ли има много пациентки, които желаят Цезарово сечение без медицински показания?

Тази „модна тенденция“ в областта на ражданията не почива на медицински факти, следователно е редно да отмине. Раждането освен медицински е и природен процес. Природата е създала съвършен механизъм за възникване на новия живот.

Всъщност вече се наблюдава една позитивна тенденция – отмина времето, когато едва ли не всички искаха да раждат със секцио заради страха от болка или от увреждане на детето. Явно израстваме и успяваме да приемем европейските и световните стандарти, които показват, че Цезаровото сечение не е безопасна операция нито за майката, нито за плода, и трябва да се прилага при строги индикации.

Всяка разумна жена гледа да си плати за екип, иначе няма да ѝ обърнат никакво внимание. Откъде дойде тази комерсиализация?

Раждането слага финал на бременността. То е съпроводено със страх от болката, неизвестното, непознатото. Присъствието на лекар и акушерка, на които имаме доверие, прави този процес доста по-комфортен. Според мен това е логиката на нещата.

Сега сте асистент в Медицинския университет в Пловдив. Какво винаги казвате и ще казвате на вашите студенти? Какво непременно трябва да знаят за професията?

Това, което винаги ще им повтарям, е, че са избрали най-прекрасната професия. Да не спират да учат и да се развиват, защото тя изисква постоянно надграждане и усъвършенстване. Акушерството е призвание и иска абсолютно отдаване на любов, грижа и внимание към пациентите. И това не е напразно, защото умножено ни се връща като емоция. Благословени сме.

Получават ли акушерките добро образование у нас? Къде и колко време учат?

Акушерката е медицински специалист с висше образование, който учи четири учебни години, съответстващи на 8 семестъра в редовна форма на обучение в акредитирано висше учебно заведение и хорариум 4675 часа и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити (по ЕДИ).

За Пловдив обучението по тази специалност се осъществява във Факултета по обществено здраве, който е основно звено в структурата на Медицинския университет в Пловдив. Всички студенти от специалността имат достъп, обучават се и практикуват в множество лечебни заведения и организации, в които са разгърнати модерни високотехнологични диагностични звена.

Обучението цели подготовката на здравни професионалисти, които са в състояние да отговорят на високо професионално ниво на потребностите на жените от здравни грижи и да създават условия за профилактика и промоция на репродуктивното здраве. Това е за една сериозна професионална подготовка, която дава възможност на всяка дипломирана акушерка да работи в държавни, общински и частни лечебни заведения.

Акушерството е регулирана професия и дипломирана в България акушерка може да работи по специалността си в редица европейски страни. 

Известно е, че има недостиг на кадри у нас. Какви са причините за това?

В световен мащаб се наблюдава недостиг на здравни специалисти. У нас той може да се определи като остър, който вече се отразява сериозно върху здравната ни система. Професията на акушерката има нужда от позитивно осветяване, за да се представи в целия си блясък. За целта трябва да бъдат изработени стандарти за добра практика и достойно заплащане.