Около 1/3 от пациентите не се повлияват от лечението с антиконвулсивни медикаменти

Епилепсията е най-разпространеното неврологично заболяване в световен мащаб. Смята се, че то е толкова често, колкото и инсулин-зависимия диабет. Започва предимно в детска възраст, има хронично развитие и това налага дългогодишно лечение.

Епилепсията е разпространена при всички раси и засяга почти еднакво двата пола, като боледуват  близо 1% от населението на Земята – около 50 милиона души. Близо 80% от тях живеят в развиващите се страни. За България се смята, че болните са между 50 и 70 000 души. Един на всеки 20 души получава епилептичен пристъп през живота си, а един на всеки 200 души заболява от епилепсия.

Кога говорим за епилепсия?

Думата епилепсия произлиза от гръцки език и означава „обземам“, „обладавам“. В миналото се е считало, че припадъците са израз на божествено влияние, поради което епилепсията се е възприемала като „свещена“ болест.

Епилепсиите са хронични заболявания на главния мозък с различна етиология. Те се характеризират с повтарящи се пристъпи, възникващи на базата на свръхвъзбуда на определени неврони. Заболяването се съпровожда с различни преходни клинични (двигателни, сетивни, автономни, психични и поведенчески) и параклинични прояви.

Епилепсията се характеризира с наличието на най-малко 2 непровокирани пристъпа, обяснява проф. Иван Литвиненко, завеждащ Клиниката по детска неврология в Университетската педиатрична болница у нас. Около 4% от всички хора получават поне един непровокиран пристъп до 80-годишна възраст, а възможността за втори пристъп е между 30% и 50%. Само около 25 на сто от хората с първи непровокиран пристъп или епилептичен статус развиват епилепсия. Важно е да се прави разлика между първични епилептични пристъпи – непровокирани, и вторични - провокирани.

Причини за възникване на епилепсията

Епилепсията е заболяване, развиващо се при взаимодействието на няколко фактора, които при отделните форми имат различна тежест. Това са генетични (при идиопатичните епилепсии) и придобити (симптоматични епилепсии) фактори и епилептичното предразположение.

Има различни причини за появата на епилепсията и затова се разграничават много видове, коментира доц. Петя Димова, невролог и епилептолог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Има генетични епилепсии, за които вече се знае, че се предизвикват от мутации в определени гени, има и други, за които се установява, че са свързани с абнормално развитие на много малка част от мозъка. Именно при тези случаи може тази част да бъде отстранена оперативно и пациентът да живее до края на живота си без лекарства и без пристъпи.

Повечето хора с епилепсия нямат припадъци, след като вече е било установено подходящото антиепилептично лечение с медикаменти. Около 1/3 от пациентите обаче не се повлияват от лечението с антиконвулсивни медикаменти.  Те страдат от т.нар. медикаментозно-резистентни епилепсии.

Видове епилепсии

1.  Симптоматични (40%) – наличие на мозъчна лезия или добре определена причина с възможно съчетание с генетични фактори на предиспозиция или лезионно неврологично заболяване с епилепсия.

2.  Криптогенни (40%) – подозирана причина на базата на електроклиничните прояви, но с неясна етиология. Често на базата на изследванията (КТ, МРТ) може да се окаже симптоматична.

3.  Идиопатични (20%) – без доказана друга причина освен наследствена. Липсват церебрални лезии.

Видове припадъци

Епилепсията се проявява чрез пристъп или гърч. Съществуват много различни видове епилептични припадъци и действията, които са необходими по време и след припадъка, зависят от степента на пристъпа, независимо дали протича през деня или през нощта.

1. Обикновени частични припадъци

При този тип припадъци пациентът няма загуба на съзнание, знае какво му се случва и по-скоро има нужда от успокоение и окуражаване. Ако обаче този тип припадък е едно предупреждение за последващ конвулсивен припадък, човекът може да има нужда от помощ да му се осигури колкото е възможно по-голяма безопасност, преди това да се случи.

