Д-р Георги Крумов е утвърден специалист в областта на акушерството и гинекологията, с повече от 30 години стаж. Завършва с отличие Медицинския университет в Пловдив.

Притежава удостоверения за многобройни специализации у нас и в чужбина за диагностични и лечебни методи в областта на акушерството, гинекологията и репродуктивната медицина.

От 2009 година е началник на гинекологичното отделение в МБАЛ „Медлайн Клиник“. Той е главен асистент в Катедра по акушерство и гинекология в Медицинския университет-Пловдив и преподавател.

Има специализации в Италия, Белгия и Франция в областта на менопаузата, контрацепцията, репродукцията. В Париж специализира „Гинекологична ендоскопия“, има Европейска диплома за хистероскопия от Университета в парижкото предградие Кламар.

Д-р Крумов е два мандата в УС на Българското научно дружество по Акушерство и гинекология.

От 1990 г. е член на Френското дружество за гинекология и тазова хирургия /SCGP/.

- Д-р Крумов, често срещан проблем ли е дефицитът на желязо по време на бременността и на какво се дължи?

- СЗО публикува 1992 г. доклад, според който 37% от жените в репродуктивна възраст са желязонедоимъчни, като този процент расте при жените с нисък социален статус. Броят им значително намалява, ако приемат добавки с желязо. Желязодефицитната анемия е най-честата форма на анемия през бременността. Статистическите данни на Index Mundi за България от 2016 г. показват, че 26.4% от жените в репродуктивна възраст са с анемия, което е около и малко над средното ниво в световен мащаб.

Бременността е физиологично състояние, което е съпроводено със съответните промени /б.а.-увеличение/ в кръвния, плазмения и еритроцитния обеми. Като последица от това, намалява Ht/31-34%/, спада и концентрацията на Hb/10-12g/l/. Увеличават се Leuc – 9000-15000/. СЗО още от 1968 г. препоръчва за анемия при бременни да се приема Hb под 11g/l. Понятието „физиологична анемия на бременната“ не е докрай обосновано.

- От какво се оплакват пациентките?

- Железният дефицит причинява намалена физическа активност - лесна умора, слабост, сърцебиене, намалява и психическата продуктивност. Много често липсват оплаквания, поради способността на жените да толерират анемичните състояния по-добре от мъжете. Анемията при бременните е често състояние /20-80%/ и зависи от социално-икономическото състояние на популацията, от критериите за диагноза и др.

- Възможно ли е да предизвика някакви здравословни проблеми?

- Натоварването на женския организъм по време на бременност е голямо. Анемията, която не е диагностицирана и не е лекувана адекватно, може да влоши общото състояние на бъдещата майка. Ако има съчетание на лоши перинатални грижи, недохранване и кръвозагуба, това може да се отрази според някои проучвания, в повишен риск от прееклампсия, вътреутробно изоставане в развитието на плода, намаление в когнитивните му функции, поведенчески аномалии, да се стигне до мъртво раждане и неонатална смъртност.

- Правят ли се изследвания за уточняваме на състоянието?

- Разбира се, без тях диагнозата не може да бъде доказана, а и не винаги е лесна. Морфологичните промени в кръвните клетки – микроцитоза и хиперхромия, се развиват късно. Изследването на серумното Fe /желязо/, общият желязосвързващ капацитет

/ЖСК/ и процентът на насищане на трансферина често са сходни с резултатите при нормална бременност. Общият ЖСК се повишава, а серумното Fe намалява през бременността даже и без железен недоимък. Поради това тези тестове имат малка диагностична стойност.

Най-добрият лабораторен тест е измерването на СЕРУМНИЯ ФЕРИТИН, който е пряко свързан с железните запаси. Само той корелира с железните запаси през бременността. Той намалява до края на бременността, ако липсва желязна диетична добавка. Тестът е специфичен, но не напълно чувствителен и около 20% от жените с нормални стойности на серумен феритин могат да имат желязонедоимъчна анемия.

- Възможно ли е анемията да продължи и след раждането?

- Възможно е. Това зависи пряко и от кръвозагубата в плацентарния период при раждане по естествен път или след оперативно родоразрешение.

Още в следродовия период в болницата при проследяване на лабораторните показатели уточняваме конкретното състояние. Възстановяването на железните депа изисква по продължително време. Жените губят повече желязо от мъжете, поради което се нуждаят от 1,5-3,0mg/d,/мъжете-1,0md/d/. Желязната диетична добавка подпомага за по-бързото възстановяване в послеродовия период.

- Има ли други заболявания при жените, които причиняват анемия?

- Извън бременността, анемията при жената може да се дължи на некомпенсирана кръвозагуба от: дисфункционални маточни кръвотечения, доброкачествен тумор

/миома/, злокачествени процеси /на маточното тяло и маточна шийка, от стомашно-чревния тракт/. Има още недоимъчни анемии – мегало-бластна, пернициозна. Придобити анемии - хемолиза. Апластична анемия. Наследствени анемии – таласемия, сърповидноклетъчна.

- Как се лекува дефицитът на желязо и възможно ли е да се преодолее само с диета?

- Най-доброто „лечение“ е профилактиката. Изграждане на правилни хранителни навици при младите момичета /бъдещи майки/, които често практикуват недоимъчни белтъчини диетични режими. Добавка на желязо към ежедневното хранене при бременните особено след 12 г. с. Приема на таблетки през устата по 50-65 mg дневно е желателно да е на гладно. Тогава резорбцията е оптимална. Ако се приемат след хранене, резорбцията намалява с 40-50%.

Най-използваните соли за перорално приложение са железният сулфат, глюконат и фумарат. Понякога има странични ефекти, най-често се съобщават: запек, метален вкус, чревни крампи, метеоризъм, промяна в консистенцията и цвета на изпражненията. Тези странични последици водят до непридържане към терапията и намаляване на ефективността от лечението.

Парентерално лечение може да се назначи при непоносимост към таблетните форми. Най-често използваните препарати са на основата на железния глюконат, хидроксизахарат, сукцинат, карбоксималтоза/изомалтоза и феримокситол. Хематологичният отговор е по-бърз от този с таблетна форма.

- Приемът на желязо достатъчен ли е, за да реши проблемите на бременната? От кои други вещества има нужда организмът на бъдещата майка?

- Поради повишените изисквания към организма на жената по време на бременност е необходимо тя да се придържа към рационален хранителен режим. Увеличаване на приемите на храна /4-5/, намаляването на порцията приета храна, достатъчно количество течности – 2 литра дневно. Да се приемат богати на белтъчини храни – червено месо като заешко, агнешко, телешко, свинско без мазнина, извара и други. Също и достатъчни количества пресни сезонни плодове и зеленчуци. Поливитаминните препарати за бременни да се включват при липса на признаци за ранни токсикози на бременността или след 12 г.с. Добавянето на железна диетична добавка е необходима за справяне с анемията.