Миналата седмица стана ясно, че здравното министерство е решило да намали дела на община Варна в болница „Света Анна” и да смени ръководството на лечебното заведение, обвинявайки го в лош мениджмънт.

Тези две решения ще бъдат отхвърлени или потвърдени на общото събрание на болницата, което ще се проведе на 22 юли.
Най-новите идеи на министър проф. Анна-Мария Борисова, които макар и все още не потвърдени, водят лечебното заведение към колапс, който по мнението на експерти ще настъпи скоро. Самият факт, че с един административен акт ще бъде преустановена дейността на доказалата се с професионализъм клиника по урология, е достатъчен, за да се направят съответните изводи.

До 2000 г. лечебното заведение е било на общинско подчинение. Но със заповед на здравния министър от август същата година то е регистрирано като акционерно дружество – „Многoпрофилна болница за активно лечение „Света Анна – Варна” АД, с 51 % държавно участие. И тъй като държавните инвестиции в нея са скромни, а община Варна продължава да я подпомага с ремонти и апаратура, както преди 2000 г., общинските съветници нееднократно са повдигали въпроса лечебното заведение  отново да стане общинско. В противен случай те са склонни или да заведат дело за собственост срещу държавата, или просто да се откажат от нея и да построят своя общинска болница, със същите функции и спешен център.

На бъдещото преструктуриране на лечебното заведение е посветено и интервюто с неговия изпълнителен директор доц. Лидия Петкова.

Доц. Петкова, какви са идеите на здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова за болница „Св. Анна”?

Тази неделя директорите на болници в област Варна имахме среща с нея, на която ни съобщи, че ще намали броя на леглата в „Света Анна” от 464 на 379 – това са 85 места по-малко, като съкращенията ще се правят от почти всички клиники и отделения. Не е толкова страшно за болницата, ако се намалят леглата от вътрешното или от неврологичното отделение, защото пак ще останат достатъчно, за да обслужват спешно болните.

Страшно е решението на министъра да остави клиниката по урология едва с 9 легла, при положение, че тук идват пациенти не само от Варна, но от Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Разград, Бургас и т.н.

Например в Търговище и Силистра не се правят нефректомии – премахване на бъбрек при съвсем банално заболяване. Всички идват тук. Освен това по нормативи в България не може да съществува клиника с 9 легла. Необходими са минимум 10, а в момента те са 24.

Няма да оставим нещата така. Представете си, че във Варна и областта има 12 болници, като тук влизат Девня, Провадия, частните, общинските. 12 директори седнахме в неделя срещу проф. Борисова, която разполагаше единствено със статистически данни за всяка болница, отделение по отделение. На всеки е известно, че статистическите данни не отразяват в пълен обем състоянието на нещата. И според натовареността на всяка структура, средно аритметично, бяха направени изводи за закриване на определен брой легла. Но на никому не стана ясно, че това е спешната болница на Варна и на целия Североизточен регион, че се намаляват леглата в урологията и в съдовата хирургия, които са университетски клиники, където не само спасяваме човешки живот, но и учим бъдещите лекари.

Това не говори ли за необмислено решение, подчинено само на математиката?

Да. Това е формална статистика. Струва ми се, че тези решения, които ни бяха съобщени в неделя, ще търпят доста редакции. Те не могат да останат такива.

Съкращават ли се места в отделението по ортопедия, което е свръхнатоварено и то целогодишно?

Не, оттам няма съкратено нито едно легло, но е и крайно време то да се разширява, тъй като е твърде тясно. Но това ще се случи постепенно, тъй като сега закриваме някои структури, а в други леглата ще бъдат намалени. Така че се отваря пространство и е задължително да се увеличат леглата. Същото се отнася и за родилното отделение. Освен това трябва да се направи един ВИП етаж за родилките, тъй като много жени искат да родят при нас, а ние не можем да поемем всички желаещи. Така че има какво да се прави, знаем как да го реализираме, но трябват пари, както и екипът, който ще продължи управлението на „Св. Анна”, да има същата мисия.

Какво ще стане с пациентите, ако планът на министерството за съкращаване на 85 легла бъде изпълнен?

Не искам да отговарям на този въпрос.

Каква е управленската Ви стратегия в условията на продължаваща криза?

Оптимизираме, намаляваме и сливаме структури, които са неефективни, но без които болницата може да работи. Вече на няколко етапа съкращаваме от стопанския и административен персонал. И най-важното е, че след като здравното министерство няма пари заради кризата, а и ни отрязаха от проектите на регионалното министерство, намерихме други пътища за финансиране. Ако ни бяха оставили достатъчно време, щяхме да успеем да реализираме нещо много значимо за тази болница, което не искам да коментирам, тъй като още не е факт.

