Финалният модел на здравна реформа трябва да е базиран в максимална степен на пазарни принципи и конкуренция между различните участници (и финансиращи, и финансирани организации) в системата – здравна каса, застрахователни компании, (болнични) лечебни заведения.

Това смята Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

В становище асоциация изтъква, че „оценява предложенията на МЗ за реформа на българската здравна система като позитивен сигнал за налична политическа воля за адресиране на системните недостатъци в настоящата система на здравеопазването и за осигуряване на качествена медицинска грижа на българските граждани“.

Предложенията са идейна база, от която да се тръгне към създаване на ефективен, базиран на солидна икономическа и финансова логика модел, смятат от АБЗ.

Асоциацията подкрепя обявените от МЗ цели на реформата в здравната система

• подобряване качеството на медицинските услуги и повишаване удовлетвореността на пациентите;
• подобряване ефективността на използване на средствата и контрола в здравната система;
• намаляване на дела на нерегламентираните разходи, повишаване на прозрачността чрез въвеждане на единна информационна система.

Смислени ли са идеите в новия модел за реформа на МЗ?

От АБЗ изтъкват, че

застрахователният сектор е силно регулиран

и работи в условията на европейската директива Платежоспособност ІІ при спазване на съответните изисквания за капиталова адекватност.

„Затова участието на застрахователната индустрия в нова дейност може да се реализира единствено при условие, че избраният модел на здравна система позволява точна прогнозируемост както на приходите, така и на всички разходи и инвестиции, свързани с неговото въвеждане.

АБЗ ще се включи като конструктивен участник в работните групи към МЗ

и се надява нейният експертен глас ща намери адекватно отражение в новия модел на здравна реформа“, изтъкват от асоциацията.

Основните въпроси, върху които АБЗ ще акцентира в процеса на работа

и по които ще търси решение и изражение в новия модел, са свързани с:

• Реално остойностяване на разходите (изходните данни, цени на клинични пътеки) с цел адекватна оценка на риска и създаване на работещ модел, базиран на ясна финансова логика и разчети;
• Механизми за контрол: осигуряване на възможност застрахователите да оказват ефективен контрол върху целия процес, започващ от определянето на цените на здравните услуги до тяхното разходване от лечебните заведения;
• Въвеждане на единна информационна система и електронна здравна карта на пациента;
• Въвеждане на механизми за контрол на пациента;
• Въвеждане на механизми, осигуряващи среда на реална конкуренция и за финансиращите, и за финансираните организации.