Стремежът да се коригира и да се подобрява зрението е едно от най-старите медицински предизвикателства за човека.

Откакто хората имат проблеми със зрението, оттогава се полагат усилия за отстраняването им.

Използването на очила за коригиране на зрението започва с древните варианти на увеличителните стъкла.

Най-ранните писмени данни за корекцията на зрението датират от 1 век, когато Сенека-младши, учител на император Нерон, е написал: „Букви, малки и неясни, се виждат увеличени и по-ясни чрез сфера от стъкло, пълна с вода.

Твърди се, че Нерон е използвал смарагди като лещи, за да наблюдава по-добре гладиаторските игри.

Очилата са били популярни сред богатите и възрастни хора в Китай през 1270 година.

Някои твърдят, че са били изобретени от арабите, а други – от италианците.

Йоханес Кеплер, германски учен, открил как работи ретината през 1604 г.

През 17-ти век очилата са били предписвани само на пациенти с катаракта или слабо зрение, както и за късогледство.

Корекцията на астигматизма е създадена през 1827 г.

Първите примери за операция на перде на очите датират от 800 г. пр. Хр. Индийски лекар използва крива игла, за да натисне лещите към задната част на окото и извън зрителното поле.

Катаракта е била успешно премахната през 1748 година.

През 1905 е направена първата трансплантация на роговица австрийски лекар, но значително подобрение на зрението е постигнато чак през 1936 г.

Сега медицината разполага с различни модерни методи за корекция на зрението и проблемите с очите вече не са непреодолим проблем.