Както при всички заболявания, така и при "сухото око" най-важна е профилактиката! Необходимо е да се избягват физико-химичните фактори на околната среда, влошаващи сухотата на очите: тютюнопушене, престой в задимена, климатизирана или замърсена среда.

Д-р Мариела Облашка, д.м.

Офталмолог

МЦ „Д-р Хайвазов”

Определение: Синдромът на сухото око е състояние, предизвикано от промени в количеството и/или качеството на слъзния филм, водещо до хронично възпаление на предния очен сегмент със съответните субективни оплаквания. Това е един от актуалните проблеми в офталмологията, който се задълбочава все повече заради непрекъснатото и широко навлизане на новите технологии в нашия живот, повишената обща заболеваемост и прием на медикаменти. Според статистиката всеки 1 от 5 пациента, посещаващи очен лекар страда от сухо око.

Субективни оплаквания: Пациентите със синдром на сухото око имат множество оплаквания, които варират в зависомост от тежестта на състоянието - от чувство за чуждо тяло в очите /“пясък” в очите/, парене, глождене, зачервяване, сърбеж и усет за сухота, замъгляване на зрението, дразнене от светлина, умора на очите и общ дискомфорт. Често се наблюдава белезникав секрет или парадоксално сълзене от очите. Пациентите имат трудности при носенето на контактни лещи до абсолютна невъзможност да носят такива.

Обичайно оплакванията се усилват в края на деня, както и при резки климатични промени, престой в помещения с климатични инсталации, при продължително взиране и се подобряват след затваряне на очите. Не е рядкост дискомфортът и зачервяването на очите да са налице сутрин, при ставане от сън. Причината е, че нощем базисната ни секреция на сълза е нищожна.

Парадоксалното сълзене на очите се дължи на това, че постоянното дразнене предизвиква рефлекторно отделяне на голямо количество сълзи, които обаче не са качествени – състоят се основно от вода, като им липсват специфичните защитни съставки, предпазващи от изпарение. Ето защо такава сълза не би могла да овлажнява очната повърхност. В последният случай пациентите се шокират при поставянето на диагнозата „сухо око”, тъй като тяхното оплакване е точно обратното – сълзене от очите.

Физиология: Зрителният акт, т.е.виждането е сложен невро-физиологичен процес свързан с попадане на светлинните лъчи върху ретината, първична обработка и анализиране, завършващо с предаването на информацията под формата на нервен импулс до зрителната кора в мозъка. За получаване на ясен образ в мозъка е необходим фокусиран и качествен образ в ретината, за формирането на който от изключителна важност са прозрачните оптични среди на окото. Първата от тях е нашият слъзен филм. Последният има три слоя – липиден, воден и муцинен и трябва да има определени характеристики, за да може да изпълнява свойте функции. Нормално слъзният филм върху роговицата постепенно изтънява и се изпарява. Това е физиологичен процес и има определени времеви параметри. При разкъсването на слъзния филм се появяват сухи зони върху роговицата, които при нормално количество и качество на сълзата, непрекъснато се възстановяват след всяко мигателно движение. При мигането сълзата се разстила равномерно върху предната очна повърхност и изпълнява своите защитна и оптична функции.

Етиология /причини/: Преди време се смяташе, че сухото око е възрастово обусловено състояние, свързано с намалените възможности на слъзните жлези за адекватна продукция на сълза. Както вече стана ясно, обаче сухото око се проявява при промяна в количеството и/или качеството на сълзите, независимо от възрастта. Множество са факторите допринасящи за развитието на синдрома на сухото око. От дидактична гледна точка могат да бъдат групирани по следния начин:

1. Очни състояния и заболявания – вродена липса на слъзни жлези, позиционни аномалии на клепачите, възпалителни заболявания на предния очен сегмент, травми и изгаряния, след рефрактивна хирургия, носене на контактни лещи и др.

2.Системни заболявания – диабет, колагенози, синдром на Сьогрен и т.н.

3. Физиологични промени – бременност, възраст.

 4. Прием на медикаменти – антихистамини, антихипертензивни, антидепресанти, хормонални препарати, бета-блокери, диуретици и др.

5. Физико-химични фактори на околната среда, включително работа пред видеодисплей.

