Повече от 6000 български семейства са преживели тревогата на преждевременното раждане през изминалата година. За някои от тях това е само началото на редица трудности, тъй като раждането преди края на деветия месец от бременността води до рискове за здравето и нормалното развитие на детето.

По данни на Центъра за здравна информация към Националния статистически институт, през последните 2 години раждаемостта в страната се е повишила с 0,5‰, съответно от 10,2‰ през 2008г. до 10,7‰ през 2009г. като в същото време процентът на преждевременните раждания остава висок - 7,9%.

Тревожни са данните получени за 2009г. от родилните отделения на болници в  Благоевград, Бургас, Варна, Добрич, Монтана, Пазарджик, Кърджали, Пловдив, Сливен, Стара Загора и София, където процентът на преждевременно родените деца надхвърля 10 на сто, като най-високите стойности са регистрирани в Сливен –15.3% и Варна – 16.2%.

Според проф. Емилия Христова, председател на Българската асоциация по неонатология, причините за това са комплексни. Като водещи се очертават плацентарната инсуфициенция, майчино-феталната инфекция, многоплодната бременност, наличието на хронични заболявания, нерационалното хранене и повишеното ниво на стрес.

Данните за перинатална смъртност в страната също са тревожни. Тенденцията е за покачване на стойностите – от 10,6% през 2008г. до 11,3% през 2009г., което показва, че подобряването на неонаталната грижа трябва да е приоритет.

За да получат своя шанс за пълноценен живот всички тези рискови деца се нуждаят от съвременна и своевременна първична реанимация, която да се извършва още в родилната зала. В голяма част от случаите обаче това е само добра препоръка, която трудно може да бъде изпълнена тъй като голяма част от неонатологичните зали за първична реанимация в родилните отделения в страната, не отговарят на европейските критерии за пълно окомплектоване със съвременна апаратура.

Основните медицински рискове при преждевременно родените деца са свързани със забавената им адаптация към новите условия на живот, в които попадат след излизането от утробата. Медиците наричат този проблем – забавена кардиопомунална адаптация (нарушена дихателната и сърдечната дейност, поради функционална и морфологична незрялост, при която състоянието на детето се влошава и то е застрашено от смърт).

Всяко от тези деца заслужава да изживее пълноценно своя живот и това е постижима цел, която зависи от навременното предотвратяване на тежките увреждания и неврологични последици.

„Световната практика показва, че първите грижи за новороденото са от съществено значение, както за намаляване на детската смъртност, така и за осигуряване на добро качество на живот, особено при преждевременно родените и рискови деца. От изключителна важност е жизнените функции и показатели на децата да бъдат стриктно наблюдавани чрез съвременна апаратура, защото само качествената и навременна диагностика може да определи правилния терапевтичен подход на специалистите. А не бива да забравяме, че този правилен подход дава шанс за живот и реализация на най-ценният капитал на България – нейните деца.”, коментира проф. Христова.