ACTELSAR - Терапевтични показания 1. Хипертония 2. Лечение на есенциална хипертония при възрастни. 3. Превенция на сърдечно-съдови заболявания

Актелсар 80 mg таблетки

Actelsar 80 mg tablets

Всяка таблетка от 80 mg съдържа 80 mg телмисартан (telmisartan).

Таблетка

Таблетките от 80 mg са бели, овални, двойно изпъкнали, с означение T1 от едната страна.

Хипертония

Лечение наесенциална хипертония при възрастни

Превенция на сърдечно-съдови заболявания

Намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост при пациенти с:

i) изразена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, инсултили периферно артериално заболяване) или

ii) захарен диабет тип 2 с доказано увреждане на таргетните органи.

Лечение на есенциална хипертония:

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти получават ефект при дневна доза от 20 mg. В случаите, когато не се постига прицелното артериално налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена до максимално 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан може да бъде прилаганв комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, с който допълнително се понижава кръвното налягане. При решение за повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект се достига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика:

Препоръчителната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване насърдечно-съдовата заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Телмисартанможе да се приема с или без храна.

Специални популации: Специални групи пациенти:

Бъбречно увреждане: При пациенти с леко до средно тежко бъбречно увреждане не се налага промяна в дозировката. Съществуващият опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане или такива, които са на хемодиализа е ограничен.

При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка4.4).

Чернодробно увреждане:При пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане дозировката не трябва да превишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Пациенти в старческа възраст: Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрични пациенти

Употребата на Актелсар не се препоръчва при деца под 18 годишна възраст поради липсата на данни за безопасност и ефикасност.

-Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества (вж. точка 6.1)

-Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

-Обструктивни заболявания на жлъчнитепътища

-Тежко чернодробно увреждане

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Пациентките, които планират бременност трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи терапията с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъденезабавно преустановено и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане:

Актелсарне трябва да се прилага при пациенти с холестаза, с билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно чрез жлъчката. При такива пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан.Актелсар трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане.

Реноваскуларна хипертония:

Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията към единичен функциониращ бъбрек салекувани с лекарствени продукти, повлияващи ренин-ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация:

Когато Актелсар се прилага при пациенти с нарушена бъбречна функция се препоръчва периодично мониториране на нивата на калия и серумното ниво на креатинин.Няма опит по отношение използването на Актелсар при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия:

При пациенти с хиповолемия или дефицит на електролити вследствие на мощна диуретична терапия, ограничен прием на сол с храната,диария или повръщане, може да се развие симптоматична хипотония, главно след първата доза Актелсар. Тези състояния трябва да бъдат коригирани предиприложение на Актелсар. Натриевият дефицит и/или намаленият обем на циркулиращата кръв трябва да бъдат коригирани преди приложение на Актелсар.

Двойноблокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон:

Вследствиена инхибирането на системата ренин-ангиотензин-алдостерон се съобщават хипотония,синкоп, хиперкалиемия и промени в бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност) при предразположени пациенти, особено ако секомбинират лекарствени продукти, които повлияват тази система. По тази причина,двойната блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (например отдобавянето на АСЕ-инхибитор къмангиотензин ІІ рецепторен антагонист) не се препоръчва при пациенти с вече контролирано артериално налягане и трябва да се ограничи до индивидуално определени случаи,като внимателно се проследява бъбречната функция.

Други състояния със стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон:

При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция са зависими предимно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр.пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречна артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система като телмисартан, е било свързано споявата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм:

Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от терапия с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на системата ренин-ангиотензин.Поради това, употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортната и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия:

Както и при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при при пациенти със стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Хиперкалиемия:

Употребатана лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон може да доведе до хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречнанедостатъчност, такива с диабет, пациенти лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или при пациенти с придружаващи състояния, хиперкалиемията може да бъде с фатален изход.

Преди да се вземе решение за едновременно приложение на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон,трябва да се прецени съотношението полза/риск.

