Човешкият папилома вирус, който причинява рака на маточната шийка, се свързва и с появата на друго сериозно заболяване - гениталните кондиломи (брадавици). Те са една от най-честите инфекции, предавани по полов път, като засягат 1% от сексуално активните хора.

При над 10 на сто от хората с помощта на специални методики се откриват скрити форми на болестта, при които вирусът е „спящ”, но готов да стане активен при определени обстоятелства.

Човешкият папилома вирус, който причинява рака на маточната шийка, се свързва и с появата на друго сериозно заболяване - гениталните кондиломи (брадавици). Те са една от най-честите инфекции, предавани по полов път, като засягат 1% от сексуално активните хора.

При над 10 на сто от хората с помощта на специални методики се откриват скрити форми на болестта, при които вирусът е „спящ”, но готов да стане активен при определени обстоятелства.

Кондиломите се причиняват най-често от два подтипа на вируса, които са „нискорискови” по отношение на рака на шийката на матката. Заразявайки клетката, вирусът променя генетичната й информация, като довежда до неконтролирани разраствания.

Външната изява на този процес са множествени брадавици с цвета на околната кожа, със зърниста, карфиолоподобна повърхност, които се локализират около половите органи.

Заболяването е много упорито и често влошава качеството на живот на пациентите.

Унищожаването на проникналия в клетките вирус е изключително трудно, което затруднява лечението на кондиломите. Те често рецидивират, защото заразените, но все още непроменени видимо клетки, не могат да се видят, за да бъдат третирани със съответните препарати.

Специалистите възлагат големи надежди на едно иновативно средство, представляващо първият по рода си локален имуномодулатор. Лекарството притежава уникален механизъм на действие, чрез който се стимулира собственият клетъчен имунен отговор.

Организмът се справя с вируса с помощта на своите собствени защитни сили, мобилизирани от медикамента. В сравнение с другите видове лечение се осигурява висока ефективност, добра поносимост при минимални странични реакции и значително по-нисък процент рецидиви.

Добрата новина е, че българските лекари, познаващи досега тази многообещаваща субстанция само от научни съобщения и международни конгреси, вече имат възможност да я приложат и у нас и да придобият собствен клиничен опит.