Публикация

Козметици: Не искаме война с дерматолозите, а да работим заедно


Никъде другаде, освен в Израел (по религиозни причини), козметиците не са ограничени да работят с апаратура за разкрасяване. Защо България да бъде изключение и то не в полза на крайния клиент?

Това попита Даниела Спасова, председател на Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота”.

Днес представители на индустрията за красота и козметика коментираха изготвения от работна група към МЗ стандарт, според който само специално обучени за работа с техниката лекари ще могат да извършват дерматологични и естетични процедури.

Асоциацията на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве и Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота” настояха държавата да съгласува регламентите с професионалното съсловие, което е най-пряко заинтересовано от тях.

„Ние сме твърдо „за” регулация, но искаме да имаме думата като експерти на ниво работна група, все пак става дума за нашата работа. Свидетели сме на поредния абсурд в нашата държава: Министерството на образованието въвежда квалификационните изисквания за професията „козметик”, а Министерството на здравеопазването, чрез наредба, забранява практикуването на тези компетентности”, посочи Даниела Спасова.

„Регламентацията е от съществено значение, дори и за премахването на сивия сектор. Конкретният нормативен акт обаче засяга над 10 хил. центъра за здраве и красота, с повече от 30 хиляди заети и ако бъде приет, това неминуемо ще доведе до неконтролирана безработица и рязко увеличаване дела на сивия сектор. Помислете за щетите”, призова Цветелина Маймарова от Асоциацията на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве.

Ирена Иванова, собственик на фирма, отбеляза, че дерматолозите в страната са 400 и не могат да покрият нуждите на пазара.
„Ние имаме своето място и знаем своите задължения. Не искаме да воюваме с дерматолозите, ние работим заедно”, подчерта тя.

„Забелязваме инициатива за налагане на запазени територии за апаратни терапии и стремеж да се „администрира” правото за работа с определен вид техника. Зад тези инициативи стоят лични и користни интереси, прикрити с мотива, че това е „израз на грижа за здравето на пациент”, заяви Владислав Иванов, управител на фирма вносител на такава апаратура.

Николай Димитров, собственик на козметичен център, обърна специално внимание на обучението на козметиците в България, като акцентира, че това е един непрестанен процес.

Според становището на Асоциацията на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве тълкуването на един стандарт като забрана или ограничаване на стопанска дейност е недопустимо и противоречи на основните принципи на правото и на международната практика.

" }-->

Коментари