Интервю с известния кардиохирург проф. Александър Чирков.

Според кардиохирурга проф. Александър Чирков е заблуда, че за здравната реформа трябват много пари. Трябва политика и да се даде възможност на хората да инвестират за здраве. Богатите трябва да дават пари срещу по-ниски данъци.

Проф. Чирков подготвя отварянето на първата частна кардиохирургия в Пловдив. В последните две години той оперира в Америка, но предстои завръщането му в страната.
Като участник в първия Международен медицински конгрес, организиран от Югоизточния европейски форум, който се проведе край Варна, кардиохиргът бе модератор на една от дискусиите, свързана с хипертонията и сърдечно-съдовите заболявания.

Проф. Чирков, България продължава да е на едно от първите места в света по сърдечно-съдови заболявания и което е много тревожно – през последните години не намалява и смъртността от тези болести.
Да, това е така. Интересното е, че само преди 15 години Америка, Нова Зеландия, Австралия бяха на първо място по сърдечно-съдови заболявания и най-висока смъртност. Но само за 10 години чрез интезивно просвещаване на населението и на лекарите успяха да редуцират смъртността и да нормализират заболяванията два-три пъти. Защо тук не може да се постигне това? Защото нищо не правим, за да подобрим  профилактиката и най-вече обучението на лекарите, сестрите дори и професорите.

Трябва лекарите да се обучаваме непрекъснато, а ние да обучаваме пък хората. Как да живеем, как да се храним. И по този начин да редуцираме тези тежки заболявания, които са на първо място и водят до голяма смъртност.

Възрастово подмладява ли се хипертонията? Според статистиката през последните години в Пловдив много млади хора получават инфаркт или инсулт.
И това е вярно. Атеросклерозата, която донякъде е причина за хипертонията, и обратното - хипертонията може да доведе до атеросклерозата, което е основното заболяване за всичко, както и за инфарктите, вече започва да слиза надолу, до възраст и под 30 години, което не е добре. Какво значи това?

Сигурно причината за тези заболявания преди не е съществувала. Вие знаете, че преди войните в България сме имали 85% селско население. От това население са произлизали най-много старци - над 100-годишни. И в целия свят се е знаело, че в България е имало най-много столетници. Сега какво стана? Средната възраст при мъжете е вече 60 години, а при жените - 63. Защо е така? Трябва ли така да бъде? Какво е станало? Трябва да си зададем тези въпроси. На този конгрес за първи път търсихме точно този отговор. Трябва да се изгради една система. Лекарите трябва да помогнат на политиците. Системата обаче след като се изгради, трябва да бъде независима. Тя трябва да работи сама - далеч от идеологии и политики.  
   
До момента в правилна посока ли върви реформата?
Не съм убеден съвсем. Пак не се работи върху изграждането на системата. Това е един агрегат от неефективни и безсмислени действия. Опитват се да се съчетават отделни елементи, без да се правят първите стъпки за изграждането на тази система. 
 
Защо става така, повече от 20 години градим система, а все не се получава. Защо?
Опитвам се да направя анализ защо не се получава наистина. Имали сме много идеи. И царят беше възхитен, и другите правителства бяха възхитени от програмата, която дадох. Защо обаче не се получиха нещата, защото веднага идват други и казват: „Да не се занимаваме с глупости, дайте да намерим пари за това, това и това…”.
Един народ, който не е здрав и не е образован, не е в състояние да изгради силна нация и да прави едно силно гражданско общество. Няма мотивация.

В какво се грешеше досега, толкова екипи се смениха? Толкова министри - как един не успя?
Питате защо не става – 45-те години изолация, липсата на контакти със страните, които развиваха науката и технологията. Ние бяхме в затвор през тези 45 години. Ясно е, че трябва да мине много време, докато се формира тази критична маса от еднакво мислещи, еднакво желаещи и можещи хора да изградят тази система. Затова когато на мен ми се предложи да стана министър, не станах, понеже анализирах околната среда и видях, че ги няма в достатъчно количество хората, с които да градим тази нова система. Един човек не може сам да постигне нищо.

Но защо в другите страни от Източна Европа реформата стана? А тук не успяваме.
На Балканите нещата са горе-долу еднакви  – Румъния, България, Македония – реформата горе-долу се случва по един и същи начин и не стана така, както в другите страни. Реформата се случи по на запад - в Унгария, Словакия, Полша, Чехия.

Къде са грешките тогава на всички, които досега правиха стратегията на здравната реформа?
Ако пак тръгнем само да критикуваме, не е разумно. Нужно е изграждане на Лекарска камара, която се грижи за три неща – обучението на лекарите и професорите, сертифицира ги на всеки 4 години, за да се види този, като е станал лекар, повече няма ли да чете и да учи, да види какво става с новото в медицината, какво изработва науката и да го прилага за пациентите.

Второто – изграждане на един институт, който контролира всички болници и семейни лекари за тяхното качество на обслужване и сигурност за пациентите. И третото, което трябва да направи Лекарската камара, е да изгради инспекторат, който да проверява болници за инфекции, за смъртност, за качество. Ако това всичко стане, трябва да ви кажа, че много бързо ще се формира тази система, която ще си работи сама. А Министерството на здравеопазването и държавата ще се грижат само за това – да видят дали функционира.