Основните рискови фактори за възникване на хиперкалиемия,които трябва да се вземат под внимание са:

-Захарен диабет, бъбречноувреждане,възраст(> 70 години)

-Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон и/или калиеви добавки.Лекарствени продукти или терапевтични групи лекарства,които могат да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2инхибитори), хепарин,имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

- Интеркурентни събития и по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошена бъбречната функция, внезапно влошаване на състоянието на бъбреците (напр. инфекциозни заболявания), клетъчно лизиране (напр. остраисхемия на крайник, рабдомиолиза, обширна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калийпри рискови пациенти (вж. точка 4.5).

Етнически различия

Както е наблюдавано пи инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и другите ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти са очевидно по-слабо ефективни в понижаването накръвното налягане при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси,вероятно поради по-честото срещане в черната популация на ниско рениново ниво спрояви на хипертония.

Други:

Както и при други антихипертензивни лекарства,значителното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдовозаболяване, може да доведе до миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Както и другите лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон,телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Този рискътможе да се повиши в случай на комбинирано лечение с други лекарствени продукти,които също могат да предизвикат хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители насолта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторниантагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включителноселективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин илитакролимус) и триметоприм.

Възникванетона хиперкалиемия зависи от свързаните стова рискови фактори.Рискът се повишава при по-горе посочените терапевтични комбинации.Рискът е особено висок при комбинация с калий-съхраняващи диуретиции когато се комбинира с калий-съдържащи заместители на солта. Например при комбинация с АСЕ-инхибитори или НСПВС рискът е по-малък, при условие, че стриктно се спазват предпазните мерки при употреба.

Едновременно приложение не се препоръчва с

Калий-съхраняващидиуретици или калиеви добавки:

Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, какъвто е телмисартан, намаляват загубата на калий, която се предизвиква от диуретиците. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, еплеренон,триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащи заместители на солта, могат да доведат дозначително повишение на серумния калий. Ако едновременното им приложение е показано поради установена хипокалиемия, то трябва да се извършва с повишено внимание и трябва често да се мониторира серумния калий.

Литий:

При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, са наблюдавани обратимо повишение на серумните концентрации на литий и прояви на токсичност.Ако тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на лития.

Едновременното приложение изисква повишено внимание при

Нестероидни противовъзпалителни средства

НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози,СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарствени продукти, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително е възможна остра бъбречна недостатъчност,която обикновено е обратима. Поради тази причина, комбинацията трябва да бъде прилагана с повишено внимание,особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната им функция в началото на комбинираната терапия и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до 2,5-кратно покачване на AUC0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат. Клиничната значимост на това наблюдение не е известно.

Диуретици(тиазидни или бримкови диуретици)

Предшестващолечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до намален обем на циркулиращата кръв и риск от възникване на хипотонияпри започване на лечение с телмисартан.

Трябва да се вземе под внимание при едновременно приложение

Други антихипертензивни лекарствени продукти:

Хипотензивният ефект на телмисартан може да се повиши при комбинираната употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Въз основа на фармакологичните им свойства, е възможно да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивния ефект на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: баклофен, амифостин.

Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да засилят ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение):

Намаляване на антихипертензивния ефект.

Бременност:

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка4.4). Употребатана ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма достатъчно данни за употребата на телмисартан при бременни жени. Експерименталните Проучвания при животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността, не са убедителни; все пак слабо повишаване на риска не може да се изключи. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да сеприеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен ако продължаващотолечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, ретардация на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж.точка 5.3).

Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория триместърна бременността и след това. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на телмисартан по време на кърмене, употребата на телмисартан не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Независимо от това, когато се шофира или работи с машини трябва да се има предвид, че при антихипертензивна терапия, макар и рядко могат да се появят замайване и сънливост.

4.8 Нежелани лекарствениреакции

Общата честота на нежеланите лекарствени събития, докладвани при употреба на телмисартан (41,4%), е сравнима с плацебо (43,9%) при плацебо-контролирани проучвания при пациенти, лекуваниза хипертония. Честотата на нежеланите събития не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти,лекувани за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост, е сходен с този,наблюдаван при хипертензивни пациенти.

Представените по-долу нежелани лекарствени реакции отразяват резултатите от контролирани клинични проучвания при пациенти,лекувани за хипертония и от пост-маркетингови съобщения. Взети са под внимание и сериозни нежелани лекарствени реакции и нежелани събития, които са довели до прекратяване на лечението, за което се съобщава в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдоватазаболеваемост за период до шест години.

