Публикация

В Европа разходите за лекарства растат

Г-н Денев, как се отразява кризата на пазара на лекарствата? Лишават ли се хората от лекарства поради недостиг на средства?
Като при всяка криза, разполагаемите средства в джоба на българина са по-малко и затова първо страдат т.нар.лайфстайл продукти. Това са витамини, лекарства без рецепта, за които се смята, че може с тях и без тях.

С лекарствата по лекарско предписание обаче ситуацията е различна. Хората имат нужда от тях –  когато страдат от дадено заболяване, това е начинът да се справят с него, затова пазарът продължава да се развива така както се развива и в години извън  криза. Просто защото хората трябва да си осигурят лечението, което им е необходимо.

През тази година се наблюдава подобрение на сегмента публични разходи за лекарства по отношение на Националната здравноосигурителна каса. Но то е много крехко, защото касата реално поема повече лекарства, но това не е бюджетирано и всеки момент тази позитивна тенденция може да се прекъсне.

Ако не се намери някакво решение, през октомври касата може да спре да плаща.

Как ще коментирате твърдението, че българинът плаща прекалено скъпи лекарства?
Лекарствата в България са сред най-евтините в Европа и като цени на производител са на най-ниското възможно ниво.

Проблемът е, че в сравнение с тази група държави с най-ниски цени в Европа, ДДС върху лекарствата у нас е най-високият. Във всички останали държави от същата група ДДС върху лекарства варира между 5 и 10 процента, при нас е 20 процента.

Това несъмнено се отразява. Но дори като крайна цена в сравнение с останалата част от Европа лекарствата у нас са евтини.

Трябва ли отново да се постави на дневен ред въпросът за намаляване на ДДС върху лекарствата? Ще поискате ли диференцирана ставка?
Това, което искаме да направим, е да идентифицираме проблема.

У нас се декларира, че се води целенасочена държавна политика пациентите да получават евтини лекарства. Налагат се регулации, намаляват се надценки, намаляват се цени на производител, постоянно се искат отстъпки.

Ако тази политика беше искрена, не виждам как държавата би могла да слага една от най-високите ставки на ДДС. Значи тази политика не е искрена.

Има много механизми, диференцираната ставка е само един от тях. Най-малкото лекарствата, които държавата заплаща с публични средства – от касата и от здравното министерство, поне за тях трябва да се помисли  При 320 млн. бюджет за лекарства, 54  от тях са ДДС, т.е. реално това не е разход за лекарства. Това е буквално да се местят пари от единия джоб в другия.

Може ли да се търси изход от недостига на средства, като се стимулира потреблението на по-евтините генерични лекарства вместо това на оригиналните медикаменти?  
Генеричното потребление в България няма накъде да се стимулира повече. То вече е стимулирано достатъчно. У нас се провежда генерична политика от години и в това отношение държавата е един от отличниците в Европа.

Генеричното потребление в България като опаковки е 80 процента – 8 от 10 продадени опаковки са генерични. Като стойност е 52 процента, по което сме на едно от първите места в Европа.

Да се мисли, че чрез стимулиране на генеричната политика държавата може да спести средства и да осигури по-добро лечение на българите, не е адекватно на реалността.

Могат ли българските пациенти да имат достъп до лекарства, съизмерим с този в Западна Европа? Какво трябва да се промени?

В цяла Европа разходите за лекарства растат.
С приемането на новия позитивен списък през 2009 г. определено се направи стъпка в правилната посока. Но този процес на подобряване на достъпа на пациентите до лечение не беше адекватно бюджетиран. Такава стъпка, даваща на пациентите по-добър достъп до здравеопазване, има много измерения – повишават се нивата на реимбурсиране в определени групи, намалява се доплащането, премахват се листите на чакащите… Като резултат все повече пациенти започват да се обръщат към системата. Нормално е това да вдигне разходите.

Безпредметно е да се мисли, че след като в цяла Европа и в целия сват общите разходи за лекарства растат, ние в България сме единствената държава, която ще ги намали. Още повече, след като години наред сме задържали нивото и сме опитвали по някакъв примитивен начин да осигуряваме лекарствено лечение на хората.

Въпросът е да се намери решение как да се посрещне този ръст. Той не може да бъде спрян, но може да бъде поставен в разумни граници, за да не бъде твърде стръмен и бюджетът да не може да го поеме.

Определено начините не са със стимулиране на генеричната политика, нито групирането на лекарства с различни активни съставки... Ако всичко това се прави, то би било на гърба на пациентите.

Нормално ли е за дадена група лекарства касата да поема една и съща сума, независимо от разликите в цените?
За държави като България е нормално. Наистина, след като регулаторната агенция ИАЛ, е гарантирала, че генеричните лекарства постигат същия ефект, както оригинала, ако това е гарантирано, нормално е касата да плаща на базата на цената на най-евтиния генерик. И ако някой пациент иска да получи оригинално лекарство или по-скъп генерик, да си доплати разликата.

Това е нормално – пациентите имат избор, а касата харчи на базата на най-евтиното лекарство в групата.

Касата приема, че всички лекарства в дадена група, с една и съща активна съставка, постигат един и същ терапевтичен резултат. Проблемът тук би бил, ако нашата регулаторна агенция допуска пробиви и в България влизат генерици, които не отговарят на стандартите. Надявам се такива пробиви да няма.

Има ли риск за безопасността на пациента, ако си купи лекарство по интернет?

Според съществуващата регулация по интернет не могат да се продават лекарства по лекарско предписание. Не е нарушение да си го купиш, но е неразумно. Освен че първо трябва да получиш предписание от лекар, медикаментът трябва да се закупи от нормалната аптечна мрежа, където се знае, че този е стоял в т. нар. непрекъсната верига на доставка: производител - търговец на едро - аптека. Ако медикаментът е напуснал тази верига, той вече е поставен под опасност.

При лекарствата, които се изписват без рецепта, регулацията е облекчена и продажбата по интернет е възможна, но също трябва да става регулирано.

По отношение на хранителните добавки нещата стоят малко по-различно. По принцип няма никакъв проблем да се продават навсякъде - в аптеки, супермаркети, интернет и т. н.

Проблемът е когато една добавка твърди, че има лечебен ефект.

Коментари