Все по-често се говори за застрашителния дефицит на различни медицински специалности. Сред тях неизменно се споменава и патоанатомията. Какво точно представлява тази специалност, която повечето хора бъркат със съдебната медицина, и защо мястото й във всяка голяма болница е толкова важно?

Д-р Теменужка Веселинова, координатор по тъканно донорство при УМБАЛ-Плевен, разказва за специалността, която избрала случайно, но и носи удовлетворението, че помага на хората.

Първо държи да уточни разликата между съдебен лекар и патоанатом. Двете специалности имат нещо общо, но не са идентични. Съдебният лекар основно се занимава с травматични случаи при битови и пътни злополуки, убийства или самоубийства. При тях основното е установяване на причината за смъртта, която е елемент на криминално деяние или злополука.

Патоанатомът е специалистът, който също извършва аутопсионна дейност, но на хора, които са починали в болнични заведения, или такива, които са с някакво заболяване, без да има елемент на криминално деяние.

Тази дейност в повечето големи болници съществува и е неизменна част от структурите на университетските болници, в които е и най-големият поток от боледуващи и в резултат на това естествено и смъртността е по-висока.

Въпреки това тази част от дейността на патоанатома може да се каже, че е „капка в морето”, защото останалото, което той върши, е по-неизвестно и непопулярно, тъй като хората не знаят, че

зад ръцете на хирурга стоят очите и ръцете на патоанатома.

Той е човекът, който определя кога, как и какво трябва да бъде оперативно отстранено или не, за да се спаси живот. Основната и най-отговорна част от дейността на патоанатома е диагностиката на биопсичен материал на всички тъкани, отстранени чрез различни методи – щипкови, иглени или инцизионни диагностични или оперативни биопсии, както и цитодиагностика на аспирационен или друг материал.

Тези материали се подлагат на щателно изследване под микроскоп и от очите на патоанатома. Една тъкан, която е отстранена, може да е възпалително променена, но може промяната да се дължи и на тумор. Ако е тумор, поведението на хирурга ще е различно и по време на операцията, както и след нея в последващото лечение.

Много е важно да се определи точно какъв е видът на тумора - доброкачествен или злокачествен, защото те реагират по различни начини и пациентите се подлагат на различна терапия, от която зависи прогнозата и преживяемостта им или клиничното излекуване.

Това, с което може да се сравни мястото на патолога в живота на човек, е, че той е „невидимият съдия”.

Патологът може да произнесе „смъртната присъда", съобщавайки за онкологично заболяване, но може да даде и амнистия. След като веднъж е изживял стреса, че може да има онкологично заболяване, и му се каже, че няма такова... то това е може би най-щастливият момент в живота на човек.

Казах, че очите на патолога стоят зад ръцете на хирурга, защото те правят и експресната диагностика и от това се определя ходът на оперативната интервенция.

Малко известно е на хората спешното изследване, което става в рамките на 20-30 мин, като през това време пациентът е под анестезия, а хирургът с ръкавици, докато патологът каже какъв ще бъде обемът на операцията според поставената от него диагноза.

На практика патологът държи в ръцете си живота на човек, защото той определя какво ще е поведението на всеки клиницист, който извършва интервенция в повечето звена на болниците.

Факт е, че патолозите в България са сравнително малко и са на изчезване.

Те трябва да са между 200 и 250, но са останали едва около 150, включително и патолози, които са на пенсионна възраст и скоро ще излязат от редиците на гилдията.
Специалността е непопулярна и не всички я приемат и харесват, като тук става въпрос за медицинските работници, а да не говорим, че обикновените хора нямат представа какво е това патолог.

Повечето го свързват с морга - и дотук, защото при тях диагнозата и информацията за заболяването им идва от лекуващия лекар и от него получават добрата или лошата новина, но не знаят, че новината първо е подписана от ръцете на патолога, който решава в голяма степен съдбата на лекувания.

Работата, освен че е отговорна, е и страшно интересна, защото ежедневно се прави някакво откритие – почти като в криминологията. Трябва по една или пет клетки да се постави диагнозата, а от там насетне да се поеме и отговорността за нея.

Защо специалността не се харесва?

Много студенти предпочитат да специализират педиатрия, гинекология, хирургия или нещо друго, но не и патоанатомия на този факт е, че специалността е неблагодарна.

Патолозите работят в болниците и в зависимост от статута и бюджетното състояние на здравното заведение получават само оттам своето възнаграждение. Всеки друг специалист може да има частна практика, която да му донася допълнителни доходи.

Колкото и медицината да е хуманна специалност и Хипократовата клетва да налага да се работи за здравето на хората – трудът трябва да бъде възмезден. Това е мое лично мнение и не искам да ангажирам с него никого.

Ние сме и преподаватели. Тук, в Плевен, всички патоанатоми, които работят в Катедрата по патоанатомия, са главни асистенти в университета. Учим младите бъдещи лекари, които четири семестъра се обучават по обща и клинична патоанатомия, диагностика и най-вече корелация между заболяванията и това, което виждат под микроскопа, защото повечето от тях надали повече ще се срещнат с него. Но това, което са научили при нас, ще им остане в полза за бъдещото им развитие.

Патоанатомията е фундаментална наука, която обединява всички специалности, защото при нея се изучава всичко - от отоларингология до пулмология, вътрешни заболявания, хирургия, инфекции, кожни болести и др. Така се поставя началото на усвояването и на останалите специалности, защото голяма част от знанията и уменията си те получават при нас и с по-нататъшното си обучение ги разширяват и усъвършенстват.

Материалното осигуряване
 
В плевенската болница в отделението по клинична патоанатомия оборудването е на добро ниво. Не всички лаборатории разполагат с такива съвременни методи, такива има в патоанатомичните отделения на големите университетски болници.

Имунохистохимичата лаборатория в плевенската болница е обявена за референтна и е втората в страната и единствена за Северна България. В нея се правят специални изследвания и контрол на такива при карцином на млечната жлеза.

За да е още по-сигурно решението на патоанатома, диагнозата задължително се поставя от двама.

Второто мнение е решаващо и важно,

защото човек не трябва да бъде самонадеян, когато пред очите му е животът на пациента. Затова грешките при нас са изключени и когато има трудни биопсии, се търси и втори специалист.

Болестите не обичат да четат медицинската литература, а туморите са толкова различни и затова на помощ идват и огромните томове от литературни източници.