Вчера във форума наша потребителка публикува своите житейски и емоционални трудности, което ме подтикна да създам тази дискусия. Тъй като проблемът с депресията е изключително сериозен, приканвам нашите потребители и специалисти да участват активно и да споделят своя опит свързан с този проблем. Ето и писмото от нашия потребител публикувано във форума:Здравейте,
Пише Ви една жена на 35 години, която от два месеца не е излизала от къщи. Бях чувала как едно събитие може не само да обърка живота ти, но и да промени самия теб, но не вярвах, че може да се случи точно на мен. Винаги съм се смятала за силна, организирана и умееща да се взима в ръце жена, докато една вечер преди почти две години животът ми не се срина в един миг и то по най-баналния начин. Работата ми беше такава, че често пътувах и при едно от пътуванията ми, час след като тръгнах, се оказа, че съм забравила важни документи у дома. Върнах се, влязох у дома и точно като в евтина сапунка заварих мъжа, с който живеех вече 10 години с друга. Не бяха в леглото, пиеха вино, но всичко показваше, че следва легло. И мъжът ми не го отрече, дори беше облекчен, че е намерил повод да прекрати връзката ни. Разделихме се уж цивилизовано. И започна моя ад. Започнах да разбирам, че всъщност през времето на цялата ни връзка той не е спирал да излиза с други и е флиртувал с всичките ми приятелки, които ми го казаха едва след като се разделихме. Всички са знаели, че ме прави на глупачка, само аз не. Почувствах се като истински идиот. Заставах пред огледалото и се чудех как съм могла да вярвам, че ме обича истински. Не съм някаква красавица, съвсем нормална жена съм. Като бях на 20 се определях като секси закръглена, но сега се гледах и виждах една отпусната жена. Ежедневието ми минаваше между работата, която обичах и мъжа, който обичах. Не ходех по спа процедури, нито по козметици а вярвах че естествена съм си добре. Изведнъж осъзнах, че нищо не е имало значение в моя живот, само той, ще го нарека Васко. Започнах да го сънувам всяка нощ, да си мисля как би се развила връзката ни ако бях по-хубава и бях обръщала повече внимание на себе си. Това стана натрапчива идея. Вървях по улиците и се питах хората, които ме срещат какво мислят за мен. В офиса, когато някой колега ме погледнеше усещах подигравателния му поглед. Една сутрин шефът ми ме попита дали всичко е наред, защото му изглеждам расеяна и уморена и това ме срина окончателно. На следващия ден не отидах на работа. Не можех да излезна от къщи и да понеса всички подигравателни погледи. Колегите ми звъняха, аз казвах че имам грип. После почнах да не вдигам изобщо телефона нито на хора от офиса, нито на приятелките си. Те ме бяха предали, защото ми се бяха подигравали зад гърба, като на истинска глупачка. Два месеца по-късно вече нямах и работа.Не ме уволниха сама напуснах, защото мислех че не ме искат повече. Отказвах да излизам и добре че е майка ми, която идва и ми пазарува. Първите седмици просто лежах в разхвърляната къща, след това започнах да чиста маниакално. Изхвърлих всичко, което ми напомняше на Васко и той не си беше отнесъл. Един ден взех ножицата и се подстригах сама. Бях се сетила как Васко ми казваше, че обича косата ми и никога да не я подстригвам. Остригах я на мъжки фасон. Роклята, с която ме харесваше най-много нарязах на парчета. Майка ми ме умоляваше да почна да излизам и да говоря със специалист, но това ме вбесяваше. Аз нямах никакъв проблем, просто бях една неудачница. Започнах да прекарвам повече време в интернет. Преди се бях чудила какво правят онези хора, които не работят. Струваше ми се много безумна идеята да не правиш нищо. Обаче разбрах, че всъщност денят минава много бързо, дори по-бързо отколкото в работата. Влизах в различни сайтове, направих си два фейсбука и започнах да чета много из разни сайтове.Дори си говорех с някакви непознати, но мъжете все искаха нещо и аз спирах. Явно подсъзнателно съм усещала, че всичко това не е много нормално и макар да продължавам да не излизам, в последно време все по-често чета за депресията и нейните видове. Дори в един момент се бях диагностицирала с биполярно разстройство. Преди седмица реших, че ще надвия себе си и ще изляза. Изкъпах се, сресах се, облякох се, хванах дръжката на вратата и се разтреперих. Беше ужасно страшно. Разтреперих се все едно умирам от студ, гърлото ми пресъхна и не ми достигаше въздух. Не можах да изляза, седнах на земята и плаках.
Наистина не знам какво да правя. Опитвам се да се преборя със себе си, но не мога. Не знам дали някой тук може да ми помогне, но дори докато пиша по някакъв начин се виждам отстрани. Не знам и дали други хора имат или са имали моя проблем и ще се радвам ако споделят, защото наистина трябва да събера сили и да започна да живея или да продължавам да гледам живота през прозореца.Надежда Димитрова
Тази жена трябва да се консултира със специалист. Едва ли би се справила сама, а и защо, след като може да получи професионална помощ. Депресията не е свързана със слаб характер, а е заболяване. Не че много разбирам, но съм имала познати с подобни проблеми и май Надежда добре е определила за биполярното разстройство. Един човек в депресия няма да седне да напише толкова дълго писмо и така добре да анализира какво се случва. Вярвам, че ще преодолее бързо това състояние