А лекарският съюз? Неговото място какво ще е?
Да, ние имаме лекарски съюз. Това е добре. Той пък ще се грижи за правата на лекарите. И тогава лекарите ще кажат: „Да, аз ще уча. Мотивиран съм, защото трябва да се конкурирам с другите лекари и да помагам на пациентите. Същевременно и моите права са защитени от лекарския съюз…”. Направили се всичко това, ще видите как ще тръгне. За това не трябват много пари, защото много лесно може да се изгради. Когато царят беше премиер и попита колегата си в Германия колко съветници имат, той отговори – „2 000”. А царят попита: „Как им плащате?”. „Не им плащаме. За тях е престиж, че ги викаме в дадена комисия да направят одит”, отговори германският премиер. Така можем и ние тук. Имаме хора и ще ги формираме и ние в такива комисии. Те си работят навсякъде и от време на време ще се викат, за да проверяват неутрално как вървят нещата. Министерството ще бъде освободено от всички тези задължения. Ще носи отговорност само, за да види дали някъде се пукат рамките.  
 
Ще има ли средства за всичко това? Нали основният проблем е липсата на пари?
Ние сме в състояние в България, както сме сега, да организираме нашите финанси така, че да има достатъчно пари за здравеопазването и образованието. Това е най-важното. След това ще се грижим и за науката, защото без това не върви. Няма нация без наука – няма болница, особено университетските, да не правят наука. В противен случай те просто няма да са болници. Те ще са учреждения, които гледат да изкарат някой лев по пътеките, както сега се прави. Ние дори не сме изработили цените на услугите.

Лекарската камара, заедно с лекарския съюз, ще помогне да се изработят цените. Кой ще плаща тези суми? Вече са изградили касата, публичната. След това частните застрахователни дружества трябва да се пуснат веднага. Формирането им обаче да стане със закон, под специален контрол за какво се харчат парите. И накрая да има един здравен фонд, в който богатите хора вместо да дават парите си за разни други глупости, да ги вкарват в този фонд, но и да им се намаляват данъците. Това ще ги стимулира, че те подпомагат за общото оцеляване на нацията, чрез засилване на здравеопазването. 

Нали и сега има контролни органи? Агенция „Медицинският одит” например. Тази институция не работи ли според Вас?
Никой не работи. Моля ви се... това са стари структури, които са към министерството. Може ли държавата да контролира държавата? Това, за което говоря, е независим одит, това ще е контрол от Лекарската камара. Самите лекари трябва си носят отговорността. Аз съм убеден, че сега финансовият министър, който го обвиняват толкова много, е в състояние да осигури парите за здравеопазването, в момента, в който види изградена тази система. Той тогава ще знае, че парите няма да изтекат за купуването на апарати, които няма да работят, стоят неразопаковани някъде, струват милиони и са ненужни дори, а ще отидат наистина за реално медицинско обслужване от добри, подготвени доктори, но с промити мозъци, че трябва да бъдат и хуманни, да се ангажират за пациента. 
 
Кое е най-важното в реформата? Всички казват, че в центъра е пациентът, а той става все по-болен? Превенцията остава на заден план. Не трябва ли това да е първостепенното?
Точно и аз това говоря ден и нощ. Превенцията трябва спешно да заработи и да се намерят средства за нея. Това няма да стане от днес за утре. Започнем ли първите стъпки, системата ще заработи и тя ще се грижи за населението. Дори с помощта на вас, медиите, ще трябва да обучаваме населението как да живее и как да се храни. Все пак сега медицината и науката дават възможност да се живее по-дълго – до 80 години, и то без оплаквания.

За това е животът, за да имаш качество на живот. Не дълъг живот, а качествен живот. Да станеш на 80 години, да се радваш, че и внуците са се оженили. Така виждаш продължението на своя живот. Ето това е удължаването на живота.  
 
В България сега е въпрос на оцеляване, качеството на живот е друга тема. Скандалите в здравеопазването са един след друг. Как ще коментирате скандала с Агенцията по трансплантациите?
Ето, това е. Всичко е следствие на това, че липсват тези институции. Ако ги имаше, щеше да проверят и Агенцията по трансплантации. Кой е този, който ръководи агенцията? Кога сте виждали вие трансплантации, а да не говорим, че сме правили. Знаете ли кой е въвел първите трансплантации в България дали на бъбреци, дали на черен дроб, дали на сърце, на бял дроб, ако щете. Кой е направил първите изкуствени сърца, например? Чак тогава ще се извикат такива специалисти. Но кой ще ги извика -  камарата. Това е нейно задължение. Да каже: „Кажете кого да сложим за шеф на агенцията за трансплантациите?”. Един разумен човек, който не се занимава с глупости, а с това как да вкара България в „Евротрансплант”.

Ако има някъде например донор с церебрална или мозъчна смърт в Португалия или Финландия, но имаме такъв чакащ у нас, те го пращат веднага подготвен. Както аз съм подготвил моите ученици как да се взимат органи от Разград, Шумен и Бургас и да ги докарат до София, за да ги трансплантираме. Може би не знаете, но ние направихме първите успешни трансплантации в целия Източен блок, включително СССР, преди Португалия, Испания, Италия.

Сега какво ви предстои?
Предстои откриване на нова кардиохирургична болница в Пловдив. Ще правим и трансплантации в нея. После ще отворим такава болница и във Варна. Досега не го казвах, защото в България винаги има някой, които пречи. Винаги се формират групи, които казват: „Чакай да го развалим”. Те не мислят дали това е хубаво за Пловдив. Ето това е, което ви говорих за критичната маса и за мисловната култура. Нали знаете оня виц: „Не сакам да съм добре, сакам на Вуте да му е зле”. Това трябва в тая страна да се промени, за да тръгнат нещата.