2. Комплексни частични припадъци

При тях пациентът обикновено става объркан, броди наоколо безцелно или действа, като че ли не разбира какво прави (взема предмети, сваля дрехи и т.н.).

3. Припадъци с кратковременно отсъствие

При тях пациентът губи съзнание за кратко.

4. Тоничени (с вцепеняване) и атоничени (“внезапни”) припадъци

При тях пациентът изведнъж се вцепенява или мускулите му се отпускат. Ако е в изправено положение, пада на земята и след това се възстановява бързо, но може да е объркан.

5. Конвулсивни епилептични припадъци, известни още като “гранд мал”)

Повечето такива припадъци се случват без предупреждение. Продължават кратко време и спират сами. Възможно е нормалният начин на дишане на пациентите да бъде нарушен и те да посинеят.

Хубаво е родителите, дори на деца с вече установена епилепсия, да знаят, че не трябва да предприемат нищо по време на пристъпи, дори и най-тежките. Единствено трябва да обърнат пациента настрани, за да може слюнката, ако припадъкът е тежък, да изтича от устата.  След това трябва да се търси лекарска помощ, съветва доц. Петя Димова.

Диагноза

В диагностиката на епилепсията съществена роля има анамнезата от болния и неговите близки, която уточнява: началото и характеристиката на пристъпа, наличието на нарушение на съзнанието, автоматизми, падане, типични гърчове, дихателни нарушения, изпразване на тазовите резервоари, прехапване на езика, наранявания, промяна в зениците, постгърчово объркване, амнезия и др.

Следващият въпрос, който трябва да намери отговор в анамнезата, е разкриването на провокиращите фактори като системни увреди, чернодробни, бъбречни и други заболявания, бременност, интоксикации, фебрилни състояния, лишаване от сън, преумора, хипервентилация, фотостимулация, фамилност и др. Насочено се издирват данни за пре-, пери- и постнатални увреди, черепно-мозъчни травми, интоксикации, инфекции и съдови заболявания на мозъка, тумори, малформации и др.

Диагностични методи

В диагностиката на епилепсията се прилагат множество методи. Основните са:

Клиничното изследване има за цел да докаже наличието на неврологични, психични или соматични промени и с това да изясни вида на епилепсията.

Стандартната ЕЕГ е основно изследване при всички епилепсии. Извършва се по време на пристъп и извън него. По време на пристъп почти винаги се регистрират характерни електрически прояви с изключение при някои темпорални и фронтални епилепсии. 

Холтер-ЕЕГ, ЕЕГ-телеметрията, нощната полисомнография увеличават диагностичните възможности до 80% поради удължаване на записа и тъй като изследването се провежда под въздействието на различни провокиращи фактори.

Видео-ЕЕГ мониторингът дава богата информация за вида на кризите и тяхната електроклинична корелация.

Полисомнографията разширява диагностичните възможности с регистрирането и на дишане, очни движения, ЕМГ, ЕКГ и др., които са важни за обяснение на някои автономни прояви и изключване на други заболявания (парасомнии).

КТ и МРТ (Компютърна и магнитно-резонансна томография) намират широко приложение за доказване на лезионни епилепсии. На практика тяхното приложение е излишно при доброкачествените генерализирани епилепсии с добро терапевтично повлияване и при парциалните без неврологични белези. МРТ е необходима в селекцията на болни за оперативно лечение.

SPECT и РЕТ намират приложение главно в предхирургическата подготовка на болните за определяне на епилептогенната зона.

Развитие, лечение и прогноза

Лечението трябва да се основава на прецизна диагностика на специфичния епилептичен синдром и неговите прояви. Целта на лечението е: овладяване на пристъпите, премахване на психичните и психологичните прояви и пълна ресоциализация на болните. То е комплексно и включва фармакотерапия, психотерапия, хигиенно-диетичен режим, хирургически и други терапевтични методи.

