От Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) публикуваха анализ на тема „Инфлация и цени в здравеопазването - Постигане на справедливо заплащане за извършени медицински дейности”.  Може да обобщим следните акценти и ключови послания:

Лекарствата растат с 9,8% спрямо 4,4% за лекарските услуги

През 2023 г. инфлацията в здравеопазването отчетливо изпреварва общия ръст на цените. Това е най-ясно видимо при подиндекса за лекарствените продукти с 9,8% спрямо 4,4% за лекарските услуги. Т.е. цените на лекарските услуги изостават с малко спрямо общия ръст на цените през изминалата година.

Въпреки това все още няма достатъчна индексация на цените в здравеопазването спрямо общите цени в икономиката. Изоставането е с 10,6 процентни пункта. От Ковид-19 пандемията насам общият ръст на цените изпреварва значително увеличението на цените в здравеопазването. Общият ръст на цените за периода е 30,8% сравнено с тези в здравеопазването, които са се повишили с 20,2%.

Експертите препоръчват плавен среден общ ръст на цените на клиничните пътеки

Препоръчваме плавен среден общ ръст на цените на клиничните пътеки в абсолютно изражение с 30% на годишна база. При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на НЗОК в размерите на 327 млн. лв. на годишна база до достигане на „справедлива цена“ през 2027 г.

Препоръчваме политики за повишаване събираемостта на здравни вноски от неосигурените лица. Съгласно изчисления на ЕКИП, при равни други условия, загубите за бюджета през 2024 г. вследствие на несъбрани здравни вноски ще достигнат приблизително 323 млн. лв. Тази сума се равнява номинално приблизително на 30% „справедливо“ увеличение на цените на клиничните пътеки.

Ето защо от ЕКИП предлагат следните възможности за съфинансиране на системата в условията на инфлация:

Повишаване на събираемостта на здравни вноски: Чрез програми от страна на Министерството на труда и социалната политика, които да обхванат трайно безработните, както и маргинализираните групи от населението. По примери от други европейски държави - сътрудничеството с работодателски и синдикални организации, особено в сектори с висок процент на неосигурени служители, може да улесни връщането на част от „сивите“ служители в сферата на здравно осигурените лица.

Заделяне от акцизи: заделянето на едва 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2023 г. би допринесло допълнително 615 млн. лв., които да бъдат разпределени пропорционално в бюджета на НЗОК.

Автор: Аркади Шарков и ЕКИП

Пълния анализ може да видите в прикачения файл