Публикация

Неизречени

.


НЕИЗРЕЧЕНИ

 

Стоях с гръб към теб,

защото не исках

да виждаш очите ми

и любовта в тях.

Не исках да виждаш

устните ми

и неизречените думи

върху тях.

Не исках да виждаш

изражението ми,

защото нямаше да мога

да се сдържа

без да те прегърна,

като за последно.

 

2017г.

 

Коментари

28 фев 2018 16:06

Тишина Когато делим тишината

и времето леко е спряло, 
споделям любов в красотата, 
изпълнила моето Цяло. 

Тишината е звук във пространство, 
изпълнила времето с истина, 
с думи, рисувани в странство, 
с ръката на залеза писани. 

Тишина е в морето, небето... 
Навсякъде в общото синьо... 
Хора сме... искаме... ето... 
Тишината със звук да делиме!

28 фев 2018 16:05

Отговарям с мой стих: