От БГФармА се обявиха срещу нов проект за промени в Закона за здравното осигуряване, внесен в МЗ от Асоциацията на производителите на оригинални лекарства

Всички фармацевтични фирми да плащат солидарно преразхода на здравната каса за лекарства – това предвижда предложение за промени в Закона за здравното осигуряване в частта му за лекарствата, внесен от ARPharM – Асоциацията на производителите на оригинални лекарства. От БГФармА – организацията на генеричните фармацевтични компании, изразиха категорично несъгласие с т. нар. „Пакт за стабилност“. Възраженията им са подплатени със сериозни аргументи. Идеята на проекта е, ако НЗОК е надхвърлила бюджета си за лекарства например със 100 млн. лв., тези пари да бъдат платени солидарно от фармацевтичния бранш според пазарния им дял. Тук обаче се крият уловки. Няма яснота за формулата, по която точно ще се разпределя тази допълнителна финансова тежест върху фирмите. Говори се за участие според пазарния дял, но не според преразхода в конкретната група лекарства, а общо, посочи председателят на БГ ФармА Николай Хаджидончев. Все едно ако група хора отидат на ресторант, половината поръчат най-скъпото меню, а другите – най-евтиното, всички да платят накрая по равно. В пазара на лекарства има обаче сериозни различия. В някои групи има сериозен ръст на разходите, докато в други групи цените падат и се лекуват все повече пациенти. Въпреки че НЗОК не е представила пълни данни за последната година какъв е приносът за преразход на средствата на генеричните и на оригиналните компании, може да се направят някои изводи.

„Едва последната седмица получихме някаква статистика от НЗОК - посочи Валентин Димитров, член на УС на БГ ФармА. - През 2013 г. за 18 молекули под патент се харчат 40% от ресурса на здравната каса. С тези пари обаче се лекуват едва 20 000 пациенти. Ето пример от онкологията – за 2013 г. при 214 молекули, които са извън патент, са похарчени 28 млн. лв. През 2014 г. молекулите са 221, а парите за тях - 16,4 млн. лв. За повече лекарства се плащат по-малко пари. Причината са отпаднали патенти, референтната система, действаща в България и пазарната конкуренция. Как стоят обаче нещата при патентните молекули (т.е. лекарства, които имат само един производител – бел. авт.)? През 2013 г. за 120 молекули в онкологията разходът е 144 млн. лв., а през 2014 г. – за 115 молекули са похарчени 201 440 хил. лв. Ясно се вижда откъде идва преразходът. Целият пазар 2013 спрямо 2014 г. като ръст има 18,7% ръст. Това са 127 млн. лв. На този фон за целия пазар има компании, които отчитат ръст от 13-17 млн. лв. Те са увеличил приходите си с 160-330%.“ Ето защо според Димитров няма логика фирмите, които продават евтините генерични лекарства, да плащат солидарно сметката заедно с големите акули на пазара.

Подкрепяме напълно законопроекта в частта за лекарствените средства така, както е сега, отбеляза Хаджидончев. Според него обаче не е редно в него да се вмъкват промени, които са в интерес на оригиналната индустрия и то само на част от нея. В проекта например било записано, че фирмите, които имат 30% пазарен дял като финансова стойност, могат да предлагат тези промени. От БГ ФармА допълниха още, че са получили текста на проекта преди дни и имат много кратко време да реагират. Ако се стигне до приемането му, както е внесен сега, има риск от българския пазар да изчезнат още повече лекарства. Над 200 евтини медикаменти вече не се продават в България от средата на 2013 г. досега. Причината е, че прекаленият ценови натиск е направил дистрибуцията им икономически неефективна. Само „Тева“ например изтегли 19 продукта през м.г., а сега се подготвят още 7, които скоро няма да се предлагат на българските пациенти, посочи Хаджидончев, който е и управител на тази компания.

Той припомни, че у нас действа строга система за регулация на цените, която рефлектира най-вече върху лекарствата, където има конкуренция между различни производители. Това са именно генеричните продукти, тоест тези, при които е отпаднала патентната защита и много фирми ги произвеждат. От друга страна действа и референтна система, която сверява цените в 17 други европейски държави с нашите. Ако се окаже, че в някоя от тях цената пада, дистрибуторът трябва да предложи поне също толкова ниска и за България. Тези пазарни механизми обаче действат най-вече при медикаменти, които са повече в една група – например лекарства за сърдечно болни и за хипертония.

Приветстваме всеки опит за намиране на изход от преразхода на средствата за лекарства, но искаме да се търси формула там, където става преразходът, да се върви на индивидуални договаряния и ако трябва, тогава да има връщане на средства, казва Хаджидончев. Намаляването на цените, ценовата конкуренция освобождава ресурс за иновация. Това е предимството на генеричната индустрия – като спестява на системата средства за лекарства, чиито патент вече е изтекъл, тя дава възможност да се включат повече медикаменти за пациентите. Ако трябва да се плащат допълнителни средства от генеричните компании, това може да доведе до следните негативни резултати: допълнителни изтегляния на продукти, оттегляне от пазара на цели компании, което ще рефлектира върху лечението на пациентите. Няма да влязат нови генерични медикаменти, подготвени за дистрибуция на нашия пазар. Това така и не се случва, защото цената пада до такава степен, че вече няма икономическа логика да се продава.

„България има местна фармацевтична индустрия, тя е структуроопределящ отрасъл. Натискът и генеричните фирми да връщат пари ще доведе до съкращаване на работни места, което не е в интерес на никого“, посочи от своя страна д-р Евгени Тасовски от БГФармА.