Добрата новина е, че вече всеки се пита кой ще излекува лечебниците. И така е редно да бъде, защото няма по-чувствителна лична и обществена сфера от здравето.

Решаването на всеки проблем започва от честното му поставяне. В тази област сякаш има известни резултати. Най-малко всички сме наясно, че без пари няма да има напредък. Но все ни се иска тези пари да не дойдат от нашия джоб, а това няма как да стане. След като твърдим, че най-много ни вълнува как ни лекуват, трябва да приемем, че ще заделяме повече левчета за това. Дори и в момента да сме здрави и да не ни се вярва, че скоро ще имаме нужда от лекар.

Няма как масово да си плащаме здравните осигуровки върху минималната заплата, а след това да искаме космически технологии в болниците. Но това е само едната страна на медала. Другата е в ръцете на управляващите и на лекарите. От първите се очакват свестни закони и правила, валидни за всички, включително за правителството, което трябва да внася адекватни средства за здравето на децата, социално слабите и пенсионерите. А от лекарите искаме реална съпричастност към всеки пациент, а не формално отношение.
Вярно е, че в чужбина се чака много повече за преглед при лекар, ама като отидеш – ти си бог! Излизаш с пълни изследвания, точна диагноза и цялостен план за лечение.

Затова нека всички да извървим своя път към нормалното здравеопазване и ще го получим. Този път отдавна е открит, трябва само да се огледаме към държавите, с които обичаме да се сравняваме, когато философстваме в кухнята или с приятели...