Диагностика: За диагностицирането на синдрома на сухото око е достатъчен рутинен очен преглед. При всеки пациент с оплаквания от парене, сухота, болка, боцкане и зачервяване на очите, ние очните лекари подозираме проблем със слъзния филм. В практиката се използват тестове, измерващи количеството и качеството на слъзната секреция. У нас широко прилаган метод е теста на Ширмер, изпълнен в различни варианти и оценяващ количеството на сълзата. Представлява поставяне на лентичка филтърна хартия в долния форникс на конюнктивата за 5 минути. За съжаление не толкова разпространени са тестовете с бенгал роз, оценяващи качеството на сълзата. Биомикроскопското изследване на предния очен сегмент с флуоресцин през син филтър е изключително полезно при оценка тежестта на заболяването – преценява се времето за накъсване на слъзния филм, височината на слъзния мениск, засягането на роговицата. Времето за разкъсване на слъзния филм се отчита от последното премигване до появата на неоцветени от флуоресцеина точки или полета /сухи петна/. Пониженото време на разкъсване под 15 секунди се дължи на недостатъчност на слоевете на сълзите, както и на влошеното им качество. Нормално здравата роговица е гладка, лъскава, прозрачна и не се багри с флуоресцеин. Дефектите в роговичния епител, предизвикани от сухотата се виждат и оценяват по гореописания метод - флуоресцеинът оцветява в зелено зоните с дефектен епител.

Задължително се обръща внимание и на състоянието на Мейбомиевите жлези, отговорни за синтеза на липидната съставка на сълзата. Освен роговицата при сухото око страда и конюнктивата.Засягането на предния очен сегмент при синдром на сухото око се описва като сух конюнктивит или керато-конюнктивит в по-тежките случай. Необходимо е да отбележим, че са налице стандартизирани тестове за самооценка, които пациентите могат да изпълнят за няколко минути. Разбира се, те са скринингови, но в същото време са верен помощник на лекаря в комплексната преценка на състоянието.

Лечение: Лечението на синдрома на сухото око основно е свързано със заместване на некачествения и оскъден слъзен филм. Фармацевтичният пазар разполага с широка гама продукти с общо название изкуствени сълзи. Последните се предлагат под формата на капки, гел и спрей. Съвременните клинични проучвания показват, че едва 8% от пациентите със сухо око имат нарушения във водния слой, докато приблизително 80% имат нарушения в липидния слой на слъзния филм. Ето защо в повечето случаи симптомите на сухо око се дължат не толкова на недостатъчно количество на сълзата, а на твърде бързото й изпаряване, именно в резултат на нарушения в липидния слой.

Проблемите в липидния слой касаят най-вече поляризацията на фосфолипидите. Въз основа на тези открития фармацевтите съсредоточиха своите усилия за намиране на пътища за локално очно приложение на фосфолипиди под формата на капки. Нашият пазар вече разполага с нова генерация изкуствени сълзи осигуряващи осмопротекция и заместване на липидния дефицит. Важно е препаратите да са без консервант и да могат да се капят върху контактни лещи. Задължително е лекуващият очен лекар /а не пациентът/ да реши кой продукт, под каква форма и с каква честота на приложение е най-подходящ за всеки индивидуален случай. Неразумно е самолечението по две основни причини: 1.Често оплакванията при сухо око и друг вид очно възпаление си приличат, но леченията им са коренно различни. 2.Използването на капки, неизписани от очен лекар може да влоши състоянието ви – някои от тях съдържат много консерванти или съдосвиващи вещества, които още повече задълбочават сухотата в очите. При най-тежките случаи на синдром на сухото око се поставят синтетични обтуратори – тапички на слъзните каналчета с цел съхраняване в окото на малкото произведена собствена сълза.

Препоръки и практични съвети: Както при всички заболявания, най-важна е профилактиката! Необходимо е да се избягват физико-химичните фактори на околната среда, влошаващи сухотата на очите: тютюнопушене, престой в задимена, климатизирана или замърсена среда. Не забравяйте да носите слънчеви защитни очила!!! Сведете до минимум приемът на лекарства. Спазвайте ергономичните условия за работа на компютър – почивки на всеки 40 минути, разстояние от монитора при стационарен компютър 75см, видеодисплеят да е по-нисък от вас – погледът ви да е сведен надолу с около 20 гр., да не се работи на смесено осветление, на течение или директно духащ във вас климатик.