Хирургическото лечение на епилепсията се прилага при много строги индикации след прецизна прехирургическа подготовка и селекция на болните. Основните индикации са: наличие на фармакорезистентност, на добре ограничена епилептогенна зона, достижимост на зоната без функционални нарушения, грубо нарушено качество на живота.

Не всички, които достигат до изследване за оперативно лечение, се оперират, обяснява доц. Петя Димова. Това са не повече от една трета от пациентите. Това става след изключително сложна преценка – обсъждане между лекари, обсъждане с други специалисти, и най-вече – обсъждане с пациента и семейството му. На хората се разясняват  много прецизно ползите и рисковете, като им се оставя време за мислене.

Други допълнителни методи в лечението на епилепсията са приложението на кетогенна и олигоантигенна диета, на витамини и имуноглобулини, поведенческа терапия, корекция на когнитивните и поведенческите нарушения и ресоциализация на болните. От съществено значение е изборът на професия на епилептиците, която не трябва да създава риск за тях или други хора при евентуален пристъп.

Епилепсия и бременност

Епилепсията не е контраиндикация на забременяване, тъй като не влияе съществено на хода на бременността. Рискът от наследствено предаване с изключение на някои форми, не е висок. Рискът от малформации е от 4% (при монотерапия) до 10% (при политерапия). 

Епилепсия и анестезия

Анестезията не е контраиндицирана при епилепсия.

Епилепсия и ваксинации

Приема се, че епилептиците могат да бъдат ваксинирани с всички видове ваксини, но трябва да се вземат мерки срещу фебрилните реакции. Известен риск има при ваксини срещу коклюш, вариола, рубеола, грип.

Грижи за човек с епилепсия

За дете или възрастен пациент с епилепсия грижите са специални. Ако пациентът продължава да има пристъпи, никога  не трябва да бъде оставян сам, тъй като това е рисково състояние, което е свързано с травми и при него има повишен риск от внезапна смърт. Пациентите с неовладяна епилепсия трябва непрекъснато да имат придружител. Добре е човекът да е под наблюдение дори когато е в банята, защото голяма част от травмите стават именно при отиване до тоалетна или в банята.

Извън пристъпите хората с епилепсия се държат абсолютно нормално. Епилепсията не е форма на умствено увреждане или психично заболяване. Въпреки че при някои видове епилепсия се наблюдава изоставане във физическото и психическото развитие, тези проблеми не са пряко свързани със заболяването. Пристъпите могат да изглеждат страшни, но те не превръщат човек в луд, агресивен или опасен.

Страхове и митове

Много често невролозите издават бележки на родителите, че техните деца могат да посещават детска градина. Насаденият страх или нежеланието такива деца да бъдат приемани в детски заведения или в училище, е нещо ужасно за семействата, коментира доц. Димова. Добре е всички преподаватели да знаят, че един епилептичен пристъп, когато спре спонтанно, не представлява живото застрашаващо състояние. Те няма какво друго да правят, освен да обърнат детето настрани и веднага да се обадят на Бърза помощ. Добре е и медицинската сестра в съответното учебно заведение да има подготовка за такива случаи на заболяване.

Съвременното лечение на епилепсията значително се е подобрило по света, смята проф. Атанасиос Кованис (Гърция) – водещ световен епилептолог и детски невролог, дългогодишен председател на Международното бюро по епилепсия - световна пациентска организация на хората с епилепсия. Около 70% от пациентите не получават повече пристъпи, ако получат правилно лечение, и водят нормален начин на живот. Но при останалите 30% пристъпите продължават и тези хора са застрашени от наранявания. Точно тях обществото стигматизира, те се изолират и изпадат в депресия, обяснява той.

Абонирайте се за още материали по темата на страницата "Епилепсията не е присъда". Кликнете върху бутона "следвайте" на страницата, за да получавате информация, полезни съвети и протегната ръка от водещи специалисти епилептолози.