Публикация

Заявяваме с карта съгласие за донорство

Заявяваме с карта съгласие за донорство

Започва национална кампания за насърчаване на донорството. Тя ще премине под мотото „Да! За живот“!
Това обяви в парламента здравният министър Кирил Ананиев, който представи проблемите и перспективите пред трансплантационната дейност у нас.

 

Ръководеното от него ведомство е отпечатало карта, чрез която

всеки човек ще може да изрази съгласие да стане донор

при настъпване на мозъчна смърт.

Тази карта няма юридическа стойност. Тя ще послужи най-вече на близките и на семейството на човек, ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение съобразно изразената приживе воля. Картата ще бъде разпределена в здравната система и всеки български гражданин може да я получи и да я носи заедно с личните си документи, поясни министър Ананиев. 

Заявяваме с карта съгласие за донорство

 

33 лечебни заведения в страната имат удостоверения за откриване и поддържане на донори в мозъчна смърт, а

7 болници могат да извършват трансплантация на органи

- УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Света Екатерина“, УМБАЛСМ „Пирогов“, УБ „Лозенец“ (София), Аджибадем Сити Клиник МБАЛ „Токуда“, УМБАЛ „Света Марина” (Варна), Военномедицинска академия (София).

 

От 2004 г. до сега у нас са направени общо 485 трансплантации на бъбрек, 149 трансплантации на черен дроб и 58 трансплантации на сърце. От началото на 2005 г. до края на 2018 г. са извършени 255 алогенни и 877 автоложни трансплантации на стволови клетки.

През миналата година броят на трупните реализирани донори в България е едва 16

което представлява 2,28 донори на един милион население. Държавите, които подобно на българската страна също се характеризират със сравнително ниско ниво на донорство, са Румъния, Кипър и Гърция.

 

Министър Ананиев изтъкна, че основните причини за нереализираните донори са отказът от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации.

 

През миналата година броят на трупните реализирани донори в България е 16,

 

Публикуваме изказването на здравния министър в пленарната зала без редакторска намеса.

 

Уважаема госпожо председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В началото бих искал да отбележа, че в съответствие с Решение на Народното събрание от 7 февруари 2019 г., извършихме анализ на трансплантационната дейност в България. По отношение на трансплантацията като възможност за лечение смятам, че всички сме на едно мнение, че тя трябва да продължи да се развива в страната.

 

Редица специалисти подчертават, че трансплантацията се е превърнала в градивен елемент на модерната медицина и дава надежда за живот на хронично болните пациенти. При развитието на този вид дейност следва винаги да имаме предвид, че трансплантацията е комплексен процес, обединяващ специфични медицински изисквания и умения, строги стандарти и носи рискове за донора и реципиента.

 

Развитието на медицинската наука и практика през втората половина на 20-ти век доведе до превръщането на трансплантацията на органи, тъкани и клетки в утвърдена лечебна дейност, която успешно се провежда и в България. Първите трансплантации на органи в България се извършват едновременно с тези в повечето европейски страни. Първата успешна бъбречна трансплантация на възрастни у нас е извършена на 01.02.1969 г. от жив, родствен донор в болница „Александровска” от проф. Атанасов. Първата сърдечна трансплантация през 1986 г. от проф. Чирков. Пациентът е 13-годишно момче. Първата чернодробна трансплантация от жив донор на дете е извършена през 2004 г. в болница „Лозенец”. Първата чернодробна трансплантация от трупен донор е извършена през 2005 г. в болница „Александровска”.

 

Напредъкът в медицинската наука и здравните технологии позволи успешно да се трансплантират бъбрек, сърце, черен дроб, при все по-голям брой пациенти в България. В същото време трансплантацията включва и етични въпроси, свързани с предоставянето на съгласие за донорство, критерии за подбор, регулаторен надзор, стимулиране на донорството, както и изисквания за установяване на мозъчна смърт. И тук от основно значение е ролята на държавата, която следва да гарантира наличието на адекватна организация на донорството и трансплантацията, която да бъде в полза на гражданите.