Нежеланите реакции са категоризирани според честотата, като се използва следната класификация: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10),нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота(отналичните данни не може да бъде направена оценка).

Привсякогрупираневзависимостотчестотата, нежеланителекарствениреакциисеизброяватвнизходящредпоотношениенатежестта.

Инфекции и инфестацииНечести:

С неизвестна честота:

инфекции на горните дихателни пътища, включително фарингит и синузит, инфекции на  уринарния тракт включително цистит

сепсис, включително с фатален изход1

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нечести:анемияРедки:тромбоцитопенияС неизвестна честота:еозинофилия

Нарушения на имунната система

Редки:свръхчувствителностС неизвестна честота:анафилактична реакция

Нарушения на метаболизма и храненетоНечести:хиперкалиемия

Психични нарушения

Нечести:депресия, безсъниеРедки:тревожност

Нарушения на  нервната системаНечести:синкоп

Нарушения на окотоРедки:нарушено зрение

Нарушения на ухото  и лабиринтаНечести:световъртеж

Сърдечни нарушенияНечести:брадикардия Редки:тахикардия

Съдови нарушенияНечести:хипотония2, ортостатична хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушенияНечести:диспнея

Стомашно-чревни  нарушенияНечести:

Редки:

коремна болка, диария, диспепсия, флатуленция, повръщане

стомашно разстройство, сухота в устата

Хепатобилиарни  нарушенияРедки:нарушения на чернодробната функция/чернодробно нарушение

Нарушения на кожата и подкожната тъканНечести:

Редки:

С неизвестна честота:

хиперхидроза, пруритус, обрив

еритем,  ангиоедем, лекарствен обрив, токсичен кожен обрив, екзема

уртикария

Нарушения на мускулно-скелетната система и  съединителната тъкан

Нечести:

Редки:

С неизвестна честота:

миалгия, болка в гърба (напр. ишиас), мускулни  спазми

артралгия, болка в крайниците

болка в сухожилията (подобни на  тендинит симптоми)

Нарушения на бъбреците  и отделителната системаНечести:бъбречно увреждане включително остра бъбречна  недостатъчност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениеНечести:

Редки:

болка в  гърдите, астения (слабост)

грипоподобно заболяване

ИзследванияНечести:повишен  креатинин в кръвтаРедки:

повишаване на  пикочната киселина в кръвта, повишаване на чернодробните ензими, повишаване  на кръвната креатин фосфокиназа, понижение на хемоглобина

1В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникванена сепсис в групата с телмисартан, в сравнение с плацебо. Събитието може да еоткрито случайно или да е свързано с неизвестен до сега механизъм (вж. точка5.1).

2Съобщени като чести при пациенти сконтролирано кръвно налягане, които са лекувани с телмисартан за намаляване насърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми:Най-изявените прояви на предозиране с телмисартан са хипотония и тахикардия; освен това също се съобщават и брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Лечение:Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/илистомашна промивка. Прилечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало по гръб положение и бързо да се приложат обемни и солеви заместители.

Фармакотерапевтична група: Ангиотензин II антагонист, ATC код: C09CA07

Механизъм на действие:

Телмисартане перорален активен и специфичен ангиотензин ІІ рецепторен антагонист (тип АТ1). Той измества с много висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване в АТ1 рецепторния подтип, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не показва никаква частична агонистична активност спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан сесвързва селективно с АТ1рецептора.Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите рецептори,включително АТ2 и други по-слабо характеризираниАТ‑рецептори.Функционалната роляна тези рецептори не е известна, нито ефектите от тяхното свръхстимулиране отангиотензин ІІ, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива наалдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкияплазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибираангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензимът, който също разгражда брадикинина. Порадитова, не сеочаква да потенцирабрадикинин-медиираните нежелани лекарствени реакции.

Прихора, дозата от 80mg телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на кръвното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24часа, като все още може да бъде установен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност:

Лечение на есенциална хипертония

Антихипертензивниятефект се наблюдава постепенно в продължение на 3 часа след прилагане на първата доза телмисартан. Максималното понижение на кръвното налягане обикновено се постига врамките на 4 до 8 седмици след началото на лечението и се поддържа при продължителна терапия.

