Около 1% от хората по света страдат от шизофрения, сочат данните на Световната здравна организация. Това означава, че у нас от болестта са засегнати около 70 хил. души. Това каза проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия.

Лекарите регистрират 15 нови случая на всеки 100 хил. души. 2/3 от тях изискват болнично лечение. Средната възраст, на която се открива заболяването, при мъжете е 21 години, а при жените - 27 години. Около 15-20 на сто от болните се възстановяват след първия пристъп, 52% са без психотични симптоми през следващите 2 години след първия пристъп. Половината от болните обаче са с частично нарушено функциониране след пореден пристъп, а 25% стават инвалиди.

С термина шизофрения са обединява спектър от клинични състояния. Затова не може да се направи и ясна прогноза, тъй като болестта е разнородна както по протичането си, така и по проявленията си. Основните симптоми са в сферата на преживяванията, мислите и усещанията.

Сред ранните признаци, които са знак за необходимост от специализирана помощ, са значими промени в поведението, които не могат да бъдат обяснени с конкретна причина - раздяла, смърт на близък или тормоз. Това винаги трябва да е тревожен сигнал.

Едно от най-характерните преживявания е за загубата на свободна воля и усещане за подчиненост на външна сила или чужда воля. Аспект на това преживяване е възприемането дори на собствените мисли като нещо външно, диктувано от друг.

Нарушенията във възприятията под формата на слухови и сензорни халюцинации са често срещани при това състояние. Параноидните страхове са друг важен признак при шизофренията. Смята се, че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея.

Затова шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Ако единият родител страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15%, но ако и двамата са с този проблем - рискът нараства с 30 на сто.

Има и други фактори, които все още не са достатъчно добре идентифицирани, и ако те бъдат проучени, това ще подобри профилактика в семейството или училищната среда. 

Специалистите определят отношенията в семейството като много важен фактор. Родителите не трябва да подават с поведението си противоречиви послания - да казват нещо, а след това с действията си да изразяват противоположното. Това изключително много обърква подрастващите.

При половината от пациентите шизофренията протича сравнително благоприятно и при  адекватно лечение и правилно отношение болните могат да водят нормален живот. 

Преди да се пристъпи към лечение, изключително важно е да се постави точна диагноза, за да може да се прецени дали се налага медикаментозно лечение. В България са достъпни всички медикаменти, които се прилагат за лечението на заболяването по света.

Лекарствата обаче потискат не само симптомите, но и други процеси в организма на младия човек. Затова основният проблем не е в медикаментите, а в отношението към болните и социалните фактори.

Когато се чувстват отхвърлени, нямат работа, нито семейство, това води до влошаване на състоянието им. Нагласите на околните са много сериозна пречка страдащите да се справят с последиците от болестта.

Дори да е напълно излекуван, човек продължава да страда, вече не от симптомите или остатъчни физиологични нарушения, а от отношението на другите хора. Това може да осуети връщането на предишния социален статус преди настъпването на здравословния проблем, което е фатално за младия човек.

Напоследък се утвърждава принципът, че лечението трябва да се провежда в обичайната домашна среда, защото дава по-добри резултати. Изборът зависи от нагласите на родителите. Често те също трудно приемат, че това е психично разстройство. В Гърция например 75% от майките на деца с шизофрения считат, че състоянието на децата им не е медицински проблем, а резултат от черна магия.

А специалистите са категорични, че колкото повече се забави лечението, толкова по-трудно се спира развитието на процеса, защото всеки пристъп прогресивно уврежда състоянието на човека и по-специално е токсичен за мозъка. 

Като своеобразно съчетание на домашни условия и специализирано лечение у нас се прилага утвърдените практики от други страни за защитени жилища за лица с хронични психични заболявания, които са пациенти на психиатричните болници.
В България има 11 дневни центрове с 265 места в 9 града, както и 11 защитени жилища с около 100 места. Основната цел е поощряване на автономността, социалното участие и интеграцията на хората с психично страдание сред т.нар. здрави.

По този начин се създава система от социални връзки и роли за помощ, взаимопомощ, защита и подкрепа при задоволяване на базовите потребности на индивида в обществото. Тази форма на подкрепа и помощ на хората, страдащи от хронични психични заболявания, едновременно задоволява 4 типа потребности:

- клинични – качествено лечение, адекватна реакция при криза;
- рехабилитационни – възможност за изпълняване на нормални социални роли;
- хуманитарни – физическа безопасност, достатъчен доход, адекватно жилище;
- потребност от контакт с близките хора, най-вече със семейството и съседите.