Не само панкреасът, но и червата, бъбреците, мастната тъкан, мускулите и черния дроб, посочва проф. Цветалина Танкова

През последните години научните възгледи за механизмите, по които възниква диабетът, се промениха кардинално. Преди години се смяташе, че проблеми с панкреаса и действието на инсулина в организма (инсулинова резистентност) са единствената първопричина за възникване на захарната болест. С многобройни проучвания през годините обаче се оказва, че всъщност има много органи и системи, които допринасят за развитието на диабета - червата, бъбреците, мастната тъкан, мускулите, черния дроб и панкреаса. Това заяви пред журналисти проф. Цветалина Танкова, водещ диабетолог и ръководител на единствената Клиника по диабетология у нас, която се намира в Специализираната болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в София.

Затова и усилията на учените за разработване на нови медикаменти, които да лекуват по-ефективно, следват новите познания в медицината. През последните години се тестват различни лекарства, които пречат на връщането на повече кръвна захар през бъбреците. За един от тях – с химическо наименование емпаглифлозин, вече има резултати от голямо клинично проучване, които са много обнадеждаващи. Според тях медикаментът понижава с 14% сърдечносъдовия риск (комбиниран показател, съставен от сърдечносъдова смърт, инфаркт или инсулт без фатален край), когато е добавен към основната терапия.

Това е сериозен пробив, тъй като 2/3 от хората с диабет умират от сърдечносъдови заболявания и досега медицината не е разполагала с лекарство, което да влияе върху този риск. Само диабетът намалява живота на хората с 6 г., а диабет и инфаркт – с 12 г., посочва проф. Танкова. Диабетът е почти равен по риск с инфаркт на миокарда.

Новата група медикаменти, към които спада и емпаглифлозин, пречат на бъбрека да усвоява обратно глюкозата. Те се наричат SGLT2 инхибитори, защото потискат действието на натриево-глюкозния котранспортер. Блокирането му пречи тя да се връща обратно в кръвта, помагат за изхвърлянето й чрез урината, като по този начин нивата й в кръвта се понижават. Лекарството постига дори двоен, троен ефект – чрез изхвърляне на захарта с урината губим и калории, тоест отслабваме. Със загубата на течности (урина) намалява и кръвното, посочва диабетологът.

Това лекарство може да се дава на пациентите, без значение дали панкреасът при него е изчерпан и не може да отделя достатъчно инсулин. Тъй като механизъм на действие е съвсем различен, подчертава проф. Танкова. Медикаментът вече е регистриран в България. Очаква се от 2016 г. емпаглифлозин да влезе в реимбурсната листа и да бъде напълно безплатен за нуждаещите се пациенти.

Резултатите от мащабно проучване за неговата ефективност и безопасност, публикувани в New England Journal of Medicine, са впечатляващи. Участвали са 42 страни и 7020 пациенти със захарен диабет. Те били разделени на три групи и към своите обичайни грижи за диабет те получили пласебо (безвредна, неактивна субстанция), лекарството емпаглифлозин 10 мг или емпаглифлозин 25 мг. Проучването продължило средно 3 г. или до набирането на 691 събития като смърт, инсулт или инфаркт. Повечето пациенти са поддържали добро кръвно налягане и сравнително добър контрол на кръвна захар и холестерол.

В първите 12 седмици, когато терапията на наблюдаваните не е била променяна, изпъква предимството на новото лекарство пред пласебото. От 12-а седмица лекарите са имали право да променят терапията на хората така, че да постигнат добър контрол на здравните си показатели. Към края на периода разликата в гликирания хемоглобин е била съвсем малка. Най-важното е било проследяването на ефекта върху сърдечно-съдовия риск (инсулт, инфаркт или сърдечно-съдова смърт). Оказва се, че той наистина пада и то с 14%. Разликата е значима още от третия месец. При сърдечно-съдовата смърт рискът пада с 38% и то още от 2-3-тата седмица. Нямаме друго проучване, което да е показало, че медикамент може да намали смъртността при диабетиците, казва проф. Танкова.

Единственият страничен ефект, констатиран досега, е свързан с изхвърлянето на повече захар с урината – така се създава благоприятна среда за гъбични инфекции на половата и отделителната система.