Роля на компетентните институции и статистически данни

Мисията на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е да развиват и поддържат съвременна национална трансплантационна система, отговаряща на най-добрите медицински стандарти, която да позволи на всеки нуждаещ се български гражданин равен достъп до нея, спазвайки всички установени правни и етични норми, възприети в съвременните развити общества.

 

Националната институция, която управлява, координира и контролира процеса на донорството от детекцията на донора до трансплантацията в страната, е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Агенцията осъществява контрол върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ и осъществява функцията на компетентен орган по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България.
Към първата четвърт на 2019 г. у нас има общо 33 лечебни заведения, които са получили удостоверение от Агенцията за извършване на дейности по откриване и поддържане на трупни донори в мозъчна смърт.
Общо седем са издадените от Агенцията удостоверения на болници за извършване на органни трансплантации.

 

Регистрираните към момента лечебни заведения за трансплантация в страната са: УМБАЛ „Александровска“, УСБАЛ „Света Екатерина“, УМБАЛСМ „Пирогов“, УБ „Лозенец“ - гр. София, Аджибадем Сити Клиник МБАЛ „Токуда“, УМБАЛ „Света Марина” - гр. Варна, Военномедицинска академия - гр. София.

 

Регистрите на ИАМН показват, че от 2004 г. до сега са направени общо:

  • 485 трансплантации на бъбрек;
  • 149 трансплантации на черен дроб;
  • 58 трансплантации на сърце.

По данни на ИАМН, от началото на 2005 г. до края на 2018 г. са извършени 255 алогенни и 877 автоложни трансплантации на стволови клетки.

 

За периода 2012 – 2018 г. равнището на донорството и трансплантациите е относително стабилно в страната. Нещо повече, статистическите данни показват, че от 2013 г. има значителен напредък в броя на реализираните донори. Въпреки това специалистите посочват, че донорството у нас е все още недостатъчно. Докато държавите Австрия, Словения, Италия, Чешката република, Финландия, Унгария, Ирландия и Швеция имат от 16 до 25 брой донори на един милион население, то през 2018 г. броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2,28 донори на един милион население. Държавите, които подобно на българската страна също се характеризират със сравнително ниско ниво на донорство, са Румъния, Кипър и Гърция.
Основните причини за нереализираните донори са отказът от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации.

 

Специалистите посочват като проблем и ниския брой на извършените трансплантации в България в сравнение с провежданите трансплантации в европейските държави. Като основна причина за тези данни се определя ниското ниво на дарени органи.
Ситуацията налага да продължим с предприемането на мерки, които имат потенциал да създадат подходяща организация на донорството и трансплантацията. Тази организация следва да включва всички важни аспекти на трансплантацията, в това число процеса на трансплантация, ролята на „координатора по донорство“, важното място на медиите, болничната организация при трансплантация, дейностите при предтрансплантационната подготовка, трансплантациите и следтрансплантационното наблюдение, обучението на специалисти и анализ и контрол на резултатите от трансплантациите.

Мерки

С цел отговор на представените предизвикателства и с оглед необходимостта от създаване на ясна и съвременна национална организация в сферата на трансплантациите, компетентните български институции разработиха проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 - 2023 г.). При подготовката на документа бяха поискани становища от експерти в областта на трансплантацията. Бихме искали да подчертаем, че първоначалният проект обхвана белодробната, бъбречната, сърдечната и чернодробната трансплантация. Планираме съгласуването на документа и със специалисти в сферата на клетъчната трансплантация, с което ще се допълни и обогати Националната програма.

Рамката на проекта на програма си поставя стратегическата цел да подобри организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната.

 

Направленията, които включва програмата и е необходимо да бъдат следвани, са:

 

  • Работа с координаторите по донорство за тяхното мотивиране за откриване на потенциални донори
  • Подобряване на организацията в болничните заведения за по-висока ефективност по дейностите по откриване и реализиране на донорите в мозъчна смърт.
  • Популяризиране процесите на донорството в обществото и сред медицинските специалисти.

