Болниците у нас се опитват да наваксат със завишени обеми ниското заплащане по клинични пътеки, за да вържат бюджета си. Има случаи, когато пациенти в кардиохирургията се подлагат на интервенции, за които те не са показани, само и само да се усвоят парите. Това изтъкна проф. Генчо Начев, директор на болница “Св. Екатерина” при представянето на първия по рода си у нас Индекс на болниците. По думите му касата няма капацитет да извършва качествен контрол на дейностите в болниците, а проверява само безсмислени детайли като попълване на документи. Проф. Начев заяви, че многократно са предлагали експертна помощ на НЗОК за оценка и качествен анализ на дейностите в кардиохирургията, но до момента от касата не са се възползвали от предложението.  

Някои болници отказали да предоставят данни

Индексът на болниците е мащабно проучване, осъществено от “Галъп интернешънъл” в сътрудничество със сайта clinica.bg. То представя данни за обема дейности по определени клинични пътеки в различните лечебни заведения в страната. Целта на проучването по думите на организаторите е да се установи дали болниците у нас спазват минималните критерии за обем операции на година, които са заложени в медицинските стандарти, както и дали успяват да осигурят необходимото качество на обслужване.

При кардиохирургията например са подбрани 4 основни клинични пътеки (КП), по които се извършват сърдечните операции. Според изискванията на проекта за медицински стандарт на здравно министерство броят им сумарно за всяка болница не трябва да е по-малък от 250 за година. Данните са за 2017 г. и са предоставени от НЗОК.

При ортопедията пък са проследени 7-те основни клинични пътеки (КП), по които се извършват операциите в тази област. Те са групирани така, че да се покаже не само обема дейност, но и дали има комплексност в съответната болница, както и какво е нивото на сложност на лечението. Според изискванията на медицинския стандарт по ортопедия на здравно министерство броят на операциите не трябва да е по-малък от 150 за година на операционна маса. Данните са за 2017 г. и са предоставени от НЗОК.

Проф. Начев: Нужна е оценка на качеството

Индексът не дава оценка на качеството, това може да се прецени само от експерти, заяви още проф. Начев на пресконференцията по повод представяне на индекса. От данните не можело да се разбере спазени ли са показанията за извършване на тази дейност, дали при всички пациенти се е налагала тази дейност.

Липсата на национални регистри за най-важните и скъпи медицински дейности пък затруднява анализа и преценката дали всичко се прави по правилата. В някои специалности регистри имало, но те не били задължителни за попълване, затова и не са представителни.

Оценката на качеството е нужна на съсловието, за да знаят те къде са спрямо средното европейско ниво. Нужна е и на обществото, за да знае то отговарят ли медицинските услуги у нас на средноевропейското ниво на качество. Проф. Начев посочи още, че за целта е необходимо разработването на нови наредби.

МЗ и НЗОК не искат да контролират качеството

Министерство на здравеопазването отговаря за контрола на качеството, но досега не е реализирала тази своя отговорност, допълни той. Опитът на други европейски страни сочи, че съсловните организации предоставят заклети експерти от всяка специалност, които извършват контрол. Създадени са национални регистри, в които се вкарват всички дейности, по които се заплаща от здравните фондове. По тази оценка на качеството се прави класиране на всяка клиника, болница.

Правят впечатление няколко неща: по света скъпите и евтините пътеки в кардиохирургията по болниците са в съотношение 50 към 50. А у нас има болници, при които разликата е драматична - 3% евтини пътеки, а останалите са скъпи. Това заяви д-р Стоян Лазаров от Националната кардиологична болница. Двете болници, които се набиват на очи по този показател, са “Сърце и мозък” в Плевен и Окръжна болница в София.

На пресконференцията стана ясно още, че някои лечебни заведения са отказали да предоставят информация.

Медицинските стандарти са занижавани изкуствено

“Преди няколко години стандарта, който ние изработихме и беше приет единодушно от всички членове, включително и тези, които които ръководят болници с под 100 операции на година, беше 500 операции за болница на година, което по европейски стандарт осигурява качество. С цената на много компромиси и много натиск оттук-оттам ние намалихме стандарта до 250 операции. Както виждам, обемът на работа на някои колеги е паднал толкова, че няма да се учудя ако ни принудят догодина да сложим и 50 операции за стандарт. При положение, че независимо от декларациите, че нови болници няма да се отварят, преди няколко дни се отвори нова болница с 300 легла в центъра на София”, заяви още д-р Лазаров.

250 операции годишно е минимумът за съществуване на клиника или отделение по кардиохирургия, защото иначе не може да се поддържа нивото, подкрепи го проф. Начев. Всички експерти са единодушни, че НЗОК вече не е длъжна да сключва договори с всяка болница, затова е длъжна да приложи по-строго изискванията на медицинските стандарти и да отказва финансиране на клинични пътеки там, където няма достатъчно обем и качество.

Проф. Асен Балтов, председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация и директор на “Пирогов”, заяви, че за първи път се осветляват данни как НЗОК преразпределя публичните средства в различните болници. “При данните за ортопедията се вижда същото като в кардиохирургията. Нароиха се много болници, вижда се реално кои вършат работа. Винаги съм апелирал към колегите когато има по-сложни случаи да ги насочват там, където може да се свърши работа”, допълни той. Проф. Балтов посочи като негативен пример работата на болница Пълмед в Пловдив. Тя имала трето ниво на компетентност с 2 операционни маси. С този капацитет тя е отчела за 2017 г. извършени 2500 операции, което прави средно по 4 на ден, включително и по празници.

За сравнение проф. Балтов посочи ВМА, където при  3 операционно маси се правят 1800 операции годишно. Освен това в Пълмед нямало хабилитирано лице, което да ръководи ортопедичното отделение. Въпреки това там се реализират много оперативни интервенции на долен крайник с голяма сложност, което трябвало да бъде обект на допълнителна проверка.

“Ортопедичният стандарт също бе променян за понижаване на критериите,  за да има ортопедии в малки население места. Това не е в интерес на пациентите, понеже води до понижаване на изискванията и те не получават качествено лечение. Повечето болници не означават по-добър достъп до лечение. Организацията трябва да е със звено на Бърза помощ на място, което да кара пациентите към голямо лечебно заведение”, обобщи проф. Балтов.

Не може да има болница, която да прави по една операция годишно по дадена клинична пътека и да сключва договор с НЗОК, каза проф. Петко Салчев, който е участвал активно в съставянето на индекса. 

Отчетените пациенти в малка болница скачат изведнъж от 400 на 3000

Данните в болниците се манипулират мощно, посочи и Аркади Шарков, икономически анализатор на процесите в здравеопазването. “Преди време се наложи да правя анализ за малка болница. Там 2 г. имаше по 400 болни, а третата година броят им изведнъж скочи на 3000. Става дума за респираторни заболявания, такива на костно-мускулната система или  сърдечносъдови. Това ме учуди много, но касата не се впечатли и нищо не последва”, разказа Шарков. Според него основната причина за източването на касата е слабият контрол от страна на органите.

Създаването на здравно-информационна система ще позволи в реално време да се вижда какво се случва по болниците. Очаква се от 2019 г. да има стъпки в тази посока.

Неспазването на стандартите и липсата на контрол създават предпоставка за злоупотреби от определени болници. Това е обществена тайна.

Илияна Ангелова