Публикация
Мерки срещу коклюша: Ваксинират бебетата по-рано
Дава се възможност бебетата да бъдат ваксинирани по-рано срещу коклюш. Премиерът Димитър Главчев проведе среща с министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева, заместник-министъра на образованието и науката Емилия Лазарова и главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, съобщиха от Министерския съвет.
Бе взето решение здравното министерство да позволи
първата имунизация срещу коклюш да бъде прилагана по-рано, още месец и половина след раждането
а не както е заложено в Имунизационния календар – след втория месец на бебето.
Причината за това е, че към момента най-много са регистрираните случаи на заболели във възраст до 1 година и усложненията при новородените са по-чести.
Министър Кондева посочи, че ситуацията се следи непрекъснато, а увеличението на заболяемостта не е изненада за експертите, тъй като такива пикове се наблюдават обичайно през период между 3 и 5 години.
Това потвърди и доц. Кунчев, като посочи, че ръст на случаите се наблюдава още от средата на миналата година в различни държави в Европа и по света.
В България регистрираните до момента случаи на коклюш са 314
спрямо 4 за същия период на 2023 г.
По време на срещата бе обсъдена и организацията в детските градини и училищата, в които не трябва да бъдат допускани деца със симптоми на коклюш. Властите призовават родителите също да бъдат отговорни и при най-малките съмнения да спират децата си от посещение на учебни заведения и да търсят лекарска помощ.
От своя страна Емилия Лазарова коментира, че в Министерството на образованието и науката внимателно следят положението и ежедневно събират информация за броя карантинирани паралелки от Регионалните управления на образованието. От МОН са готови да реагират при увеличение на заболеваемостта и при необходимост ще бъде въведено обучение от разстояние в електронна среда за отделни паралелки.
Премиерът Главчев бе уверен, че Държавните зрелостни изпити и Националното външно оценяване ще бъдат проведени нормално и няма да има деца, които да бъдат ощетени.
Министър-председателят заяви, че е доволен от предприетите мерки и смята, че институциите са подготвени.
„Може да успокоим обществото, имаме готовност да се справим“, допълни Димитър Главчев.
Коментари
Уважаеми колеги!
Смятам, че няма да падне авторитета на някои наши ръководители, ако признаем, че бе допусната грешка при промяната на имунизационния ни календар. Днес берем горчивите плодове на това решение, което медицинското съсловие някога прие безропотно.
Моето предложение е да направим преоценка на подхода си, вместо да правим нови грешки.
Ето какво предлагам по същество:
Да се върнем на проверения модел, който работеше добре.
1. Имунизацията против Хепатит В да се изрвършва по старата схема: 0 -1-6 с моноваксина Енжерикс В.
2. Имунизацията против дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит да се озвършва с ТЕТРАКСИМ с три поредни дози през минимум 1 месец - от третия месец след раждането и последваща реимунизация - 12 мес. след третата доза, както и на 6 годишна възраст.
3. Имунизацията с противопневмококова ваксина да се извършва двукратно – след третия месец и след навършване на 1 год. , но с 23 -компонентната ваксина!
4. Имунизацията против Морбили-Рубеола-Паротит да се извършва с първа доза от 15 -тия месец с последваща реимунизация след две години, както и на 12 годишна възраст.
5. Имунизацията с противохемофилусна ваксина да се извършва с еднократно приложение на моноваксина Акт Хиб след навършване на 1 годишна възраст.
6. Смятам за целесъобразно включването на противоменингоококова ваксина в имунизационния ни календар – като задължителна,
но не съм съгласен противоварицелната ваксина да бъде задължителна, както не съм съгласен и Ротавирусната ваксина да бъде задължителна.
Мисля, че надценяваме възможностите на профилактичната стратегия в борбата с инфекциозните заболявания (вирусни или бактериални). Едва ли има клиничен специалист, който да се съмнява във валидността на тези аксиоми:
1. Няма ваксина, която да гарантира 100 % имунитет.
2. Няма ваксина, която да няма странични действия, включително тежки такива, включително летален изход (макар и в много редки случаи).
3. Няма ваксина, която да генерира по-продължителен имунитет от естествено-придобития имунитет.
Дълбоко се съмнявам, че смъкването с 15 дни на възрастта за първо ваксиниране срещу коклюш ще доведе до сериозни резултати в борбата с последствията от това заболяване. Това е измиване на ръцете от страна на епидемиолозите, мимикрия на дейност.
Склонен съм да мисля, че имунитетът не е специфично, а холистично състояние; т.е. ако човек има добър имунитет (синоним на добро здраве), това се отнася както до вирусни, така и до бактериални заболявания.
Счита се, че нарасналият брой случаи на пертусис се дължи на намаляващата имунна защита у ваксинираните деца. Не е изключено това зачестяване на случаите с коклюш да се дължи на злоупотребата с ваксинации (специално ковид ваксинациите) в последните няколко години. В имунологията е добре известен феноменът на „патогенно грундиране“ при ваксинирани лица (антитяло-зависимо усилване на инфекцията), при който ваксинираното лице може да претърпи тежка реакция (включително летални усложнени) при последваща среща с патогена срещу който е бил ваксиниран. Да не говорим за т.н. „пропускливост или пробиваемост на ваксинационната защита“, дължаща се на мутации или разновидности на патогените.
На базата на горните разсъждения можем да стигнем до еретичното заключение, че не е толкова голяма трагедия, ако пропуснем някоя ваксинация; истинската трагедия е ако липсват достъпни отделения за интензивни грижи и лечения на случаите с тежки усложнения. Проблемът дори не е толкова до финансирането, колкото до подготовката на специалисти, способни да прилагат целия спектър от реанимационни процедури и фармакологични средства за справяне с усложненията. Да не забравяме, че средствата заделени за масово ваксиниране и за масово тестиране никак не са малко и не бих се изненадал, ако надминават тези необходими за подготовка на необходимите специалисти-терапевти.
Накратко: Ако профилактиката на инфекциозните заболявания е полезна, то лечението на техните сериозни компликации е НЕОБХОДИМО. Терапевтичната стратегия е по-важна от превантивната такава.
Уважаеми колеги - Вие, които сте изправени пред извънредна ситуация, изискваща адекватно решение!
Мнението ми на обикновен български лекар е, че предложеното от Вас решение не е най-правилното. Нека обясня защо мисля така:
Предложената мярка ще изложи децата в най-уязвимата възраст на ненужен контакт с потенциални носители на причинителя на болестта. Овен това, на тази възраст детето няма как да изработи достатъчно антитела, които да осигурят защитата му.
Мерките трябва да бъдат насочени към средата в която попада детето след раждането си, а именно, осигуряване на максимално безопасна такава.
Целеви групи:
1. Персоналът в родилните отделения.
2. Личният лекар и медицинската сестра, които ще обслужват детето.
3. Родителите и близките на детето в семейството.
Всички тези хора трябва да бъдат реимунизирани, а не новороденото дете... То трябва да бъде защитено от всякакъв потенциален риск при контакт с околните - тоест да се обезопаси средата, в която живее и максимално да се ограничат излишните контакти с външни хора, особено с деца, посещаващи детски заведения.
Поредно грешно решение, за жалост. Заразяването става от болните и заразоносителите. Най-голяма роля за разпространението на болестта играят болните с леки форми на заболяването. Това са по-голямите деца -имунизирани срещу Коклюш, и възрастните.