Симптомите може да са различни и зависят от това каква е причината за дефицита

Допаминът е съединение, което се намира в човешкото тяло в естествено състояние. Той е невротрансмитер, който предава сигналите на тялото към мозъка.

Допаминът играе роля при контрола на движенията, както и в емоционалните реакции на човека. Подходящият баланс на допамин в организма е ключов както за физическото, така и за менталното му здраве. 

Много важни функции на мозъка, които се отразяват на настроението, съня, паметта, ученето, концентрацията и контрола на моториката се повлияват от  нивата на допамин в тялото. Затова дефицитът му може да е свързан с определени заболявания, между които са депресия и болестта на Паркинсон, съобщава изданието Medical News Today.

Дефицитът може да се дължи на понижаването на количеството допамин, които тялото произвежда, или пък на проблем с мозъчните рецептори.  

Симптоми

Дефицитът на допамин се асоциира с появата на депресия, въпреки че изследователите все още изучават тази сложна взаимовръзка. Симптомите на допаминовия дефицит зависят от основната причина, довела до него. Например, пациент с паркинсон ще има много различни симптоми от човек с ниски нива на допамин, които се дължат на употреба на наркотици. 

Някои знаци и симптоми на това състояние, свързани с допаминовия дефицит, включват:

• Мускулни крампи, спазми или тремори
• Различни видове болка
• Скованост на мускулите
• Загуба на баланс
• Запек
• Трудност при хранене и преглъщане
• Сваляне или качване на килограми
• Гастроезофагеална рефлуксна болест
• Чести пневмонии
• Безсъние или неспокоен сън

• Ниска енергия
• Неспособност за концентрация
• Забавени движения и говор
• Чувство на умора
• Демотивираност
• Необяснима тъга и плачливост 
• Резки промени в настроението
• Чувство за безнадежност
• Ниско самочувствие
• Чувство за вина
• Чувство за притеснение
• Мисли за самоубийство или за самонараняване
• Понижено либидо
• Халюцинации
• Заблуди
• Липса на проницателност

Причини

Допаминовият дефицит може да бъде повлиян от редица фактори. Съществуващи медицински състояния, употреба на наркотици, както и нездравословна диета. 

Ниското ниво на допамин е свързано с многобройни ментални разстройства, но то не е директната причина за възникването им. 

Най-честите заболявания, които са свързани с допаминовия дефицит, са:

• Депресия
• Шизофрения
• Психоза, включваща халюцинации и илюзии
• Болест на Паркинсон

При болестта на Паркинсон има загуба на нервни клетки в определена зона на мозъка, както и загуба на допамин в същата зона.

Също така се смята, че употребата на наркотици може да повлияе на нивата на допамин. Изследванията показват, че редовната злоупотреба с наркотици може да промени праговете, които определят активирането на допаминовите клетки. Наркотиците вредят така, че тези прагове стават по-високи и следователно е по-трудно за човек да почувства позитивното влияние на допамина. Данните показват, че при наркоманите има значително намаляване на рецепторите на допамин D2 и на освобождаването на допамин. 

Хранителни режими, които наблягат на консумирането на много захар и наситени мазнини, също могат да потиснат отделянето на допамин. Липсата на протеини в диетата на човек може да означава, че той няма достатъчно Л-Тирозин – аминокиселина, която помага за изграждането на допамина в тялото. Някои изследвания показват, че хората, които са с наднормено тегло, също така за по-склонни да развият допаминов дефицит.

Диагноза

Засега не е установен надежден метод, чрез който да се измерват нивата на допамин в организма. Въпреки това медицинският специалист може да проучи симптомите на пациента, начина му на живот, както и историята на заболяванията му, за да установи дали имат заболяване, което е свързано с ниските нива на допамин. 

Терапия

Хранителните добавки с омега-3 мастни киселини могат да подпомогнат нивата на допамин по естествен път. Терапията при допаминов дефицит обаче ще зависи от това дали може да бъде открита първопричината за това състояние.  Ако човек е диагностициран с ментален здравословен проблем като например депресия или шизофрения, лекарят може да предпише медикаменти, които да помагат на тези симптоми. Тези медикаменти може да включват антидепресанти и вещества, които помагат за стабилизиране на настроението.

Други терапии при допаминов дефицит: 

• Консултации
• Промяна в диетата и начина на живот
• Физикална терапия за мускулна скованост и двигателни проблеми 
• Хранителни добавки за повишаване на нивата на витамин Д, магнезий и омега-3 есенциални мастни киселини може също така да спомогнат за по-високи нива на допамина, но трябват още изследвания в това отношение

Смята се, че дейности, които правят човек щастлив и го карат да се отпусне, също така водят до повишаване на нивата на допамин. Те може да включват упражнения, терапевтичен масаж и медитация.

Допамин и серотонин

Допаминът и серотонинът са съединения, които съществуват в естествено състояние в тялото и играят роля за настроението и доброто самочувствие на човека. 

Серотонинът въздейства на настроението и емоциите, както и на навиците  за сън, апетита, телесната температура и хормоналните активности като например менструалния цикъл.

Някои изследователи смятат, че ниските нива на серотонин допринасят за развитието на депресия. Връзката между серотонина и депресията, както и с другите разстройства на настроението, е доста комплексна, и те едва ли са причинени единствено от липсата на баланс при серотонина. 

В допълнение, допаминът влияе на двигателните способности на човека, но все още не е ясна ролята на серотонина при движенията.

Какви са изводите?

Допаминовият дефицит оказва голямо влияние върху качеството на живот на човека, като се отразява както на физическото, така и на менталното му състояние. Много ментални разстройства са свързани с ниски нива на допамин в организма. Други заболявания, включително паркинсон, също се свързват с недостига на допамин.

Има само ограничени данни за това, че диетата и начинът на живот може да влияят на нивата на допамин, който се генерира и разпределя в тялото на човека. Определени лекарства и някои терапии може да помогнат за облекчаване на симптомите, но човек винаги първо трябва да обсъди ситуацията със своя лекар, ако забележи, че има проблеми.