След приемане на дозата антихипертензивният ефект персистира повече от 24 часа, като включва и последните 4 часа преди следващото приложение, както показват амбулаторните измервания на кръвното налягане. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80% след прием на дози от 40 и 80mg телмисартан при плацебо контролирани клинични изпитвания.

Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно кръвно налягане (SBP). В това отношение, данните за диастолното кръвно налягане (DBP) са непостоянни.

Припациенти с хипертония, телмисартан редуцира и систолното и диастолното кръвноналягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен инатриуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност налекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност нателмисартан е сравнима с тази на продукти, представители на други класовеантихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични изпитвания,сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид илизиноприл).

Привнезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно севръща до стойностите преди лечението за период от няколко дни, без данни за ребаундхипертоничен ефект.

Случаитена суха кашлица са значително по-малко при пациенти, лекувани с телмисартан,отколкото при такива, на които са давани инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи дветеантихипертензивни лечения.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания

В проучването ONTARGET (ONgoingTelmisartanAloneandinCombinationwithRamiprilGlobalEndpointTrial) (Резултати от лечение с телмисартан самостоятелно и в комбинация срамиприл) се сравняват ефектите от лечение с телмисартан, рамиприл и скомбинация от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите показатели на 25 620пациенти на възраст 55 години и повече, с анамнеза за коронарна артериалнаболест, инсулт, преходна исхемична атака (TIA), перифернаартериална болест или захарен диабет тип 2, придружени с доказателства заорганно увреждане (напр. ретинопатия, левокамерна хипертрофия , макро- или микроалбуминурия) – популация сриск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следнитетри групи на лечение: с телмисартан 80 mg (n = 8 542), рамиприл 10 mg (n = 8 576), или с комбинация от телмисартан 80 mg плюс рамиприл 10 mg (n = 8 502), с последващо средно време на проследяване 4,5 години.

Телмисартан показва подобен на рамиприл ефект принамаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт,нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализацияпоради конгестивна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайнаточка е сходна в групите на телмисартан (16,7%) и рамиприл (16,5%). Коефициентътна риск за телмисартан спрямо рамиприл е 1,01 (97,5% ДИ 0,93 – 1,10, p (не по-голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентътна случаите на смъртност по различни причини е съответно 11,6% и 11,8% средпациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Доказано е, че ефективността на телмисартан е сходнас тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка отсърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален инсулт [0,99(97,5% ДИ 0,90 – 1,08), p (не по-голямаефикасност) = 0,0004], първичната крайна точка в референтнотопроучване HOPE (TheHeartOutcomesPreventionEvaluationStudy), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към ACE инхибитори, със сходни критерии завключване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n=2 954) или плацебо (n=2 972), в допълнение към стандартното лечение. Пациентите са проследявани за период средно 4 години и 8 месеца. Не е установена статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечносъдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт илихоспитализация по повод конгестивна сърдечна недостатъчност) [15,7% в групатана телмисартан и 17,0% в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95% ДИ 0,81– 1,05, p = 0,22)]. Има данни за ползата оттелмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторичнасъставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда инефатален мозъчен инсулт [0,87 (95% ДИ 0,76 – 1,00, p = 0,048)], Няма данни за полза по отношение на сърдечно-съдоватасмъртност (коефициент на риск 1,03, 95% ДИ 0,85 – 1,24).

По-рядко се съобщава за кашлица и ангиоедем припациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл,докато при пациенти, лекувани с телмисартан се съобщава по-често за хипотония.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл неувеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно.Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като численоизражение, са по-високи при използване на комбинацията. Освен това, в групатана комбинирано лечение има значително по-висока честота на хиперкалиемия,бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп. Поради тази причина,едновременната употреба на телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тазипопулация.

Впроучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъченинсулт” ("Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes"(PRoFESS)) при пациенти на 50години или по-възрастни, коитонаскоро са получили мозъчен инсулт, се забелязва повишена честота на възникване на сепсис прителмисартан в сравнение с плацебо, 0,70% спрямо 0,49% [RR 1,43 (95% доверителенинтервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход еповишена при пациентите, приемащи телмисартан (0,33%) спрямо пациентите наплацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95% доверителен интервал 1,14 – 3,76)].Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис, свързана с употребата нателмисартан, може да е случайна находка или да е свързана с механизъм, койтое непознат за момента.

