Откъс от книгата "Еозонофилия" под редакцията на доц. Андрей  Галев - главата "Еозонофилия и алергични заболявания" с автор д-р Марияна Мандажиева:

За всеки клиницист еозинофилията определена като общ брой еозинофили >500 клетки/mL, a още повече хипереозинофилията определена като абсолютен брой на еозинофилите в кръвта повече от 1500/ml, е причина за загриженост и особено предизвикателство по отношение на търсене и откриване на причината.

От началото на 20-ти век кръвната еозинофилия дълго време е отъждествявана с паразитна инфекция или алергия, каквото и да означава този термин “чадър”. Вече е доказано, че и двете състояния са вторични, IL-5 медиирани [51].

От 1968 г., след като Hardy и Аnderson за първи път въвеждат термина Хипереозинофилен синдром, започва диференцирането на вторичните цитокиново обусловени случаи от идиопатичната еозинофилия. Впоследствие еозинофилията се класифицира на вторична, клонална и идиопатична [31].

Наред с алергичния ринит, бронхиалната астма и анафилаксията, експертната оценка на алерголога се търси винаги и при едно друго състояние, еозинофиията и свързаните с нея заболявания [48].

Но дали винаги алергичните заболявания протичат с еозинофилия, какъв брой еозинофили се очаква да има при алергичните болести и трябва ли наличието на еозинофилия и алергия едновременно да ни успокоява?

Заболяванията протичащи с еозинофилия представляват група страдания, за които се смята, че се причиняват от повишения брой на еозинофилите както в кръвта, така и в тъканите, с или без доказателства за активация на еозинофилите [10].

Най-достъпно, в същото време информативно и в много случаи случайно открито, е изследването на общия брой на еозинофилите в кръвта. Общият еозинофилен брой дава ценна информация когато се обсъжда диференциалната диагноза и наборът от необходими изследвания за установяване на причината за еозинофилия или хипереозинофилия. Извънредно висок общ брой на еозинофилите (например >5000/μL) се наблюдава при малка група от заболявания, като хипереозинофилните синдроми (HESs), докато други еозинофилно свързани заболявания свързани с еозинофилия могат да протичат с нормален брой на еозинофилите в кръвта (например еозинофилен езофагит).

Подходът при пациент с еозинофилно-свързана болест трябва да е индувидиализиран, съобразен с конкретния клиничен случай, да включва изследвания основаващи се на налични признаци и симптоми на органно засягане, като се определи възможно най-точно тъканта, от която да се вземе материал за хистологично изследване. Съобразяването с преобладаващата симптоматика при пациент с персистираща еозинофилия ще редуцира списъка с възможни диагнози и ще даде възможност за избор на най-адекватното лечение.

При интерес към книгата, изпратете лично съобщение на д-р Мандажиева (чрез символа писъмце в профила й в Кредоуеб).