Неизречени | CredoWeb

Публикация

Неизречени

.

НЕИЗРЕЧЕНИ

Стоях с гръб към теб,

защото не исках

да виждаш очите ми

и любовта в тях.

Не исках да виждаш

устните ми

и неизречените думи

върху тях.

Не исках да виждаш

изражението ми,

защото нямаше да мога

да се сдържа

без да те прегърна,

като за последно.

2017г.

Актуално

поезия

Споделете:

Коментари

Тишина Когато делим тишината

и времето леко е спряло,

споделям любов в красотата,

изпълнила моето Цяло.

Тишината е звук във пространство,

изпълнила времето с истина,

с думи, рисувани в странство,

с ръката на залеза писани.

Тишина е в морето, небето...

Навсякъде в общото синьо...

Хора сме... искаме... ето...

Тишината със звук да делиме!

Отговарям с мой стих:

Още статии от автора

Мълчание

Вижте всички статии от автора