Абсорбция

Абсорбцията нателмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Среднатаабсолютна бионаличност за телмисартан е около 50%.

Когато телмисартан се приемас храна, редукцията на площта под кривата на плазмена концентрация-време (AUC0-∞) на телмисартан варира от около 6% (доза от 40mg)до около 19% (доза от 160mg). Три часаслед приложение плазмените концентрации са подобни, независимо дали телмисартан се приема на гладно илис храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление наAUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност.

Не съществува линейнавзаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и впо-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40mg.

Разпределение

Телмисартан се свързвав голяма степен с плазмените протеини (>99,5%), предимно албумин и алфа‑1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение(Vdss) при достигане на стационарно състояние е приблизително 500l.

Метаболизъм

Телмисартан семетаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За конюгата нее била установена метаболитна активност.

Елиминиране

Телмисартан сехарактеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с терминаленелиминационен полуживот >20часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax)и в по-малка степен площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC), се повишава непропорционално на дозата. Няма данниза клинически значимаакумулация на телмисартан, приет в препоръчванитедози. Плазмените концентрации са по-високи прижени, отколкото при мъже, без това да е свързано с влияние върху ефикасността.

Следперорално (и интравенозно) приложение телмисартан се екскретира почти изцяло с фекалиите, главно като непромененосъединение. Кумулативната уринарна екскреция с урината е <1% от дозата. Общият плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1000ml/min) сравнен счернодробния кръвен поток (около 1500ml/min).

Специалнипопулации

Полова обусловеност:

Наблюдаваниса свързани с пола разликив плазмените концентрации, като Cmax иAUC са били приблизително 3- и 2‑кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Пациентив старческа възраст:

Фармакокинетикатана телмисартан не се различава при пациенти в старческа възраст и тези, по-млади от 65годишна възраст.

Пациентис бъбречни увреждания:

Припациенти с лекидо умерении тежки бъбречни увреждания се наблюдава удвояване наплазмените концентрации. Все пак, по-ниски плазмени концентрации са наблюдаванипри пациенти с бъбречна недостатъчност, подложени на диализа. Телмисартан се свързва вголяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и неможе да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променяпри пациенти с бъбречниувреждания.

Пациентис чернодробни увреждания:

Фармакокинетичниизпитвания при пациенти с чернодробни увреждания показват повишаване на абсолютната бионаличностдо около 100%.Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробни увреждания не е променен.

При предклиничните проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция, сравнима с клиничния терапевтичен диапазон, сапредизвикали намаляване на параметрите на червенитекръвни клетки (еритроцити,хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишено ниво на азот в кръвта и креатинин), както и повишен калий в серумана нормотензивни животни. При кучета са наблюдаванидилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това, при плъхове и кучета е отбелязано увреждане на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление).Тези фармакологично медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничнитеизпитвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІрецепторните антагонисти, са предотвратени чрез перорално добавяне на физиологичен разтвор.

При двата вида животни са наблюдавани повишена активност на плазмения ренин и хипертрофия/хиперплазия на бъбречнитеюкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са също и ефектна инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим и на други ангиотензинІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинична значимост.

Няма доказателства за тератогенен ефект, но проучвания при животни показват известен рисков потенциална телмисартан запостнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно тегло, по-късноотваряне на очите и по-висока смъртност.

Няма данни замутагенна и съответнакластогенна активност при изпитванияin vitro и няма доказателства закарциногенност при плъхове и мишки.

 

Магнезиевстеарат

Кроскармелозанатрий

Манитол(E421)

Повидон(K-29/32)

Калиевхидроксид

Неприложимо.

2 години

Алуминий/Алуминий блистери:

Да се съхраняватв оригиналната опаковка, за предпазване от светлина.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE:

Опаковката затаблетки да бъде плътно затворена, за предпазване от светлина.

6.5Данни за опаковката

Алуминий/Алуминий блистери: 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98, 100 таблетки

Опаковка затаблетки от HDPEс капачка от LDPE