Във връзка с обществената дискусия "Смислени ли са идеите в новия модел за реформа на МЗ" г-жа Румяна Илиева сподели личния си опит.

Ето нейния сблъсък със системата в опитите й да направи допълнително здравно осигуряване:

През 1989 година тъкмо завършвах университета. Дипломирах се през 1990 г. Но точно тогава всичко просто спря да работи. Благодарение на факта, че чаках дете, ме взеха по тогавашните правила за известно време на работа, за да мога да получавам майчинство. След две години родих второ дете. Когато децата поотраснаха, видях че по някакъв начин трябва да имам спестени средства, за извънредни ситуации. Не мога да кажа през коя година, беше създадена една Осигурителна синдикална каса „Подкрепа“. Най-общо идеите й бяха да са внасят всеки месец определени суми, които да се натрупват по лични партиди. И при необходимост след известно време тези суми да се използват.

И двамата ми сина имаха такива осигуровки. Исках да направя и за мен и съпруга ми, но толкова средства просто не можех да си позволя да отделя. След няколко години се прие закон за застраховането, според който, за да си застраховател се искаше да има някакъв доста висок финансов праг. Касата естествено нямаше толкова капитал, не се намери никой от застрахователите да я купи, тя се разпадна, върнаха ми натрупаните суми, като разбира се имаше част за разходите на касата и това приключи. Може би, ако касата имаше повече осигурени, това нямаше да се случи. Не знам дали някой въобще помни, че е имало такова нещо. Ако беше останала обаче, сега щях да съм внасяла повече от 20 години осигурителни вноски и въпреки катаклизмите, пак щеше да е прилична сума.

След време направих застраховки на децата, а по-късно и на мен, а от известно

време и на съпруга ми. Аз гледам на това, повече като начин на спестяване, да се надяваме, че няма да се наложи да ми изплащат обезщетение, а при изтичане на срока ще си получим някаква натрупана сума. И сега има здравни застраховки. Но много хора казват, че не могат да си ги позволят.

Малко и за историята на касата

В началото, когато касата се създаде, имаше момент, в който родителите трябваше да плащат някакъв процент за децата. Тогава честно казано усещането ми беше, че ме наказват за това, че имам деца. Защото тези, които нямаха, плащаха само за себе си. А ти, понеже имаш деца, плащаш за себе си пълната вноска и още някакъв процент за децата. Ако имах заплата, която да е достатъчна, нямам нищо против. Но аз и колежката, която нямаше дете, вземахме долу горе едни пари. И тя хем харчеше парите само за себе си, а аз трябваше да издържам и децата. Знам, че след като съм ги създала, съм длъжна да ги осигуря. Но имаше период, в който дори нямах право на детски надбавки, колкото и минимални да бяха.