За да бъде постигната стратегическата цел на Програмата, бяха идентифицирани и следните оперативни дейности:

 

  1. Ефективно управление и координация на Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията, 2019-2023 г.
  2. Ефективно ангажиране на медицинските координатори и медицинските специалисти във всяка болница, в която може да се появи потенциален донор на орган.
  3. Дейности по откриване и установяване на потенциален донор.
  4. Привличане на общественото внимание върху необходимостта от донорство. В тази връзка подготвяме национална кампания по донорството. Искам да ви покажа една от инициативите на тази кампания – отпечатали сме карта, която се нарича „Да! За живот“, на която е записано, че чрез тази карта човек изразява своето съгласие да бъде донор при настъпване на мозъчна смърт. Тази карта няма юридическа стойност. Тя ще послужи най-вече на близките и на семейството на човек, ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение, съобразно изразената приживе воля. Картата ще бъде разпределена в здравната система и всеки български гражданин може да я получи и да я носи заедно с личните си документи. 
  5. Провеждане на обучение за подобряване на организацията на всички дейности, свързани с донорството и трансплантацията на органи.
  6. Създаване на възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация. Изграждане на връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на Агенцията, НЗОК и МЗ.
  7. Подобряване процесите по идентифициране на донори.
  8. Подобряване на организираната система за разпределяне и транспортиране на дарените органи по най-адекватен начин за успешния резултат от трансплантацията.
  9. Осигуряване на 24-часова възможност за комуникация между координаторите и Агенцията.
  10. Разширяване на обхвата на извършваните трансплантации.
  11. Подбор и оценка на пациенти за белодробна трансплантация.
  12. Мониторинг и оценка на дейностите по програмата.

Важен момент в програмата е да бъдат реализирани дейности в подкрепа на международното сътрудничество с европейски клиники във връзка с лечението на български пациенти.

I . Стандарти и стандартни оперативни процедури

Компетентните български институции разработиха проекти на Стандарт за трансплантация на солидни органи, както и проекти на Стандартни оперативни процедури. Стандартни оперативни процедури включват: СОП Алгоритъм за работа на донорския екип; СОП Донорска ситуация; СОП Кондициониране на донор; СОП Мозъчна смърт; СОП Откриване на донор; СОП Подбор на конкретен реципиент.
Проектът на стандарти включва изисквания на добрата клинична практика и обхваща бъбречна трансплантация, чернодробна трансплантация, трансплантация на панкреас, кардио-торакална трансплантация, очна трансплантология, трансмисивни инфекции.
Планираме до края на юни да финализираме описаните по-горе проекти на документи, а след това текущо да отчитаме тяхното изпълнение. В момента правим анализ на дейността на координаторите и кондиционерите на територията на страната, от които зависи трансплантационната дейност. Ще се подготвят ясни правила и критерии за тяхната работа и заплащане на дейността им. Допълнително ще се направи анализ и оценка на наличната материална база в тази сфера в лечебните заведения, трансплантационни центрове и в лечебните заведения на територията на страната, където има потенциални донорски ситуации. В Наредбата за финансово управление на болниците сме отразили специфични изисквания към ръководителите на лечебните заведения относно тяхната ангажираност за реализиране на тези дейности и отговорност при управление на процесите на територията на лечебните заведения. Ще даваме периодично отчет за нашата работа на сайта на МЗ и Агенцията.

 

Анализ на трансплантационната дейност в България вижте в прикачения файл.

Прикачени файлове

docx

Коментари

7 юни 2019 14:59

Би трябвало донорството да е по подразбиране. Тоест приживе човек категорично да е бил несъгласен да дари органи постмортем, а не обратното - да се иска специално съгласие. Не е нужно, но ще кажа, че е кощунство труп на млад или на средна възраст човек да бъде кремиран или да изгние под земята, докато хора вегетират или умират заради липса на донор. Кирил Ананиев е финансист. Донорството би бил един от най-хуманните жестове в живота ни, но живеем и в твърде материален свят. Би могло държавата да направи някакви жестове към близките или наследниците на дарителите. Като напр. облекчаване от данъци, здравни осигуровки, безплатна детска градина, ясла, допълнителна пенсия за възрастни... В този дух. Все пак излишъка в бюджета е 3 млрд., а и ще купуваме самолети за минимум 2 млрд... 

Чудесно!Дано и при нас с тази програма се увеличи донорството и трансплантациите