За година и половина в болницата се промениха много неща, за разлика от последните 15 години, през които нищо не беше свършено. Миналата година разкрихме нов спешен център, оборудвахме хемодиализата с нови шест поста, направихме ремонт на ушното отделение, което беше пред разруха. Вложили сме около 85 хиляди лева собствени средства в спешни и неотложни ремонти, които може да са малки и недостатъчни, но все пак мислим и за това.

Купихме нов дигитален графичен рентгенов апарат, който за болница, поемаща цялата спешност от региона, е жизнено важен. Направихме средната брутна заплата на медицинския персонал 900 лева, а на лекарите - 1260 лв. Но всички тези положителни промени се случваха до края на 2009 г. Тази година след като здравната каса започна да бави преводите си, а работата ни е платена не на 100, а на 80 процента, допълнителните пари към заплатите намаляха.

Въпреки трудностите обаче, и досега изплащаме в срок възнагражденията на екипа и дори успяваме да им дадем нещо допълнително. Успяваме частично да балансираме и плащанията към доставчиците. Така че да се говори, че тази болница е икономически нестабилна, при положение, че има само 1,05 млн. лв. задължения и никакви просрочия, не е сериозно.

Касата не ви плаща целия труд, а министерството няма пари. Областните болници не са ли застрашени от фалит?
Управителите на всички 28 областни болници в страната сме декларирали пред министър Борисова, че ако не се променят нещата, в близките 3-4 месеца ще затънем. И може да се стигне до финансова несъстоятелност на някои от болниците. Така че положението не е никак розово.

Една от идеите на министерството е лекарите от доболничната помощ да поемат част от пациентите, които сега постъпват за лечение в болниците.

Подкрепяме проф. Борисова в идеята й за здравна реформа, защото такава трябва да има. Вярно е, че в България няма легла за долекуване, има хоспитализации на случаи, които могат да се лекуват в доболничната специализирана помощ. Но не може едновременно да преструктурираш болници, да извеждаш болнична дейност в доболничната и да нямаш специалисти, които да посрещнат пациентите.

Много страшно е положението с кадрите. Публична тайна е, че лекарите от източноевропейските страни отиват в Германия и Скандинавия. Лекарите от Германия и Скандинавия отиват в Англия, а англичаните - в Съединените щати. Тоест има една сериозна миграция, защото всеки търси признание и добро възнаграждение. Така че за нашите млади медици няма никакъв проблем да се устроят зад граница. Техните дипломи са признати в цяла Европа, а и възможности не липсват. Например Германия им осигурява след завършването безплатен езиков курс и заплата от 2-3 хиляди евро. Е как да ги задържим нашите лекари?

Ние назначихме в нашата болница пет млади анестезиолози, защото, знаете, това е един от големите ни проблеми. На дипломирането им аз лично им обещах незабавна специализация, но не можах да удържа на думата си, защото след като подадох документи за тях, бяха отпуснати само две специализации и то платени. Кое българче може да си плаща специализацията, при положение, че е на щат в болницата, която има нужда от такъв специалист? Затова тези млади хора сега учат немски език и никой не може да ги спре.

Да, на събрание на болничните директори се съгласихме, че тъй като в Университетската болница „Св. Марина” вече има четири добри педиатрични клиники, може да се премести и хирургията. Но официално решение за закриване на детското отделение в болница „Св. Анна” няма, тъй като не се е произнесъл съветът на директорите, и здравното министерство не е одобрило подобно решение.

Единствената презумпция да преместим отделението по хирургия бе да подобрим обслужването на децата. Оказа се обаче, че в „Св. Марина” има само двама детски хирурзи, а при нас са седем. Там няма обособено отделение, нито операционни, които да поемат леглата. Т.е. болницата няма готовност да приеме детската хирургия в такъв кратък срок. По тази причина решихме отделението да си остане в „Света Анна”. По повод изискването за интензивен сектор - намерихме решение. Ще разширим реанимацията с няколко легла, ще я оборудваме с кувьози и така болницата ще осигури хирургична помощ на децата по всички стандарти.

Как ще коментирате претенциите на министерството да намали дела на общината в болницата, тъй като през последните две години е инвестирало над 2 млн. лв., при положение, че общината е дала много повече пари?

Министерството по закон има право да си увеличава капитала след като е направило някакви инвестиции, защото то е мажоритарен собственик на дружеството.